Писменост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Писмеността е система от знаци, предназначена за представянето на езици в писмена форма (текстово). Писмеността включва набор от знаци или символи, както и правилата за тяхното използване. Знаците могат да включват символи, фонеми, срички или цели обекти. Те се записват върху някакъв физически носител (например хартия, текстил и др.), чрез който се предава информация.

История и развитие[редактиране | edit source]

Преди появата на писмеността хората пазят в паметта си това, което са научили. Трудно е да се запомни всичко, както и да го предадат на следващите поколения. С течение на времето знанията стават прекалено много и се появява нуждата от писменост.

Писмените системи са предшествани от древна писмена форма, най-често пиктограма, представляваща графично изображение на цели думи или дори цели ловни сцени. Примери за такива писмени форми са:

Предполага се, че писмеността се появява на няколко места в древния свят независимо едно от друго. Първите писмени системи се появяват през началото на бронзовата епоха през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Шумерското клинописно писмо и египетските йероглифи се смятат за първите писмени системи, които се появяват през периода 3400–3200 г. пр.н.е. като първият разбираем текст датира от 2600 г. пр.н.е. Общоприето е че шумерската писменост се разработена индивидуално, но все още има дебати по въпроса дали египетските йероглифи са създадени самостоятелно или са взаимствани от Шумер. Подобен дебат има и за китайското писмо, което е създадено през 1200 г. пр.н.е. Доколумбовите месопотамски писмени системи (включително на олмеките и маите) също се смятат, че са създадени самостоятелно. Инките използват система от разноцветни шнурове с разположени върху тях възли. Писмеността се нарича кипу.

Първото консонантно писмо се появява преди 2000 г. пр.н.е. за нуждите на език създаден от семитските племена в Синайския полуостров. Много от днешните азбуки са наследници на това писмо, много чрез финикийската писменост, или са вдъхновени от нея.

Първата истинска азбука е гръцката, която въвежда гласните през 800 г. пр.н.е. Латинската азбука, която и е директен наследник е най-популярната азбука днес.

Видове[редактиране | edit source]

Писменостите най-често се класифицират в зависимост от значението, носено от графемите в съответната система. Важно е да се отбележи, че никоя от днес съществуващите писмени системи не е изцяло принадлежаща към дадена категория.

Логографическа писменост[редактиране | edit source]

Логограма е графема, която изразява цяла дума. Повечето китайски йероглифи се считат за логограми.

Тъй като всеки символ означава една-единствена дума (или по-точно морфема), трябва да съществуват много логограми за да се изпишат всички думи на езика. Широкият спектър на логограми и трудността на запомняне е основният недостатък на логографическа писменост пред азбучната. Тъй като смисълът на думата е присъщ на думата на теория логографическата писменост може да се използва от различни езици. На практика обаче това е вярно само за близки езици, като китайските, тъй като синтактичните ограничения намаляват преносимостта на дадена логографическа система. Японският използва китайски логограми в своите писмени системи като символите имат същите или подобни значения. Въпреки това семантиката и граматиката са достатъчно различни за да направят дълъг китайски текст трудноразбираем за японски читател, който няма познания по китайската граматика, въпреки че кратки фрази, като тези по табели и заглавия на вестници, се разбират лесно.

Въпреки че повечето езици не използват логографическа писмена система, много езици използват някои логограми. Пример за това е индо-арабската бройна система — всеки който използва логограмата 1 знае какво означава тя без значение каква е думата в съответния език. Други използвани логограми са &, @, %, както и знаците за валута ($, ¢, €, £, ¥ и т.н.)

Най-важната (и до някаква степен единствената оцеляла) модерна логографическа писмена система е китайската, чиито логограми се използват или са били използвани от китайския, японския, корейския, виетнамския и други източноазиатски езици. Древноегипетските йероглифи и писмеността на маите са също логографически системи, но вече не се използват.

Сричкова писменост[редактиране | edit source]

Това са писмености, при които различните графеми се използват за обозначаване на срички от съответния език. Така сричковите писмености се различават от логографическите писмености, при които графемите обозначават цели думи и от позвуковите писмености (като азбуката), при които графемите обозначават отделни звукове. Тези писмени системи са пригодни за езици с ограничен брой срички, като японския, някои индиански и африкански езици.

Така черокската писменост е създадена за нуждите на северноамериканското племе чероки и се състои от 85 знака, по един за всяка сричка от езика.

Азбуки[редактиране | edit source]

Азбуките в общия смисъл на понятието включват графеми, наричани букви, на които съответстват определени звуци, фонеми.

Абджад[редактиране | edit source]

Най-рано възникналият вид азбука е абджадът. Абджад е азбучна писмена система, където има символ за всяка съгласна. Абджад се различава от останалите азбуки по това, че има символи само за съгласните звуци, а гласните обикновено не се отбелязват.

Всички познати абджади (с изключение може би на тифинаг), принадлежат на семитското семейство писмености и произтичат от първоначалния северен линеен абджад. Причината за това е, че семитските езици и близките до тях берберски езици имат морфемна структура, която прави означаването на гласните излишно в повечето случаи.

Някои абджади като арабския и иврит имат обозначения за гласните, но ги използват само в определени случаи, като например при обучение. Много писмени системи произлезли от абджада са разширени с гласни букви за да станат пълни азбуки, като най-известният случай е гръцката азбука, произлязла от финикийския абджад. Това най-вече се получава, когато писмената система се адаптира за несемитски език.

Терминът абджад носи името си от стария ред на съгласните в арабската азбука — алиф, ба, джим, дал — въпреки че думата може да има по-ранни корени в финикийския или угаритския.

Днес абджад все още е думата за азбука в арабския, малайския и индонезийския.

Абугида[редактиране | edit source]

Подобно на абджадите, абугидите имат само графеми, обозначаващи съгласните звукове, но те търпят различни модификации в зависимост от следващата гласна. Географски абугидите са разпространени по целия свят и се смята, че повече от половината съществуващи писмености изобщо спадат към този клас. Наименованието на този тип писмени системи идва от първите четири букви от етиопската абугида ге'ез.

Най-широко разпространената абугида е деванагари, използвана от редица езици на Индийския субконтинент. Тя е смятана за свещена от древните индийци, според които чрез нея може да бъде представен всеки съществуващ членоразделен звук.

Същинска азбука[редактиране | edit source]

Същинските азбуки използват графеми за всеки отделен звук - както гласен, така и съгласен. Названието идва от имената на първите две букви от глаголицата и кирилицата (аз, буки). Исторически, първата азбука е създадена от древните гърци, които адаптират финикийския абджад за нуждите на своя език, добавяйки букви за гласните. Най-разпространените азбуки в света - латиницата и кирилицата - водят своето начало от гръцката. Повечето азбуки обхващат 20 до 30 основни символа. Най-малката азбука е на езика мура-пираха с 10 букви, а най-голяма е арменската, състояща се от 74 букви.

Латиницата, най-разпространената азбука в света, е наследство от древните римляни, за които се предполага, че са модифицирали версия на тогавашната гръцка азбука за своите нужди. Посредством римляните и по-късно католицизма латиницата се налага сред западноевропейските народи, които на свой ред я налагат сред много от африканските и американски народи в хода на колонизацията.

Глаголицата е първата известна славянска азбука, създадена от братята Кирил и Методий и разпространена в България от техните ученици.

Създадена за нуждите на славянските народи, кирилицата е до голяма степен базирана на гръцката азбука. Благодарение на просветителската дейност на Първото българско царство получава разпространение сред повечето славянски народи, а по-късно руската експанзия в далечния изток налага азбуката и сред тамошните народи.

Посока на писане[редактиране | edit source]

Различните писмени системи могат да бъдат групирани и в зависимост от посоката на изписване на знаците. Българската азбука, както и по-голямата част от азбуките по света биват изписвани отляво надясно. Това е вярно и за абугидите и посричковите писмености, докато абджадите без изключение се пишат отдясно наляво. Логографическите писмености от далечния изток могат да бъдат изписвани отляво надясно, отдясно наляво или отгоре надолу, като и трите варианта се срещат. Интерес представлява случаят с някои филипински писмености, които се пишат отдолу нагоре, следвайки аналогията, че както устното слово се отдалечава от човек докато го произнася, така и писменото слово трябва да се отдалечава докато се изписва. Бустрофедонът пък е система използвана от много от древните средиземноморски народи, състояща се в обръщане на посоката на писане веднъж като се стигне до края на реда - идеята е погледът на четящия да не се връща по дължината на целия ред без да чете.

Свързани области[редактиране | edit source]

Използването на писменост от човечеството е довело до появата на някои приложни области на познание. Калиграфията е изкуството на красивото писане, която е била от изключителна важност в отминалите епохи, когато ръкописът е бил единственият начин за създаване и възпроизвеждане на писмени носители. Стенографията се занимава с ускоряване на ръкописното писане. Типографията може да бъде възприета отчасти като изкуство и отчасти като наука, тъй като се занимава с както с естетическото, така и с ефективното възпроизвеждане на писмеността в печатен и/или компютърен вид.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Omniglot Писмените системи и езици по света.