Семантика
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Семантиката (от ст. гр. σημαντικός, semantikós; от sema — ‚знак‘) или още 'лингивистичната семантика' (за разлика от компютърната семантика например) е наука, изучаваща значението на думите, фразите и други лингвистични обекти. Най-често под семантика в езикознанието се подразбира лексикалната семантика, която изучава значението на думите като лексикални и речникови единици. Съществуват още фразеологична семантика, семантика на изречението (виж декларативна семантика), семантика на текста (близка до дискурсивния анализ).
[редактиране] Семантика в информатиката
В информатиката семантиката е смисълът на дадена програма. Когато програмата не връща коректни резултати при подадени коректни входни данни, казваме, че има семантична грешка. За разлика от синтаксиса, машината не може да проверява коректността на семантиката на програмите (виж: Машина на Тюринг). Последното е изцяло грижа на хората.
