Синтаксис
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Синтаксисът е един от двата дяла на граматиката (заедно с морфологията). Като наука за строежа на свързаната реч, изучава законите, по които думите се свързват в синтагми, словосъчетания и изречения, както и функционирането на съчетаните части на речта. Терминът е гръцки и означава ред, устройство, организация. Синтаксисът разглежда думите не като лексикални единици (виж лексема), а като части на речта, тоест като представители на класове думи, чиито синтактични взаимоотношения не зависят от техните лексикални свойства.
Тъй като най-голяма единица, с която борави синтаксисът, е изречението, основно понятие за синтаксиса е предикацията, понеже изреченията най-общо представляват отношения между признак и предмет.
Във формалната логика синтаксисът изучава връзките между изразите в един формален език (обратно на семантиката). В информатиката означава сбора от правилата за писане на даден програмен език.
В други области, синтаксисът се използва в смисъл на правила, които важат за някакъв начин на изразяване (напр. в киното).
При синтаксиса има синтактична служба на определения,допълнения,подлог,сказуемо,обств.пояснение,проложение.
