Реч

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Реч в българския език има две значения:

i. Ораторска реч

ii. Говорим език


[редактиране] i. Ораторска реч

В реториката речта е възпроизвеждане на обикновено предварително подготвени думи, които ораторът произнася пред аудитория. Речта може да бъде и спонтанна, неподготвена. Подготвените речи могат да бъдат четени или декламирани, тоест произнасяни наизуст.

По-конкретно за видове речи виж:

[редактиране] ii. Говорим език

Речта е говоримия език. Теримнът е изкован от Сосюр, който прави разграничението Език-Реч. Речта отразява и съдържа индивидуалното, частното, единичното, моментното, неповторимото и т.н. в езика. Докато езикът, това са граматическите построения, речниците, речта си служи с тях за да създава живият език, за да изразява мисълта.

Физиологично речта се произвежда от говорния апарат на човека. За машинно възпроизведена реч виж синтез на реч и изкуствен интелект.

[редактиране] Вижте също

Лични инструменти