Бенямин Нетаняху
|
||||||||
Бенямин Нетаняху (иврит: בנימין נתניהו) е израелски политик и 9-ти министър-председател на Израел от април 1996 до май 1999. Член е на консервативната партия Ликуд.
[редактиране] Биография
Роден е в семейството на Цила и Бен-Цион Нетаняху. Неговият баща Бен-Цион е професор по еврейска история. По-големият му брат Йонатан загива през 1976 г. при операцията „Ентебе“. По-малкият му брат Иддо е специалист по радиология и писател.
Бенямин Нетаняху, известен с прякора си Биби, е три пъти женен, като от настоящата си съпруга Сара има 2 деца. Макар и роден в Израел, израства в щата Пенсилвания (САЩ). През 1967 г. се завръща в Израел където отбива военната си служба в елитната част "Сайерет маткал" на израелската армия. Завършва бакалавърска степен по архитектура в Масачузетския институт по технологии, магистърска степен в MIT Sloan School of Management и политически науки в Харвард. През 1982 г. Нетаняху постъпва на дипломатическа работа, две години по-късно става посланик в ООН. На този пост успява да подобри значително имиджа на своята страна в Америка.
През 1988 г. е избран в Кнесета от листата на Ликуд, заема поста на заместник външен министър и играе важна роля на Мадридската конференция.
Бенямин Нетаняху е избран за министър-председател през 1996 г. след поредица от самоубийствени атентати, извършени от палестински терористи. Шимон Перес, който по това време води в социологическите проучвания, не съумява да се справи с нарастващия палестински тероризъм. За разлика от него Нетаняху залага не на добрата воля на Ясер Арафат да се справи с тероризма, а обвързва развитието на мирния процес с борбата на Палестинската автономия с тероризма. Безкомпромисната му политика към палестинците води до намаляне на проявите на палестинския тероризъм. Решението му обаче да подкрепи изграждането на нов тунел, водещ към Стената на плача, води до ескалация на напрежението между палестинците и израелските власти, в резултат на което следват тридневни безредици и множество убити и от двете страни.
Макар и постигнал нелоши резултати в борбата с тероризма, Нетаняху се превръща в прицел на левите кръгове в израелското общество. Популярността му спада и от поредица скандали около съпругата му и съмнения за корупция. През 1999 г. загубва изборите от Ехуд Барак. През 2002 г., след падането на Партията на труда от власт, Нетаняху става вътрешен министър в правителството на Ариел Шарон. По същото време се опитва да съперничи на същия за председателския пост в Ликуд. През 2003 г. оглавява финансовото министерство в новото правителство на Шарон. Като финансов министър се опитва чрез дръзки планове да облекчи положението на израелската икономика, чието състояние се влошава след избухването на Втората Интифада.
В рамките на партията Ликуд Нетаняху се оформя като съперник на Ариел Шарон и като отявлен хардлайнер. Обявява се категорично против независима палестинска държава. С отеглянето на Шарон от Ликуд Нетаняху се очертава като безспорен лидер в партията си. Често е обвиняван за крайните си възгледи Нетаняху се стреми да изгради имидж на политик, вярващ в мир построен въз основата на сигурността, а не обратното.
На 7 август 2005 г. напуска правитеството на Ариел Шарон в знак на протест срещу едностранното извеждане на израелските заселници от ивицата Газа.
|
|||||
|
|||||
