Менахем Бегин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Менахем Бегин
израелски политик
Менахем Бегин 
Роден: 16 август 1913
Брест, Руска империя
Починал: 9 март 1992
Тел Авив, Израел
Nobel prize medal.svg

Менахем Волфович Бегин (на иврит: מְנַחֵם בְּגִין) е политически деятел на Израел, шести министър-председател на Израел от юни 1977 до 1983, лауреат на Нобелова награда за мир (1978).

Младежки години[редактиране | edit source]

Роден е в семейството на секретаря на брест-литовската еврейска общност, през 1941 година цялото семейство на Бегин било избито от нацистите. Завършва Брест-Литовското еврейско религиозно училище, след което учи в държавната гимназия (1931) и постъпва в юридическия факултет на „Варшавския университет“, който завършва през 1935 година, със степен магистър по право.

Бъдещият ционист (по семейна традиция още от 10-годишна възраст членува в детска скаутска ционистка организация „Хашомер-Хацаир“), на 16 годишна възраст е привлечен към радикалното крило на движението, „Ционизъм-Ревизионизъм“, увлечен от речите на неговият основател Зеев Жаботински. Записва се в младежката организация на ревиозионистите „Бейтар“.

В „Бейтар“ мен ме завладя целеустременият, интегрален ционизм, Държава Израел, еврейска държава скоро, в наши дни“ — пише той по-късно.
Снимка на Бегин от ареста му в НКВД, 1940 година

Бързо се издига в структурите на организацията, първо се издига до ръководител на брестската организация и става един от 9-те висши офицери на „Байтар“, а по-късно (март 1939) е назначен от Жаботински за общ ръководител (комендант) но „Бейтар“ в Полша. При назначението на Бегин за комендант, той проявява краен радикализъм, изявявайки своите крайни възгледи дори към неговият учител Жаботински. През 1939 година е осъден на 6 седмици затвор за организирането на демонстрация на протеста пред посолството на Англия. Ставайки ръководител на „Бейтар“, Бегин веднага започва реформи и създава военна фракция, наречена „Ецел“ (Иргун) и едновременно се опитва да организира отпътуването на колкото се може повече полски евреи към Палестина. С нападението на Германия над Полша, Бегин предлага на полското правителство да сформира части от неговата организация, но получава отказ.

При приближаването на Вермахта към Варшава, Бегин напуска страната и заминава за Вилнюс, Литва. През 1940 година е обвинен от съветското правителство за английски шпионин и е осъден на 8 годишно принудително заселване в лагер. през 1941 година е освободен от лагера при р. Печора, като полски гражданин и встъпва в редиците на генерал Владислав Андерс. скоро след това се озовава в Палестина. През 1943 година напуска армията и с пълна сила започва да се бори за създаването на еврейска държава.

Политическа дейност в Израел[редактиране | edit source]

В края на 1943 година Бегин става ръководител на „Иргун“ и в това си качество провозгласява въстание против английското присъствие, започва нападения и терористични акции против английските войски, власти и учреждения (най-известен е взрива в щаб-квартирата, намираща се в йерусалимския хотел „Цар Давид“). Англичаните обявяват награда за главата му в размер 10,000 паунда (30,000 долара).

Впоседствие, в едно от интервютата на въпрос, дали той и Ясер Арафат се явяват терористи, Бегин отговаря: „Аз съм терорист, а той — бандит!.“

Бегин е активен участник във Войната за независимост Израел. През 1948 година, след създаването на държавата Израел, организацията „Иргун“ е разпусната и се влива в „Армията за защита на Израел“. На основата на „Иргун“ Бегин създава партията „Херут“ (Свобода) и в качеството на лидер на партията, става водач на десната опозиция в Кнесетата.

Бегин заедно със Ануар Садат и Джими Картър, Кемп Дейвид 1978 година

В своята програма той залага отново на традицията на ревизионизма, съчетава крайния национализъм (идеята Израел да стъпи на всички исторически територии, по поречието на р. Йордан), заедно с дясно-либерална икономическа програма и рязко противопоставяне срещу социалистическото управление на страната. Бегин застава начело на бурните протести срещу паричната компенсация от страна на Германия за Холокоста. Обявявайки го за унизително, той заклеймява радетелите за компенсация на митинги, обявявайки ги за хора: "...които продават кръвта на нашите майки, бащи и братя." В хода на тези акции, той повежда демонстрация, която се опитва със сила да влезе в парламента, за което бил наказан с тримесечно отстраняване от заседания.

Дълго време „Херут“ била партия-аутсайдер и печели малкио на брой мандати. В навечерието на „Шестдневната война“ от 1967 година, когато ситуацията изисква консолидация на всички национално-отговорни сили, за първи път става член на „кабинета“ (като министър без портфейл), и остава на поста до 1970 година. След създаването през 1973 година на десния политически блок - „Ликуд“, Бегин оглавява новата политическа сила и в резултат печели изборите за парламент, през 1977 година. Същата година сформира първото несоциалистическо правителство в историята на Израел.