Международна агенция за атомна енергия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флагът на МААЕ
Членовете на МААЕ (в охра). В розово са оттеглилите се от МААЕ Камбоджа и Северна Корея.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ, на френски: Agence internationale de l'énergie atomique, AIEA ; на английски: International Atomic Energy Agency, IAEA) е автономна, международна организация, основана на 29 юли 1957 година. Нейната цел е да поощрява мирната употреба на ядрена енергия и да възпрепятства използването ѝ за военни цели.

Централата на агенцията е във Виена, Австрия. Два "регионални предпазни офиса" са разположени в Торонто (Канада) и Токио (Япония). МААЕ има офиси за свръзка в Ню Йорк (САЩ) и Женева (Швейцария). Освен това има и лаборатории в Австрия (Зайберсдорф и Виена), Монако и Италия (Триест).

История[редактиране | edit source]

През 1953 година е предложено създаването на международен орган, чиято цел е да регулира и насърчава мирното използване на атомна енергия. Автор на тази идея е Дуайт Айзенхауер , тогавашен президент на САЩ.

През септември 1954 година на Общо събрание на ООН, САЩ изказва своето виждане, че е необходимо да се изгради международна агенция, която да отговаря за ядрения материал и контрола върху него. През 1955 година (от 8 до 20 август), в Женева (Швейцария), ООН провежда международна конференция във връзка с атомната енергия и нейното мирно използване.

През 1956 година Уставът на МААЕ е еднодушноприет на Международната конференция на ООН за мирното използване на атомната енергия в Ню Йорк и влиза в сила на 29 юли 1957.

Първата сесия на Генералната конференция на агенцията е проведена във Виена през октомври 1957. През 1957 година Уставът на МААЕ е завършен окончателно, тя е създадена като агенция в състава на ООН.

От 1958 агенцията осигурява техническа помощ на развиващите се страни под формата на услуги на консултанти,научни стипендии, възможности за обучение и оборудване. От 14 ноември дейстава споразумение относно отношенията между агенцията и ООН. Според него агенцията е със специален статут, особено правно положение спрямо ООН – в състава на ООН, сврързана с ООН чрез договор с ОС на основание на норми в Устава си („под егидата“ на ООН) и функционира като международна правна организация, която се отчита веднъж годишно пред Общото събрание на ООН, а при уместност, пред Съвета за сигурност и Икономическия и социален съвет на ООН. Поради което агенцията не е „специлизирана агенция“ по смисъла в Устава на ООН, въпреки че админастративно е част от системата на ООН.

През 1961 агенцията предприема система за обезопасяване на малки изследователски реактори, а в последсвие допълнението ѝ обхваща всички видове и размери атомни централи. В Триест, Италия, 1964, на международния център по теоретична физика, който е под ръководството на ЮНЕСКО, представя забелижителен принос в областта на чистата наука.

През 1987 стартира консултанска програма за обработка на отпадъците. През 1957 година Уставът на МААЕ е завършен окончателно завършен.

През 1970 агенцията създава Международна система за ядрена информация (ИНИС).

През март 1970 е в изпъленение Договор за неразпространение на ядрените оръжия. Той задължава „неядрениете страни” да сключат предпазни спозарумения с агенцията, които да oбхващат всички ядрените материали за мирни цели.

В периода между 1978 и 1981 три ядрени държави - Великобритания, САЩ и Франция споразумения с агенцията.

От 1984 работи Международна консултативна група по облъчваенто на храните.

През 1985 Съветския съюз сключва споразумение за приложението на предпазни мерки към някои съветски ядрени инсталации замирни цели. През 1986 е провокирана аварията в Чернобил (Чернобилската авария- най-тежката авария в историята на ядрената енергетика според Международната скала за ядрени събития).


Структура[редактиране | edit source]

Структурата на МААЕ се определя от Устава на агенцията. Международната агенция за атомна енергия има три основни органа: Генерална конференция (висш орган) и Съвет на управителите (изпълнителен орган) и Секретариат (администартивен орган) .


Управителният съвет[редактиране | edit source]

УС на международната агенция за атомна енергия е политически ръководен орган. Той се състои от 35 държави членки, 13, от които се определят от предходния съвет и други 22 - избрани от Генералната конференция.Заседанията му се провеждат четири пъти годишно и има широки функции.

Съветът в оставка определя 10 члена, най - напредналите в областта на технологиите свързани с атомна енергия. Останалите три са най - проспериращите членове от области, които не са представени в първите 10. Тези членове се избират за един мандат. Генералната конференция определя други 22 члена от останалите народи през 2 години. Критериите за назначаването осигуряват подходящо представителство и приемнственост на членовете на съвета.Сред изискванята са такива като равнище на развитието на технологиите в областта на атомната енергетика, представлявляването на определено разнообразие на географско покритие (географски принцип), както и нивото на развитие на ядрената технолигия, равнище на производство на изходни материални и др.

Съветът има самостоятелно право да одобрява важни проекти, всички споразумения по безопастност, стандарти по безопастност Решенията на съвета се вземат с мнозинство на присъстващите и гласували членове, с изключение на решенията за бюджета, които изискават мнозинство от две трети. Настоящите представители на съвета са: Аржентина, Австралия, Азербайджан, Белгия, Бразилия, Камерун, Канада, Чили, Китай, Чехия, Дания, Еквадор, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Йордания, Кения, Южна Корея, Монголия, Холандия, Нигерия, Пакистан, Перу, Португалия, Русия, Сингапур, Южна Африка, Тунис, Украйна, ОАЕ, Обединено Кралство, САЩ, Венецуела (Управителният съвет 2010 - 2011 година). Съветът взима голяма част от решенията свързани с политиката на МААЕ. Той отправя препоръки свързани с дейността и бюджета на организацията към Генералната конференция. Отговаря за назначаването на генерален директор, което подлежи на одобрение от старана на Генералната конференция. Съветът публикува стандартите на МААЕ.

Членовете на Управителния съвет имат по 1 глас. Всички въпроси се приемат с обикновено мнозинство с изключение на бюджетните, за които е необходимо мнозинство от 2/3.


Генералната конференция[редактиране | edit source]

Генералната конференция е главният орган на МААЕ, състоящ се от всички членове на агенцията. Свиква се ежегoдно на редовни сесии за определяне на дейността на МААЕ . Нейните заседания се провеждат веднъж годишно, най - често през септември , а при необходимост и по-повече. Генералната конференция определя се одобрява бюджета, обсъждат годишните отчети на Съвета на управляващите и докладите представяни на ОС на ООН. Осъществява приемането на нови членове, избира членове на управителния съвет , назначава генерален директор,утвърждава промени по устава. Нейните заседания се провеждат веднъж годишно, най - често през септември. Дейността ѝ е да одобри предложените от Управителния съвет: политики и бюджет.


Секретариат[редактиране | edit source]

Той включва 2200 експерти и технически персонал от повече от 90 различни страни, в които влиза и България. В помощ на работата на директора се избират шест заместник - генерални директора, всеки от които оглавява различен департамент: Секретариатът се оглавява генерален директор, назначен от УС за срок от четири години, право на подновяване, който отговаря за изпълнението на дейностите, приети от УС. В помощ на работата на директора се избират шест заместник - генерални директора, всеки от които оглавява различен департамент: ядрена енергия, ядрени науки и приложението им, ядрена безопастност и сигурност, технческо сътрудничество, гарнации.

Той включва 2200 експерти и технически персонал от повече от 90 различни страни, в които влиза и България.Оглавява се от генерален директор, който отговаря за изпълнението на дейностите, приети от УС.В помощ на работата на директора се избират шест заместник - генерални директора, всеки от които оглавява различен департамент: ядрена енергия, ядрени науки и приложението им, ядрена безопастност и сигурност, технческо сътрудничество, гарнации.

МААЕ се ръководи от Генерален директор – Юкия Амано (Япония) – и от 6 заместник-генерални директори:

  1. Департамент по мениджмънт – г-жа Джанис Дън Ли (САЩ)
  2. Департамент по ядрени науки и приложението им – г-н Даут бин Мохамад (Малайзия)
  3. Департамент по техническо сътрудничество – г-н Кваку Анинг (Гана)
  4. Департамент по гаранциите – г-н Херман Накертс (Белгия)
  5. Департамент по ядрена енергетика – г-н Александър Бичков (Русия)
  6. Департамент по ядрена безопасност и сигурност – г-н Денис Флори (Франция)


Генерален директор[редактиране | edit source]

Генералния директор изготвя предложението за годишния бюджет за разходите на агенцията и чрез управителния съвет го внася в общата конференция за одобрение. Управителния съвет разпределя административните разходи на страните членки в съответсвие фиксираната от общата конференция скала.

Първият генерален директор на МААЕ от 1957 - 1961 е Стерлинг Коул, бивш американски конгресмен. Неговото управление трае само един мандат, след което ръководството на агенцията е поверено в ръцете на шведите: Сигвард Еклунд(1961 - 1981) и Ханс Бликс(1981 - 1997). След края на управлението на бившия, шведски външен министър Бликс, генерален директор става Мохамед ел Барадей от Египет, който остава на поста до ноември 2009 година.

На втори юли 2009 година за нов ръководител на МААЕ е избран Юкия Амано(Япония), който побеждава Абдул Самат Минти(ЮАР) и Луис Ечавари(Испания). На 3 юли 2009 година Управителният съвет гласува назначаването на Амано. През септември 2009 година на Генералната конференция на МААЕ предложението е одобрено. Юкия Амано встъпва в длъжност на 1 декември 2009 година.

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия е депозитар на следните международни споразумения и конвенции в областта на мирното използване на атомната енергия:

  • Споразумение по Гаранциите към Договор за неразпространение на ядрените оръжия ДНЯО
  • Допълнителен протокол към споразумението към ДНЯО
  • Конвенция за ядрена безопасност
  • Конвенция за ранно уведомяване в случай на ядрен инцидент
  • Конвенция за оказване на помощ в случай на ядрен инцидент или радиологично въздействие
  • Единна конвенция за безопасно управление на отработено ядрено гориво и безопасно управление на радиоактивни отпадъци
  • Конвенция за гражданска отговорност при ядрена щета
  • Конвенция за физическа защита на ядрения материал

Функции[редактиране | edit source]

МААЕ като самостоятелна организация не е под прекия контрол на ООН, но агенцията изпраща своите доклади, както на Общото събрание на ООН, така и на Съвета за сигурност. Функциите на МААЕ са заложени в нейния Устав. Агенцията трябва да извърша дейноста си в съотвествие с политиката на ООН, насочена към постигането на „повсеместно безопасно разоръжаване“. Основната идея заложена в съществуването на агенцията е тя да спомага за безопасното и мирно използване на ядрените науки и технологии. За целта Международната агенция за атомна енергия упражнява три дейности:

  • ядрена верификаця и сигурност - проверява вече съществуващи ядрени съоръжения и наблюдава тяхната експлоатация за мирни цели,
  • безопастност - осигурява информация и разработва стандарти, с които да се гарантира сигурността на ядрените съоръжения,
  • технологично сътрудничество с науката - подпомага всички области и на науката, които се занимават с мирните приложения на ядрените технологии.

научно-изследователска работа за мирното използване на атомната енергия

Осъществяват се в няколко направелния: техническа помощ и сътрудничество, хранителна промишленст и селскостопанство, хранителната промишленост и селкото стопананство, използвенето на излъчванията в биологията и медицината, фундаменталната ядрена физика, атомната енергетика, ядрената безопастност, разпространение на информацията. Агенцията си сътрудничи с Организацията на ООН по прехраната и земеделието (ФАО) в областта на инфорамационната система и осъществява програма по приложение на изследването на използването на радияцията и изотопите, която отгововаря за селското стопанство, със Световната здравна агенция в областта на медицинските приложения на радиоизотопите и съответното оборудване, на дозиметрията при използването на съзнателно облъчване и при радиционната биология. С ИНИС събира от държавите членки, обработва и предоставя или чрез реферантивното списание Атоминдекс информация по всички въпроси на мирното използване на ядрената наука и технология. Международната система за ядрена информация на МААЕ - INIS е най-пълната в света база данни, в областта на мирното използване на ядрената наука и технологии, съдържа над 3 млн. документа и включва информация по всички проблеми свързани с ядрената енергия и приложения – наука, технологии, енергетика, медицина, екология, право др. В рамките на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) се изпълняват няколко широкомащабни проекти, а с Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП). Агенцията осъществява дейността с десетки други органи, неправителствени и междуправителсвени, като например Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР . През годините си агенцията е провеждала голям брой международни срещи и симпозиуми, семинари и съвещания, както и по-малки срещи на експертно ниво за обмен на нови идеи и разработки.

Участието на България в МААЕ[редактиране | edit source]

България е страна - съучредител на МААЕ . Тя е пълноправен член още от създаването на агенцията. В Секретарята на МААЕ участват осем български специалисти, като двама от тях са в Департамента по ядрена енергетика, а останалите са в Департамента по гаранциите. България е член на СУ за периода 2011-2013 и досега е била избирана 9 пъти на ротационен принцип, като последния път е през 2001-2003. Като страна, учатсваща в Договора на неразпространение на ядреното оръжие и по силата на Допълнителното споразмунение, подписано във Виена на 21 януари 1972 година, Република България поставя под контрол на агенцията своята ядрена дейност. България сътрудничи с МААЕ основно чрез национални и регионални проекти от програмите за Техническо сътрудничество на Департамента за Техническо сътрудничество. По отделни проекти взаимодействие се осъществява и с Департаментите по Ядрена безопасност и сигурност, Ядрена енергетика и Департамента по ядрени науки и приложения. Инспектори от Департамента по Гаранциите извършват редовни проверки за съответствието на деклариран и наличен ядрен материал в ядрените съоръжения на България. През годините националните проекти, които са изпълнявани са били в областта на ядрената безопасност, развитието на ядрената енергетика, приложението на ядрените технологии и ядрената наука в индустрията, медицината, селското стопанство и др. Регионалните, като цяло покриват същите области, но се изпълняват заедно с други страни от регион Европа за решаване на общи проблеми. България изготвя национални и регионални проекти в областта на ядрената безопасност, развитието на ядрената енергетика, приложението на ядрените технологии и ядрената наука в индустрията, медицината, селското стопанство и др.


Реакцията на МААЕ след аварията в Чернобил[редактиране | edit source]

Аварията в Чернобил през 1986 година, поставя под сериозен въпрос ядрената безопасност.Този инцидент провокира МААЕ да предприеме въвеждането на строги мерки и нови системи за сигурност в атомните централи. Агенцията работи съвместно с украйнското правителство с цел - премахване на последиците.

Нобелова награда за мир[редактиране | edit source]

През 2005 година д-р Мохамед ел Барадей, генерален директор , през този период и същевременно МААЕ са носители на Нобелова награда за мир. Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, международен държавен служител и учен, е удостоен с нея за усилията, които полага агенцията, за да се попречи ядрената енергия да се използва за военни цели. Норвежкият нобелов комитет в свое цитиране определя работата на МААЕ за от "неизчислимо значение", а що се отнася до д-р Ел Барадей като "безстрашен защитник" на новите мерки за засилване на режима за ядрено неразпространение. В края третия мандат през декември 2009 г., д-р Ел Барадей е отличен за почетен генерален директор на МААЕ.

Членствo[редактиране | edit source]

Всяка независима страна, без значение дали е присъединена към ООН или към някоя от специлизираниете ѝ агенции, може да бъде приета към агенцията по препоръка на управителния съвет и с одобрение на конференция. Всяки нов член може да се оттегли от агенцията чрез писмен отказ. Съществува разпоредба за прекратяване на привилегиите ѝ правата на членство на всяка старна, която нееднократно наруши устава ѝ. Представявянето на информация се извършва по преценка на страна-участник. Ако тя (или съоветна такава група от старни) реши започването на изследователски проект/и за мирни цели, може да поиска съдействие от агенцията за осигурявявенето на специлани ядрени материали. При изпълнението на проектите или други дейности, които изискват прилагането на предпазни мерки от участващите страни, агенцията има право да проверява и одобрява конструкцията на специлизиранато оборудване и съоръжения, включително и ядрените реактори, да изисква мерки за опазването на здравето и безопастността. Очакванията на Секретариата на МААЕ са страните - членки на ЕС да се ориентират към намаляване на тяхното участие като ползватели на техническата помощ на МААЕ и да увеличат своя принос за другите страни от регион Европа. Официалния посредник на МААЕ е за Агенцията ядрено регулиране. Чрез АЯР и на Секретариата на МААЕ се представят кандидатурите за специализации, научни посещения и обучение по програмите и проектите на Агенцията.

Държави - членки[редактиране | edit source]

Държави членки на МААЕ
година на присъединяването държава
1957 Афганистан, Албания, Аржентина, Австралия, Австрия, Беларус, Бразилия, България, Канада, Куба, Дания, Доминиканска република, Египет, Ел Салвадор, Етиопия, Франция, Германия, Гърция, Гватемала, Хаити, Ватикана, Унгария, Исландия, Индия, Индонезия, Изрел, Италия, Япония, Република Корея, Монако, Мароко, Мианмар, Холандия, Нова Заландия, Норвегия, Пакистан, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сърбия, Южна Африка, Испания, Шри Ланка, Швеция, Швейцария, Тайланд, Тунис, Турция, Украйна, Великобритания, САЩ, Венецуела, Виетнам
1958 Белгия, Еквадор, Финландия, Иран, Люксембург, Мексико, Филипините, Судан
1959 Ирак
1960 Чили, Колумбия, Гана, Сенегал
1961 Ливан, Мали, Демократична република Конго
1962 Либерия, Саудитска Арабия
1963 Алжир, Боливия, Кот д'Ивоар, Либия, Сирия, Уругвай
1964 Камерун, Габон, Кувейт, Нигерия
1965 Коста Рика, Кипър, Ямайка, Кения, Мадагаскар
1966 Йордания, Панама
1967 Сиера Леоне, Сингапур, Уганда
1968 Лихтенщайн
1969 Малайзия, Замбия
1970 Ирландия
1972 Бангладеш
1973 Монголия
1974 Мавриций
1976 Катар, ОАЕ, Танзания
1977 Никарагуа
1983 Намибия
1984 Китай
1986 Зимбабве
1992 Естония, Словения
1993 Армения, Хърватия, Чехия, Литва, Словакия
1994 Македония, Казахстан, Маршалски острови, Узбекистан, Йемен
1995 Босна и Херцеговина
1996 Грузия
1997 Латвия, Малта, Молдова
1998 Буркина Фасо
1999 Ангола, Бенин
2000 Таджикистан
2001 Азербайджан, Централноафриканска република
2002 Еритрея, Ботсвана
2003 Хондурас, Сейшелски острови, Киргизстан
2004 Мавритания, Того
2005 Чад
2006 Белиз, Малави, Черна гора, Мозамбик
2007 Кабо Верде
2008 Непал, Палау, Папуа - Нова Гвинея
2009 Бахрейн, Бурунди, Камбоджа, Лесото, Оман, Руанда

Държави, които са напуснали МААЕ:

Други държави, които не са членки на МААЕ (поради това, че не са признати от някои държави):

Официални езици[редактиране | edit source]

Официални езици: руски, английски, френски, испански, китайски

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]