Международна агенция за атомна енергия
Международната агенция за атомна енергия (МААЕ, на френски: Agence internationale de l'énergie atomique, AIEA ; на английски: International Atomic Energy Agency, IAEA) е автономна, международна организация, основана на 29 юли 1957 година. Нейната цел е да поощрява мирната употреба на ядрена енергия и да възпрепятства използването ѝ за военни цели.
Централата на агенцията е във Виена, Австрия. Два "регионални предпазни офиса" са разположени в Торонто (Канада) и Токио (Япония). МААЕ има офиси за свръзка в Ню Йорк (САЩ) и Женева (Швейцария). Освен това има и лаборатории в Австрия (Зайберсдорф и Виена), Монако и Италия (Триест).
Съдържание |
История[редактиране]
През 1953 година е предложено създаването на международен орган, чиято цел е да регулира и насърчава мирното използване на атомна енергия. Автор на тази идея е Дуайт Айзенхауер , тогавашен президент на САЩ. През септември 1954 година на Общо събрание на ООН, САЩ изказва своето виждане, че е необходимо да се изгради международна агенция, която да отговаря за ядрения материал и контрола върху него. През 1955 година (от 8 до 20 август), в Женева(Швейцария), ООН провежда международна конференция във връзка с атомната енергия и нейното мирно използване.
През 1957 година Уставът на МААЕ е завършен окончателно, тя е създадена като агенция в състава на ООН. Първият генерален директор на МААЕ от 1957 - 1961 е Стерлинг Коул, бивш американски конгресмен. Неговото управление трае само един мандат, след което ръководството на агенцията е поверено в ръцете на шведите: Сигвард Еклунд(1961 - 1981) и Ханс Бликс(1981 - 1997). След края на управлението на бившия, шведски външен министър Бликс, генерален директор става Мохамед ел Барадей от Египет, който остава на поста до ноември 2009 година.
На втори юли 2009 година за нов ръководител на МААЕ е избран Юкия Амано(Япония), който побеждава Абдул Самат Минти(ЮАР) и Луис Ечавари(Испания). На 3 юли 2009 година Управителният съвет гласува назначаването на Амано. През септември 2009 година на Генералната конференция на МААЕ предложението е одобрено. Юкия Амано встъпва в длъжност на 1 декември 2009 година.
Структура[редактиране]
Структурата на МААЕ се определя от Устава на агенцията. Международната агенция за атомна енергия има три основни органа: Съвет на управителите, Генерална конференция и Секретарят.
Управителният съвет[редактиране]
УС на международната агенция за атомна енергия е политически ръководен орган. Той се състои от 35 държави членки, 13, от които се определят от предходния съвет и други 22 - избрани от Генералната конференция. Съветът в оставка определя 10 члена, най - напредналите в областта на технологиите свързани с атомна енергия. Останалите три са най - проспериращите членове от области, които не са представени в първите 10. Тези членове се избират за един мандат. Генералната конференция определя други 22 члена от останалите народи през 2 години. Тези 22 избрани члена трябва да представляват определено географско разнообразие. Настоящите представители на съвета са: Аржентина, Австралия, Азербайджан, Белгия, Бразилия, Камерун, Канада, Чили, Китай, Чехия, Дания, Еквадор, Франция, Германия, Индия, Италия, Япония, Йордания, Кения, Южна Корея, Монголия, Холандия, Нигерия, Пакистан, Перу, Португалия, Русия, Сингапур, Южна Африка, Тунис, Украйна, ОАЕ, Обединено Кралство, САЩ, Венецуела (Управителният съвет 2010 - 2011 година). Съветът взима голяма част от решенията свързани с политиката на МААЕ. Той отправя препоръки свързани с дейността и бюджета на организацията към Генералната конференция. Отговаря за назначаването на генерален директор, което подлежи на одобрение от старана на Генералната конференция. Съветът публикува стандартите на МААЕ.
Членовете на Управителния съвет имат по 1 глас. Всички въпроси се приемат с обикновено мнозинство с изключение на бюджетните, за които е необходимо мнозинство от 2/3.
Генералната конференция[редактиране]
Състои се от всичките 151 страни - членки. Нейните заседания се провеждат веднъж годишно, най - често през септември. Дейността ѝ е да одобри предложените от Управителния съвет: политики и бюджет.
Секретариат[редактиране]
Той включва 2200 експерти и технически персонал от повече от 90 различни страни, в които влиза и България.Оглавява се от генерален директор, който отговаря за изпълнението на дейностите, приети от УС.В помощ на работата на директора се избират шест заместник - генерални директора, всеки от които оглавява различен департамент:
- Департамент по мениджмънт - Дейвид Уолър (САЩ);
- Департамент по ядрени науки и приложението им - Вернер Буркарт (Германия);
- Департамент по техническо сътрудничество - Ана Мария Чето (Мексико);
- Департамент по гаранциите - Оли Хайнонен (Финландия);
- Департамент по ядрена енергетика - Юрий Соколов (Русия);
- Департамент по ядрена безопасност и сигурност - Томихиро Танигучи (Япония).
Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия е депозитар на следните международни споразумения и конвенции в областта на мирното използване на атомната енергия:
- Споразумение по Гаранциите към Договора за неразпространение на ядрено оръжие ДНЯО;
- Допълнителен протокол към споразумението към ДНЯО;
- Конвенция за ядрена безопасност;
- Конвенция за ранно уведомяване в случай на ядрен инцидент;
- Конвенция за оказване на помощ в случай на ядрен инцидент или радиологично въздействие;
- Единна конвенция за безопасно управление на отработено ядрено гориво и безопасно управление на радиоактивни отпадъци;
- Конвенция за гражданска отговорност при ядрена щета;
- Конвенция за физическа защита на ядрения материал.
Функции[редактиране]
МААЕ като самостоятелна организация не е под прекия контрол на ООН, но агенцията изпраща своите доклади, както на Общото събрание на ООН, така и на Съвета за сигурност. Функциите на МААЕ са заложени в нейния Устав. Основната идея заложена в съществуването на агенцията е тя да спомага за безопасното и мирно използване на ядрените науки и технологии. За целта Международната агенция за атомна енергия упражнява три дейности: проверява вече съществуващи ядрени съоръжения и наблюдава тяхната експлоатация за мирни цели, осигурява информация и разработва стандарти, с които да се гарантира сигурността на ядрените съоръжения, подпомага всички области на науката, които се занимават с мирните приложения на ядрените технологии.
Участието на България в МААЕ[редактиране]
България е страна - съучредител на МААЕ. Тя е пълноправен член още от създаването на агенцията. В Секретарята на МААЕ участват осем български специалисти, като двама от тях са в Департамента по ядрена енергетика, а останалите са в Департамента по гаранциите. Българската държава е ратифицирала всички нормативни документи. До сега България е избирана за член на СУ 8 пъти на ротационен принцип като за последно това е било през периода 2001 - 2003 година.
Реакцията на МААЕ след аварията в Чернобил[редактиране]
Аварията в Чернобил през 1986 година, поставя под сериозен въпрос ядрената безопасност.Този инцидент провокира МААЕ да предприеме въвеждането на строги мерки и нови системи за сигурност в атомните централи. Агенцията работи съвместно с украйнското правителство с цел - премахване на последиците.
Нобелова награда за мир[редактиране]
През 2005 година Мохамед ел Барадей, генерален директор на МААЕ, през този период, печели Нобелова награда за мир. Той е удостоен с нея за усилията,които полага агенцията, за да се попречи ядрената енергия да се използва за военни цели.
Държави - членки[редактиране]
| година на присъединяването | държава |
|---|---|
| 1957 | Афганистан, Албания, Аржентина, Австралия, Австрия, Беларус, Бразилия, България, Канада, Куба, Дания, Доминиканска република, Египет, Ел Салвадор, Етиопия, Франция, Германия, Гърция, Гватемала, Хаити, Ватикана, Унгария, Исландия, Индия, Индонезия, Изрел, Италия, Япония, Република Корея, Монако, Мароко, Мианмар, Холандия, Нова Заландия, Норвегия, Пакистан, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сърбия, Южна Африка, Испания, Шри Ланка, Швеция, Швейцария, Тайланд, Тунис, Турция, Украйна, Великобритания, САЩ, Венецуела, Виетнам |
| 1958 | Белгия, Еквадор, Финландия, Иран, Люксембург, Мексико, Филипините, Судан |
| 1959 | Ирак |
| 1960 | Чили, Колумбия, Гана, Сенегал |
| 1961 | Ливан, Мали, Демократична република Конго |
| 1962 | Либерия, Саудитска Арабия |
| 1963 | Алжир, Боливия, Кот д'Ивоар, Либия, Сирия, Уругвай |
| 1964 | Камерун, Габон, Кувейт, Нигерия |
| 1965 | Коста Рика, Кипър, Ямайка, Кения, Мадагаскар |
| 1966 | Йордания, Панама |
| 1967 | Сиера Леоне, Сингапур, Уганда |
| 1968 | Лихтенщайн |
| 1969 | Малайзия, Замбия |
| 1970 | Ирландия |
| 1972 | Бангладеш |
| 1973 | Монголия |
| 1974 | Мавриций |
| 1976 | Катар, ОАЕ, Танзания |
| 1977 | Никарагуа |
| 1983 | Намибия |
| 1984 | Китай |
| 1986 | Зимбабве |
| 1992 | Естония, Словения |
| 1993 | Армения, Хърватия, Чехия, Литва, Словакия |
| 1994 | Македония, Казахстан, Маршалски острови, Узбекистан, Йемен |
| 1995 | Босна и Херцеговина |
| 1996 | Грузия |
| 1997 | Латвия, Малта, Молдова |
| 1998 | Буркина Фасо |
| 1999 | Ангола, Бенин |
| 2000 | Таджикистан |
| 2001 | Азербайджан, Централноафриканска република |
| 2002 | Еритрея, Ботсвана |
| 2003 | Хондурас, Сейшелски острови, Киргизстан |
| 2004 | Мавритания, Того |
| 2005 | Чад |
| 2006 | Белиз, Малави, Черна гора, Мозамбик |
| 2007 | Кабо Верде |
| 2008 | Непал, Палау, Папуа - Нова Гвинея |
| 2009 | Бахрейн, Бурунди, Камбоджа, Лесото, Оман, Руанда |
Държави, които са напуснали МААЕ:
Камбоджа (1958–2003)
Северна Корея (1974–1994)
Други държави, които не са членки на МААЕ (поради това, че не са признати от някои държави):
Източници[редактиране]
- History of the International Atomic Energy Agency : the first forty years, David Fischer, 1997, ISBN 92-0-102397-9
