Азербайджан
̀
Вижте пояснителната страница за други значения на Азербайджан.
Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. По тази и други причини, в някои случаи се счита за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение и културните характеристики.
Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.
Съдържание |
[редактиране] История
Основна статия: - Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през 9 век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери - местните народи от кавказки и ирански произход.
- През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г., на територията на съвременен Азербайджан се образуват редица ханства, които в резултат на руската експанзия и няколкото военни кампании от началото на 19 век са завоювани от Руската империя.
- Към края на 19 век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието "Азербайджан" за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалият се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни.
- През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ, ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да възстанови съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 - в СССР като съюзна република. През 1923 г., по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската "национална политика", в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република.
- През 1988 г. по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992-1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан e под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци - азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни.
- На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласявва независимостта на републиката. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.
- Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.
- Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. умира Гейдар Алиев и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев.
[редактиране] География
Страната граничи с: Армения (1007 км.); Иран (756 км.); Грузия (480 км.); Русия (390 км.) и Турция (15 км.) Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 км. Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 км. Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 километра, а от запад на изток около 500 км. Три планински вериги — голям и малък Кавказ и Талиш заедно покриват приблизително 40% от площта на страната. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 м. надморска височина, а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 м.).
В Азербайджан има повече от 8000 реки ,но само 24 от тях са дълги повече от 100 км. Най-голямото езеро в страната е Сарису (67км²), а най-дългата река е Кура (1515 км.). Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 км².
[редактиране] Климат
Климатът в Азербайджан е субтропичен,с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени.
| температура | януари | февуари | март | април | май | юни | юли | август | септември | октомври | ноември | декември |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| минимална | 2° C | 2° C | 5° C | 9° C | 14° C | 18° C | 21° C | 21° C | 18° C | 13° C | 8° C | 3° C |
| максимална | 8° C | 8° C | 11° C | 17° C | 22° C | 27° C | 30° C | 30° C | 26° C | 20° C | 14° C | 10° C |
[редактиране] Население
По данни от CIA World Factbook към юли 2011 населението на Азербайджан се равнява на 9 165 000[1] души.
[редактиране] Етнически състав
- азери - 92%,
- дагестански народности (лезгинци, аварци, цахури, хиналугци, будухи) - 3%,
- евреи - 0,1%,
- руснаци - 1,3%,
- арменци - 1,3%,
- други (кюрди, украинци, тати, талиши и др.) - 2,3% (по данни от 2009)[3].
По данни на Госкомстата на Азербайджан за 2005 година, 51,5% от населението на страната е градско, а останалите 48,5% живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 години, а средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените — 75,2 години.
[редактиране] Държавно устройство
Азербайджан е президентска република. Държавният глава на страната е президентът, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.
Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното Национално събрание (на азерски: Milli Məclis), състоящо се от 125 депутати, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.
Първите свободни парламентарни избори в историята на независим Азербайджан се провеждат през 1995 година. Настоящият състав на парламента е избран на изборите, състояли се през 2005. Мнозинството от депутатите в Националното събрание са от пропрезидентската партия Нов Азербайджан. Митингите, демонстрациите и масовите акции на опозиционните партии, представени в парламента, се предотвратяват от властите.
[редактиране] Административно деление
В административно-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 района (на азерски: rayonlar, ед. ч. rayon), 11 града (на азерски: şəhərlər ед. ч. şəhər) и 1 автономна република (на азерски: muxtar respublika) - Нахичеванска автономна република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 година. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.
Градове в Азербайджан:
- Али Байрамли - (Əli Bayramlı)
- Баку - (Bakı)
- Ганджа - (Gəncə)
- Шамкир - (Shamkir)
- Ленкоран - (Lənkəran)
- Мингечаур - (Mingəçevir)
- Нахичеван - (Naxçıvan)
- Нафталан - (Naftalan)
- Шеки - (Şəki)
- Сумгаит - (Sumqayıt)
- Шуша - (Şuşa)
- Степанакерт - (Xankəndi)
- Евлах - (Yevlax)
[редактиране] Икономика
[редактиране] Култура
[редактиране] Други
- Комуникации в Азербайджан
- Транспорт в Азербайджан
- Въоръжени сили на Азербайджан
- Външна политика на Азербайджан
[редактиране] Източници
- ↑ а б The International Population Day, The demographic situation in Azerbaijan, The State Statistical Committee of the Republic of Azerbaijan, 11 July 2011
- ↑ а б Azerbaijan:Report for Selected Countries and Subjects. // International Monetary Fund. Посетен на April 12, 2011.
- ↑ Censuses of Republic of Azerbaijan 1979, 1989, 1999, 2009
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||
|
||||||||
|
||||||||||
