Азербайджан

	Република Азербайджан; Azərbaycan Respublikası
(знаме)	(герб)
	Национален химн: ; Azərbaycan Respublikasının Dövlət Himni; Sorry, your browser either has JavaScript disabled or does not have any supported player.; You can download the clip or download a player to play the clip in your browser.
География и население
Площ	86 600 km²; (на 114-то място)
Води	1,6%
Столица	Баку; 40°22′ с. ш. 49°53′ и. д. / 40.366667° с. ш. 49.883333° и. д.
Официален език	Азерски
Население (пребр., 2002)	8 265 000
Население (оценка, 2011)	9 165 0001
Гъстота на нас.	105,8 д./km²; (на; 87-тно място)
Управление
Президент	Илхам Алиев
Министър-председател	Артур Расизаде
Организации	Съвет на Европа, ГУАМ, ОНД, ОЧИС, ОССЕ, ОИК
История
Независимост	от Съветския съюз
обявена	31 август 1991 г.
призната	18 октомври 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.)	94,318 млрд.; (на 77-мо място)
БВП на човек (ППС)	10 340;
ИЧР (2010 г.)	0,713 (висок; ); (67-мо)
Коеф. на Джини (2001 г.)	36,5 (среден)
Прод. на живота	67,5; (124-то)
Детска смъртност	72,3; (164-то)
Грамотност	99,5; (11-то)
Валута	Манат (AZN)
Други данни
Код по ISO	AZE
Интернет домейн	.az
Телефонен код	994
Официален сайт	www.azerbaijan.az
	1: Приблизителна оценка

Вижте пояснителната страница за други значения на Азербайджан.

Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. По тази и други причини, в някои случаи се счита за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение и културните характеристики.

Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

История [редактиране]

Основна статия: История на Азербайджан

Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през IX век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери - местните народи от кавказки и ирански произход.
През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г., на територията на съвременен Азербайджан се образуват редица ханства, които в резултат на руската експанзия и няколкото военни кампании от началото на XIX век са завоювани от Руската империя.
Към края на 19 век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието "Азербайджан" за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалият се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни.
През 1920 г. след края на гражданската война в Северен Кавказ ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 - в СССР като съюзна република. През 1923 г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската "национална политика", в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република.
През 1988 г. по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992-1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан e под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци - азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни.
На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласявва независимостта на републиката. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.
Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.
Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. умира Гейдар Алиев и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев.

География [редактиране]

Основна статия: География на Азербайджан

Страната граничи с: Армения (1007 км.); Иран (756 км.); Грузия (480 км.); Русия (390 км.) и Турция (15 км.) Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 км. Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 км. Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 километра, а от запад на изток около 500 км. Три планински вериги — голям и малък Кавказ и Талиш заедно покриват приблизително 40% от площта на страната. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 м. надморска височина, а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 м.).

В Азербайджан има повече от 8000 реки ,но само 24 от тях са дълги повече от 100 км. Най-голямото езеро в страната е Сарису (67км²), а най-дългата река е Кура (1515 км.). Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 км².

Климат [редактиране]

Климатът в Азербайджан е субтропичен,с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени.

Средни температури за Баку
температура	януари	февуари	март	април	май	юни	юли	август	септември	октомври	ноември	декември
минимална	2° C	2° C	5° C	9° C	14° C	18° C	21° C	21° C	18° C	13° C	8° C	3° C
максимална	8° C	8° C	11° C	17° C	22° C	27° C	30° C	30° C	26° C	20° C	14° C	10° C

Население [редактиране]

Основна статия: Население на Азербайджан

По данни от CIA World Factbook към юли 2011 населението на Азербайджан се равнява на 9 165 000^[1] души.

Етнически състав [редактиране]

Демографска крива на населението на Азербайджан

азери - 92%,
дагестански народности (лезгинци, аварци, цахури, хиналугци, будухи) - 3%,
евреи - 0,1%,
руснаци - 1,3%,
арменци - 1,3%,
други (кюрди, украинци, тати, талиши и др.) - 2,3% (по данни от 2009)^[3].

По данни на Госкомстата на Азербайджан за 2005 година, 51,5% от населението на страната е градско, а останалите 48,5% живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 години, а средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените — 75,2 години.

Държавно устройство [редактиране]

Основна статия: Държавно устройство на Азербайджан

Азербайджан е президентска република. Държавният глава на страната е президентът, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.

Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното Национално събрание (на азерски: Milli Məclis), състоящо се от 125 депутати, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.

Първите свободни парламентарни избори в историята на независим Азербайджан се провеждат през 1995 година. Настоящият състав на парламента е избран на изборите, състояли се през 2005. Мнозинството от депутатите в Националното събрание са от пропрезидентската партия Нов Азербайджан. Митингите, демонстрациите и масовите акции на опозиционните партии, представени в парламента, се предотвратяват от властите.

Административно деление [редактиране]

Основна статия: Административно деление на Азербайджан

В административно-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 района (на азерски: rayonlar, ед. ч. rayon), 11 града (на азерски: şəhərlər ед. ч. şəhər) и 1 автономна република (на азерски: muxtar respublika) - Нахичеванска автономна република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 година. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.