Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се отнася за съвременната държава. За цялата историческа област вижте Азербайджан (историческа област).

Azərbaycan Respublikası


(знаме)	(герб)

Национален девиз: -няма

Официален език

Азербайджански

Столица

Баку

Най-голям град Баку

Президент

Илхам Алиев

министър-председател

Артур Расизаде

Площ
- oбщо на 111-то място
86 600 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 91-во място
7 911 974
90 д/км²

БВП
- общо (2005)
- на човек на 89-то място
$ 33 098 млн
$ 4 600

Валута Манат (AZM)

Часова зона UTC+4

Независимост
-призната от Съветския съюз
31 август, 1991

Национален химн

Azərbaycan Respublikasının himni

Интернет домейн az

Телефонен код +994

(1): Приблизителна оценка

Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. По тази и други причини, в някои случаи се счита за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение и културните характеристики.

Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

[редактиране] История

Основна статия: История на Азербайджан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през 9 век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азербайджанци - местните народи от кавказки и ирански произход.
През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азербайджанска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 г., на територията на съвременен Азербайджан се образуват редица ханства, които в резултат на руската експанзия и няколкото военни кампании от началото на 19 век са завоювани от Руската империя.
Към края на 19 век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието "Азербайджан" за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалият се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азербайджанци и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни.
През 1920 г., след края на гражданската война в Северен Кавказ, ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да възстанови съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 - в СССР като съюзна република. През 1923 г., по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската "национална политика", в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република.
През 1988 г. по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992-1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на коeто 13,4% от територията на Азербайджан e под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хиладите бежанци - азербайджанци и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни.
На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласявва независимостта на републиката. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.
Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.
Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. умира Гейдар Алиев и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев.

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Азербайджан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Азербайджан е президентска република. Държавният глава на страната е президентът, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.

Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното Национално събрание (на азербайджански: Milli Məclis), състоящо се от 125 депутати, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.

Първите свободни парламентарни избори в историята на независим Азербайджан се провеждат презв 1995 година. Настоящият състав на парламента е избран на изборите, състояли се през 2005. Мнозинството от депутатите в Националното събрание са от пропрезидентската партия Нов Азербайджан. Митингите, демонстрациите и масовите акции на опозиционните партии, представени в парламента, се предотвратяват от властите.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Азербайджан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

В административнo-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 района (на азербайджански: rayonlar, ед. ч. rayon), 11 града (на азербайджански: şəhərlər ед. ч. şəhər) и 1 автономна република (на азербайджански: muxtar respublika) - Нахичеванска автономна република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 година. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.

Административна карта на Азербайджан

Градове в Азербайджан:

Али Байрамли - (Əli Bayramlı)
Баку - (Bakı)
Ганджа - (Gəncə)
Шамкир - (Shamkir)
Ленкоран - (Lənkəran)
Мингечаур - (Mingəçevir)
Нахичеван - (Naxçıvan)
Нафталан - (Naftalan)
Шеки - (Şəki)
Сумгаит - (Sumqayıt)
Шуша - (Şuşa)
Степанакерт - (Xankəndi)
Евлах - (Yevlax)

[редактиране] География

Основна статия: География на Азербайджан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Страната граничи с:Армения 1 007 км.;Иран 756 км.;Грузия 480км.;Русия 390 км. и Турция-15 км.Общата дължина на Азербайджанските сухоземни граници е 2 648 км.Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 км.Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 км.,а от запад на изток около 500 км.Три планински вериги-голям и малък Кавказ и Талиш заедно покриват приблизително 40 % от площта на страната.Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4 466 м. надморска височина,а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 м.). В Азербайджан има повече от 8 000 реки,но само 24 от тях са дълги повече от 100 км.Най-голямото езеро в страната е Сарису(67км²),а най-дългата река е Кура(1 515 км.).Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 км².

[редактиране] Климат

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Азербайджан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Азербайджан
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

По данни от CIA World Factbook към юли 2005 населението на Азербайджан се равнява на 7 912 000 души.

[редактиране] Етнически състав

Демографска крива на населението на Азербайджан

азербайджанци - 90%,
дагестански народности (лезгинци, аварци, цахури, хиналугци, будухи) - 3,2%,
евреи - 2%,
руснаци - 2,5%,
арменци - 2%,
други (кюрди, украинци, тати, талиши и др.) - 2,3% (по данни от 1998).

По данни на Госкомстата на Азербайджан за 2005 година, 51,5% от населението на страната е градско, а останалите 48,5% живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 години,а средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените - 75,2 години.