Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Азербайджан.

Република Азербайджан
Azərbaycan Respublikası
Знаме на Азербайджан
Герб на Азербайджан
(знаме) (герб)
Национален химн:
Azərbaycan Respublikasının Dövlət Himni

Местоположение на Азербайджан
География и население
Площ 86 600 km²
(на 114-то място)
Води 1,6%
Столица Баку
40°22′ с. ш. 49°53′ и. д. / 40.366667° с. ш. 49.883333° и. д.
Официален език Азерски
Население (пребр., 2002) 8 265 000
Население (оценка, 2014) 9 494 6001[1][2]
Гъстота на нас. 105,8 д./km²
(на
87-тно място
)
Управление
Президент Илхам Алиев
Министър-председател Артур Расизаде
Организации Съвет на Европа, ГУАМ, ОНД, ОЧИС, ОССЕ, ОИК
История
Независимост от Съветския съюз
обявена 31 август 1991 г.
призната 18 октомври 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 94,318 млрд.[3]
(на 77-мо място)
БВП на човек (ППС) 10 340[3]
ИЧР (2010 г.) 0,713 (висок
)
(67-мо)
Коеф. на Джини (2001 г.) 36,5 (среден)
Прод. на живота 67,5
(124-то)
Детска смъртност 72,3
(164-то)
Грамотност 99,5
(11-то)
Валута Манат (AZN)
Други данни
Код по ISO AZE
Интернет домейн .az
Телефонен код 994
Официален сайт www.azerbaijan.az
1: Приблизителна оценка

Азербайджан е държава на западния бряг на Каспийско море. Страната е членка на Съвета на Европа от 2001 г. По тази и други причини, в някои случаи се счита за част от Европа, макар че според ООН страната е в Югозападна Азия като следствие от географското положение и културните характеристики.

Столица на страната е Баку. Други по-големи градове са Ганджа, Сумгаит, Мингечаур и Шеки.

История[редактиране | edit source]

  • Тюркските племена проникват на територията на Азербайджан през IX век, като постепенно се смесват с предците на съвременните азери - местните народи от кавказки и ирански произход.
  • През 1502 г. Исмаил Сефеви основава първата ирано-азерска държава, която се основавала на исляма от шиитското му направление. Столицата на държавата на Сефевидите е град Тебриз. Управляващата династия постепенно започва да се иранизира. След настъпилата криза в държавата на Сефевидите и смъртта на Надир шах през 1747 година на територията на съвременен Азербайджан се образуват няколко ханства, които са завоювани от Руската империя в резултат на руско-иранската война от 1804-1813 година и Гюлистанския мир.[4]
  • Към края на XIX век Баку се превръща в голям многонационален промишлен център. През ноември 1917 тук е установена съветската власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. От лятото на 1918 в Азербайджан започва англо-турска интервенция, в резултат на която на власт идват мусаватистите, които за първи път използват названието "Азербайджан" за обозначение на новообразуваната република. Създаването на самостоятелни държави в бившите задкавказки владения на Руската империя и опитите на Великобритания и Турция да запълнят образувалият се геополитически вакуум довеждат до масови междуетнически сблъсъци между азери и арменци, които водят до многочислени жертви и от двете страни.
  • През 1920 г. след края на гражданската война в Северен Кавказ ръководството на Съветска Русия изпраща части на Червената армия в Закавказието, за да установи съветска власт в този район. Така на 28 април 1920 г. е провъзгласена Азербайджанска ССР. От 12 март 1922 тя влиза в състава на Закавказката федерация (ЗСФСР), а от 5 декември 1936 - в СССР като съюзна република. През 1923 г. по времето на национално-териториалното обособяване в Задкавказието, осъществено в рамките на сталинската "национална политика", в състава на Азербайджан са включени териториите на Нагорни Карабах (Нагорно-Карабахска автономна област, НКАО), населена предимно от арменци, и Нахичеванската автономна република.
  • През 1988 г. по времето на демократичните промени в СССР, съпроводени от отслабване на държавната власт и партийното ръководство, в Нагорни Карабах се засилват сепаратистките настроения сред арменското мнозинство, което води до остър междуетнически конфликт, прераснал в Карабахската война (1992-1994). В тази война азербайджанската армия търпи поражение, в резултат на което 13,4% от територията на Азербайджан e под контрола на карабахската армия. Печални страници от този конфликт са погромите в Сумгаит, Баку, Гугарк и Ходжали, масовите убийства на мирно население, хилядите бежанци - азери и арменци, принудени да напуснат родните си места. През 1994 при посредничеството на страните от ОНД между Азербайджан и Армения е подписано примирие. Многократните опити за урегулиране на конфликта до този момент са неуспешни.
  • На фона на армено-азербайджанското противопоставяне през 1991 г. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласявва независимостта на републиката. Първият президент на Азербайджан е Първия секретар на ЦК на Компартията на Азербайджан Аяз Муталибов, който скоро е сменен от ръководителя на националистическия Народен фронт на Азербайджан (НФА) Абулфаз Елчибей.
  • Неуспехите на карабахския фронт и некомпетентността на правителството, сформировано от НФА, предизвикват криза във властта, в резултат на която на 4 юни 1993 в Гянджа избухва метеж, воден от полковник Сурет Гусейнов. На 18 юни метежниците, въпреки съпротивлението, влизат в столицата Баку.
  • Абулфаз Елчибей бяга в Нахичеван, а на власт идва Гейдар Алиев. Самият Гусейнов през 1994 е отстранен от власт по подозрение в организиране на военен преврат. През 2003 г. умира Гейдар Алиев и на поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев.

География[редактиране | edit source]

Страната граничи с: Армения (1007 км); Иран (756 км); Грузия (480 км); Русия (390 км) и Турция (15 км). Общата дължина на азербайджанските сухоземни граници е 2648 км. Бреговата линия с Каспийско море е дълга около 800 км. Дължината на територията на Азербайджан от север на юг е около 400 километра, а от запад на изток около 500 км. Три планински вериги — голям и малък Кавказ и Талиш заедно покриват приблизително 40 % от площта на страната. Най-високата точка на Азербайджан е разположена на 4466 м надморска височина, а най-ниската е в Прикаспийската низина (-28 м).

В Азербайджан има повече от 8000 реки, но само 24 от тях са дълги повече от 100 км. Най-голямото езеро в страната е Сарису (67 км²), а най-дългата река е Кура (1515 км). Площта на четирите главни азербайджански острова в Каспийско море е над 30 км².

Климат[редактиране | edit source]

Климатът в Азербайджан е субтропичен, с максимум на валежите в периода септември-декември. Летата са сухи и слънчеви и продължават от юни до средата на септември. Зимите са студени.

Средни температури за Баку
температура януари февуари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
минимална 2° C 2° C 4° C 9° C 14° C 18° C 21° C 21° C 18° C 13° C 8° C 3° C
максимална 6° C 6° C 10° C 16° C 22° C 27° C 30° C 30° C 26° C 20° C 14° C 10° C

Население[редактиране | edit source]

По данни от CIA World Factbook към юли 2011 населението на Азербайджан се равнява на 9 165 000[2] души.

Етнически състав[редактиране | edit source]

Демографска крива на населението на Азербайджан

По данни на Госкомстата на Азербайджан за 2005 година, 51,5 % от населението на страната е градско, а останалите 48,5 процента живеят в селските райони. На 1000 мъже се падат 1033 жени. Средната възраст в страната е 31 години, а средната продължителност на живота е 72,4 години. При мъжете този показател е 69,9 години, а при жените — 75,2 години.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Азербайджан е президентска република. Държавният глава на страната е президентът, който се избира за срок от 5 години и назначава всички правителствени служители.

Висшият законодателен орган на Азербайджан е еднокамерното Национално събрание (на азерски: Milli Məclis), състоящо се от 125 депутати, които се избират за срок от 5 години по едномандатен окръг.

Първите свободни парламентарни избори в историята на независим Азербайджан се провеждат през 1995 година. Настоящият състав на парламента е избран на изборите, състояли се през 2005. Мнозинството от депутатите в Националното събрание са от пропрезидентската партия Нов Азербайджан. Митингите, демонстрациите и масовите акции на опозиционните партии, представени в парламента, се предотвратяват от властите.

Политика[редактиране | edit source]

Структурното формиране на политическата система на Азербайджан е приключила с приемането на новата конституция на 12 ноември 1995 година. Съгласно член 23 от Конституцията, държавните символи на Република Азербайджан са знамето , герба и националния химн . Държавната власт в Азербайджан е ограничена не само от закона за вътрешните въпроси, но и международните отношения са допълнително ограничено от разпоредбите на международни споразумения.

Правителството на Азербайджан се основава на разделението на властите между законодателната , изпълнителната и съдебната власт. Законодателната власт се държи от еднокамарно Народното събрание и Висше Народното събрание. Парламентарните избори се провеждат на всеки пет години, в първата неделя на ноември. Йени Азербайджан е партия понастоящем държаща почти всички 125 места в Парламента. По време на парламентарните избори през 2010 , опозиционните партии, Мусават и Азербайджански народен фронт, не успяват да спечелят нито едно място. Европейските наблюдатели намират множество нередности в хода на подготовката на изборите и в изборния ден .

Изпълнителната власт се държи от президента , който се избира за срок от 5 години чрез преки избори . Президентът е разрешено да формира кабинет , по-низш изпълнителен орган, подчинен на него. Кабинетът на Азербайджан се състои главно от министър-председателя , неговите заместници и министрите. Президентът не разполага с правото да разпуска Народното събрание, но той има право да налага вето върху неговите решения. За да замени президентското вето, парламентът трябва да има мнозинство от 95 гласа. Съдебната власт се упражнява от Конституционния съд, Върховния съд и Икономическия съд . Президентът назначава съдиите в тези съдилища.

Съветът за сигурност е съвещателен орган към президента, който го организира в съответствие с Конституцията. Тя е създадена на 10 април 1997 година. Административният отдел не е част от кабинета на президента, но управлява финансовите, техническите и паричните дейности както на президента, така и на неговия кабинет.

Азербайджан е остро критикуван за подкупване на чужди длъжностни лица и дипломати, за насърчаване на своите каузи в чужбина и легитимира своите избори у дома си.

Международни отношения[редактиране | edit source]

Краткотрайната Азербайджанска Демократична република успя да установи дипломатически отношения с шест страни,като изпрати дипломатически представители в Германия и Финландия . Последната страна, признала независимостта на Азербайджан е Бахрейн , на 6 ноември 1996 година. Пълни дипломатически отношения, включително взаимни обмени на мисии, за първи път са установени с Турция , Пакистан, САЩ, Иран и Израел . Азербайджан е поставил специален акцент върху своите " специални отношения "с Турция.

Азербайджан има дипломатически отношения със 158 страни досега и има членство в 38 международни организации. Тя притежава статут на наблюдател в Движението на необвързаните и Световната търговска организация и е кореспондент на Международния съюз по дълекосъобщения . На 9 май 2006 Азербайджан бе избран за членство в новоучредения Съвет по правата на човека от Общото събрание на ООН . Мандатът започва на 19 юни 2006 година.

Приоритетите на външната политика на Азербайджан включват, на първо място, възстановяване на нейната териториална цялост, елиминиране на последиците от загубата на Нагорни Карабах и седем други райони на Азербайджан; интегриране в европейската и евроатлантическата структура; принос към международната сигурност; сътрудничество с международни организации; регионално сътрудничество и двустранни отношения, укрепване на отбранителната способност; запазване на етническа и религиозна толерантност; научна, образователна и културна политика и запазване на моралните ценности; икономическо и социално развитие; подобряване на вътрешната и граничната сигурност, миграцията и политиката за сигурност.

В края на 2007г. азербайджанското правителство заяви, че дългогодишния спор за арменската окупирана територия Нагорни Карабах , почти сигурни ще доведе до война, ако спорът остане нерешен. Правителството е в процес на увеличаване на военния бюджет. Освен това, икономическите санкции на запад от Турция и на изток от Азербайджан, нанасят сериозни щети по икономиката на Армения, което води до стръмно покачване цените на основните стоки и голям спад в арменските държавни приходи.

Азербайджан е активен член на международната комисия за борба с тероризма. Стараната има принос в мироопазващите мисии в Косово, Афганистан и Ирак. Активен член на НАТО е, също така поддържа добри отношения с Европейския съюз.

Административно деление[редактиране | edit source]

В административно-териториално отношение Азербайджан е разделен на на 59 района (на азерски: rayonlar, ед. ч. rayon), 11 града (на азерски: şəhərlər ед. ч. şəhər) и 1 автономна република (на азерски: muxtar respublika) - Нахичеванска автономна република. Автономията на Нагорни Карабах официално е премахната през 1991 година. Фактически територията на Нагорни Карабах не се намира под контрола на азербайджанското правителство.

Административна карта на Азербайджан

Градове в Азербайджан:

Икономика[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Azərbaycan Respublikasının Dövlət Statistika Komitəsi: Azərbaycanda demoqrafik vəziyyət — xəbərin yayınlanma tarixi: 15.04.2014
  2. а б The International Population Day, The demographic situation in Azerbaijan, The State Statistical Committee of the Republic of Azerbaijan, 11 July 2011
  3. а б Azerbaijan:Report for Selected Countries and Subjects. // International Monetary Fund. Посетен на April 12, 2011.
  4. Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363
  5. Censuses of Republic of Azerbaijan 1979, 1989, 1999, 2009

Външни препратки[редактиране | edit source]