Нахичеванска автономна република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нахичеванската автономна република на картата на Азербайджан

Нахичеван, официално наричан като Нахичеванската автономна република (на азербайджански: Naxçıvan или Naxçıvan Muxtar Respublikası) е автономен регион в състава на Азербайджан. Обхваща територия от 5502,75[1] км2 и население от 435,4 хил. души, по-голямата част от които са азербайджанци.[2]

НАР няма излаз на море и е анклав на Република Азербайджан. Граничи с Армения на изток и север (221 km дължина на границата), Иран (179 km) на юг и запад, и Турция (15 km) на северозапад.

Областта на Нахичеван е превзета от персийските Сефевиди през 16 век. След последната Руско-Персийска война от 1828 г. и Договора от Туркманчай, Нахичеванското ханство преминава в ръцете на Имперска Русия. След Февруарската революция от 1917 г., регионът попада под властта на Специалния транскавказки комитет на Руското временно правителство, и на незадържалата се във времето Транскавказка демократична федерална република. Когато ТДФР е разтурена през май 1918 г., Нахичеван, Нагорно-Карабах, Зангезур (днес арменската провинция Сюник) и Казах са оспорвани жестоко от новите държави Демократична република Армения (ДРА) и Азербадйжанската демократична република (АДР). През юни 1918 г., регионът попада под османска окупация. Според уговорките от Мудроското примирие, османците се изтеглят от Транскавказ, за да осигурят пространство на идващите британци. През юли 1920 г. Съветският съюз окупира региона и на 28 юли обявява създаването на Нахичеванска автономна съветска социалистическа република, която има "близки връзки" с Азербайджанската ССР, и така следват 70 години съветска власт. През януари 1990 г. Нахичеван обявява независимост от СССР, и организира протест спрямо репресирането на националното движение в Азербайджан. Година по-късно Нахичеванската автономна република се присъединява към независимата Република Азербайджан.

Нахичеванската автономна република е автономия в Азербайджан, която се управлява от собствен законодателен орган. Регионът страда вследствие конфликта между Армения и Азербайджан. Анклавът на Карки е в арменска окупация оттогава насам. Административната столица е Нахичеван. Васил Талибов е лидер на Нахичеванската автономна република от 1995 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нахичеван е разположен в южните дялове на Закавказието. На юг релефът на региона има изразен предимно равнинен характер равнина, а на изток — планински. Средните януарски температури варират от −3 °С в равнините до −14 °С в планинските райони. Юлските температури са съответно +28 и +25 °С (по високите места до +5 °С). Годишните валежи в Нахичеван са от 200 мм в равнините до 600 мм в планините. Главната река, преминаваща през региона е Аракс.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административна карта на Нахичеван
Nakhichevan03.png

В административно отношение Нахичеванската автномна република е разделена на 7 района и град Нахичеван — столицата на автономния регион.

  1. Бабек (Babək)
  2. Джулфа (Culfa)
  3. Кангарли (Kəngərli)
  4. Нахичеван (Naxçıvan) — столица
  5. Ордубад (Ordubad)
  6. Садарак (Sədərək)
  7. Шахбуз (Şahbuz)
  8. Шарур (Şərur)

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от 1999 година, 99 % от населението са азербайджанци, 0.6 % кюрди и 0.15 % руснаци.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Naxçıvan Muxtar Respublikası Dövlət Statistika Komitəsi: Demoqrafiya: 1 yanvar 2014-cü il tarixə Naxçıvan Muxtar Respublikasının ərazisi, əhalisinin sayı, sıxlığı və inzibati ərazi bölgüsü — yoxlanılıb: 14.12.2014
  2. Azərbaycan Respublikası Dövlət Statistika Komitəsi: Naxçıvan İqtisadi Rayonu əhalisi (yenilənmə: 1 yanvar, 2014-cü il) — yoxlanılıb: 14.12.2014