Кюрди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кюрди
Салах ад ДинAc.saladin.jpg
Общ брой 29 - 40 000 000
Значителен
брой в

Флаг на Турция Турция: 20 000 000 [1]
Флаг на Иран Иран: 6,1 - 9 200 000
Флаг на Ирак Ирак: 5,3 - 7 000 000
Флаг на Сирия Сирия: 1,3 - 3 000 000
Флаг на Германия Германия: 800 - 950 000
Флаг на Афганистан Афганистан: 200 000
Флаг на Азербайджан Азербайджан: 150 - 180 000
Флаг на Франция Франция: 135 - 150 000
Флаг на Израел Израел: 100 - 150 000
Флаг на Казахстан Казахстан: 100 000
Флаг на Швеция Швеция: 90 - 100 000
Флаг на САЩ САЩ: 90 - 100 000
Флаг на Ливан Ливан: 60 - 80 000
Флаг на Великобритания Великобритания: 25 - 80 000
Флаг на Нидерландия Нидерландия: 75 000
Флаг на Швейцария Швейцария: 60 - 70 000
Флаг на Русия Русия: 51 - 62 000
Флаг на Грузия Грузия: 40 - 60 000
Флаг на Австрия Австрия: 50 000
Флаг на Армения Армения: 50 000
Флаг на Туркменистан Туркменистан: 50 000
Флаг на Канада Канада: 6 - 50 000
Флаг на Дания Дания: 8 - 30 000
Флаг на Гърция Гърция: 20 - 25 000
Флаг на Австралия Австралия: 15 000
Флаг на Алжир Алжир: 3 000
Флаг на Украйна Украйна: 2 088

Флаг на България България: 147 (2001)
Език Кюрдски език
Религия ислям, езидизъм, православие, католицизъм, юдаизъм.
Сродни етно групи Индо-европейци

Кюрдите са народ, мнозинството от който живее в считаната от него за историческа родина Кюрдистан (страна на кюрдите). Говорят на кюрдски език. Значителна част от кюрдите населяват днешните държави Турция, Ирак, Иран и Сирия, но суверенна кюрдска държава никога не е съществувала в новата история.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Съществува хипотеза, че кюрдите са възникнали на основата на хуритите, асимилирани от персите и наследили видоизменен персийски език с много добавени хуритски думи. В полза на тази хипотеза говори наличието в кюрдски език на ергативна конструкция, свойствена на хуритски език, но несвойствена нито на персийски език, нито на други индоевропейски езици. Счита се, че те са най-голямото мидийско племе.

Географско разположение[редактиране | редактиране на кода]

Gegenwärtiges Kerngebiet der kurdischen Siedlungsgebiete.jpg
Райони със значително кюрдско население (голямата червена секция),
кюрдска диаспора: (малките червени секции)

Кюрдистан, като етногеографски център на кюрдите, е разделен между Турция, Ирак, Иран и Сирия. Те са съхранили своя език, самобитни черти, традиции и култура.

Днес кюрдите наброяват, по разни оценки, от 29 до над 40 млн. души. В Турция живеят 14-20 млн, в Иран - около 5,4-7,5 млн., Ирак - около 4,5-7 млн. и Сирия - около 1-2 млн. Близо 2 млн. кюрди са разпръснати по Европа и Америка, където са създали организирани общности. В страните от бившия СССР живеят 200—400 хил. кюрди - главно в Азербайджан и Казахстан.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Мнозинството от религиозните кюрди са мюсюлмани - предимно сунити (55%), но има и шиити (20%), алевии (15%), суфии и али-илахи (ахл-и хакк, ярсан). Освен тях към 2,5-3 млн. са привърженици на доислямската религия езидизъм и се наричат езиди. В Израел и Иран живеят около 200 хиляди кюрди-юдеи, в Турция и Сирия около 50-60 хиляди кюрди са християни.

Кюрди в Турция[редактиране | редактиране на кода]

Според CIA World Factbook , кюрдите образуват приблизително 20 % от общия брой на населението в Турция , или около 14.000.000 (2008) През 1980 г. Кюрдското общество в Турция е най-голямата малцинствена група в Турция [28] , и те са свързани като едно хомогенно национално общество. В периода от 1930 до 1940 г. , кюрдите в Турция са били категоризирани като планински турци. Тя класификация на кюрдите са се променили през 1980 г. [29] .

Няколко големи кюрдски въстания са избухнали през 1925 , 1930 и 1938 г., които са били смазани от турските власти и повече от 1 000 000 кюрди са били насилствено депортирани. През този период, до 1946 г. кюрдският език, фолклор и имена са били забранени в Турция . В Араратското въстание от 1930 г. са били унищожени голям брой кюрдски села, заедно с неговите жители. Турската държава по време на тези въстания е подпомагана от СССР и Иран. Въстанието е било организирано от кюрдската партия "Койбун", която пък имала подписан договор с Дашнаксутин (Арменска революционна федерация) през 1927 г. До 1970 г., кюрдската лява партия на име Кюрдска социалистическа партия на Турция, се е съпротивлявала на насилието и поддържала гражданските дейности и участието на кюрдите на изборите. През 1977 г. , Мехди Зана , от същата партия е спечелил местните избори в Диарбекир . В същото време се появили още две организации: национално освобождение на Кюрдистан и Кюрдска работническа партия .

Кюрдската работническа партия е обявена от САЩ, ЕС и НАТО за терористична организация. Според тях , това е етническа сепаратистка организация, която използва насилието за постигане на целите си за създаване на независима кюрдска държава в някои части на Югоизточна Турция , [ Североизточен Ирак ] , Североизточна Сирия и Северозападен Иран. В периода от 1984 до 1999 г. , тази партия с турските власти е била в постоянни военни конфликти и размирици . По това време , много кюрдски цивилни са били местени от Ван , Шернак и Диарбекир в Западна Турция или Европа . Според някои данни , се смята, че в периода от 1993 до 1994 г. са изчезнали около 3200 кюрди, които са били тайно и масово избивани от турските власти. Но нито един от извършителите на тези престъпления, и до днес не е обвинен, нито наказан.

Кюрди в Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Кюрдите в Сирия са около 9 % от общия брой на населението или около 1.600.000 жители. Това ги прави най-голямото етническо малцинство в Сирия. Концентрирани са предимни в североизточната част на страната, но значителен брой има и в столицата Дамаск. Техниките, които са били използвани за потискане на етническата идентичност на кюрдите в Сирия са били забрана за използване на собствения кюрдски език, отказ на регистрация на деца с кюрдски имена ( в замяна на кюрдски имена били давани арабски ), забрана за отваряне на фирма, която не съдържа арабско име, забрана на кюрдски училища, книги и материали написани на кюрдски език. Около 3000 кюрди в Сирия са били лишени от всякакви социални права.

Кюрди в Афганистан[редактиране | редактиране на кода]

Кюрдите в днешен Афганистан се заселили през 16 век от Североизточен Иран, време, когато те са били изгонени от сафавидският император Шах Абас . Кюрдите избягали в Афганистан главно в Херат и други западни части на Афганистан. Кюрдите, за разлика от съседните държави, в Афганистан са притежавали някакви права. При това, за общински кмет на Кабул в 1641 г. бил избран кюрдски лидер . Днес, броят на кюрдите в Афганистан е трудно да бъде пресметнат, но според едни информация броят им е около 200 000

Кюрди в Ирак[редактиране | редактиране на кода]

Кюрдите съставляват мнозинството в три провинции в Северен Ирак, които заедно формират т. нар. Иракски Кюрдистан. Кюрдите също има и в Киркук , Мосул и Багдад. Около 300,000 кюрди живеят в столицата Багдад , 50000 в Мосул и още 100,000 в Южен Ирак.

Кюрдите, под ръководството на Мустафа Барзани се включвали в борбата срещу иракският режим от 1960 до 1975 година. През март 1970 г. между Иракските власти и бунтовниците се сключва примирие с клауза за създаване на Кюрдска автономия, която да се изпълни за срок от четири години. Но вместо това иракският режим започва т.н. ,,Арабизационна програма'' в богатите региони на страната населени предимно с етничесни кюрди - Киркук и Канакин. Стига се до нова военна офанзива през 1974 г. През следващите четири години около 200 000 кюрди са насилствено депортирани в други части на страната.

През Ирано-Иракската война кюрдите указват подкрепа на Иран и това става повод за нови действия срещу тях от Иракските власти. Стотици хиляди цивилни граждани са избити и депортирани в други части на страната. През 1988 г. започва кампанията Анфал, която довежда до унищожаването на около 2000 кюрдски села и смъртта на около 50.000-100.000 кюрди. Срещу населението режима на Садам Хюсейн използва дори химическо оръжие.

На 12 март 2004 г. в Ал Камишли град с разнородно население избухнали безредици между кюрди и сирийци. През следващите няколко дни загиват най-малко тридесет души,а около 160 са ранени.

Кюрди в Армения[редактиране | редактиране на кода]

В периода от 1930 до 1990 г. Армения е част от Съветския съюз, в рамките на който кюрдите заедно с други етнически състави са имали статут на защитено малцинство. Арменските кюрди имат собствен вестник, който е спонсориран от държавата, радио лекции и точно за подхранване на културните си обичаи. След разпадането на СССР, много кюрди избягали в Русия и Западна Европа.

Геноцидът над кюрдите през деветдесетте[редактиране | редактиране на кода]

Саддам Хюсеин е обвинен официално в геноцид срещу собствения си иракски народ по време на неговото управление. Някои политически лявонастроени критици на войната в Ирак наричат действията на американските военни геноцид, но това твърдение е необосновано. Други пък отричат Саддам да е провеждал геноцид, тъй като масовите убийства на кюрди са ставали по време на Ирано-иракската война, в която кюрдите неофициално подкрепят Иран. След Войната в Залива от 1990–1991г. и последвалото ембарго наложено от ООН в Ирак до 1997г. са умрели около 1 500 000 души от тях около 500 000 деца.

В днешно време Ислямска държава владее Северо-източна Сирия район с многобройно населеие от кюрди. Джихадистите от групировката извършват масови убийства и кланета срещу местните жители предимно шийти алевии и кюрди позовавайки се на законите на шериата. Отцелелите след първата сеч живеят в страха.

Във всеки един превзет град от екстремистите-ислямисти убиват всичко по пътя си - кюрди, арменци и всички, които се опитват да им се противопоставят. През октомври групоровката ИДИЛ превзема град Кобани на Сирийско-турската граница където са избити около 300 кюрди от шиитската вяра. Повечето от жервтите на ИДИЛ са мирни жители като не малка част са жени и деца.


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Гасратян М. А. Курдская проблема в Турции (1924-1939). М.: Наука, 1975.
  • Попов, Н. Фениксът на Кюрдистан. С., 1999.
  • Лазарев, М. С. Курдистан и курдский вопрос (1923-1945). М., ИВ РАН, 2005.
  • Вертяев, К. В. Курдский вопрос в политике Турции (конец ХХ - начало века ХХІ). М., Инст. востоковедения; Инст. Ближнего Востока, 2007.
  • Амоев, Керим. Курды. История. Экономика = The Kurds: history: economics. Тбилиси, Некери, 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html