Кюрди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кюрди
Салах ад ДинAc.saladin.jpg
Общ брой 29 - 40 000 000
Значителен
брой в
Флаг на Турция Турция: 20 000 000 [1]

Флаг на Иран Иран: 6,1 - 9 200 000
Флаг на Ирак Ирак: 5,3 - 7 000 000
Флаг на Сирия Сирия: 1,3 - 3 000 000
Флаг на Германия Германия: 800 - 950 000
Флаг на Афганистан Афганистан: 200 000
Флаг на Азербайджан Азербайджан: 150 - 180 000
Флаг на Франция Франция: 135 - 150 000
Флаг на Израел Израел: 100 - 150 000
Флаг на Казахстан Казахстан: 100 000
Флаг на Швеция Швеция: 90 - 100 000
Флаг на САЩ САЩ: 90 - 100 000
Флаг на Ливан Ливан: 60 - 80 000
Флаг на Великобритания Великобритания: 25 - 80 000
Флаг на Нидерландия Нидерландия: 75 000
Флаг на Швейцария Швейцария: 60 - 70 000
Флаг на Русия Русия: 51 - 62 000
Флаг на Грузия Грузия: 40 - 60 000
Флаг на Австрия Австрия: 50 000
Флаг на Армения Армения: 50 000
Флаг на Туркменистан Туркменистан: 50 000
Флаг на Канада Канада: 6 - 50 000
Флаг на Дания Дания: 8 - 30 000
Флаг на Гърция Гърция: 20 - 25 000
Флаг на Австралия Австралия: 15 000
Флаг на Алжир Алжир: 3 000
Флаг на Украйна Украйна: 2 088

Флаг на България България: 147 (2001)
Език Кюрдски език
Религия ислям, езидизъм, православие, католицизъм, юдаизъм.
Сродни етно групи Индо-европейци

Кюрдите са народ, мнозинството от който живее в считаната от него за историческа родина Кюрдистан (страна на кюрдите). Говорят на кюрдски език. Значителна част от кюрдите населяват днешните държави Турция, Ирак, Иран и Сирия, но суверенна кюрдска държава никога не е съществувала в новата история.

Произход[редактиране | edit source]

Съществува хипотеза, че кюрдите са възникнали на основата на хуритите, асимилирани от персите и наследили видоизменен персийски език с много добавени хуритски думи. В полза на тази хипотеза говори наличието в кюрдски език на ергативна конструкция, свойствена на хуритски език, но несвойствена нито на персийски език, нито на други индоевропейски езици. Счита се, че те са най-голямото мидийско племе.

Географско разположение[редактиране | edit source]

Gegenwärtiges Kerngebiet der kurdischen Siedlungsgebiete.jpg
Райони със значително кюрдско население (голямата червена секция),
кюрдска диаспора: (малките червени секции)

Кюрдистан, като етногеографски център на кюрдите, е разделен между Турция, Ирак, Иран и Сирия. Те са съхранили своя език, самобитни черти, традиции и култура.

Днес кюрдите наброяват, по разни оценки, от 29 до над 40 млн. души. В Турция живеят 14-20 млн, в Иран - около 5,4-7,5 млн., Ирак - около 4,5-7 млн. и Сирия - около 1-2 млн. Близо 2 млн. кюрди са разпръснати по Европа и Америка, където са създали организирани общности. В страните от бившия СССР живеят 200—400 хил. кюрди - главно в Азербайджан и Казахстан.

Религия[редактиране | edit source]

Мнозинството от религиозните кюрди са мюсюлмани - предимно сунити (55%), но има и шиити (20%), алевии (15%), суфии и али-илахи (ахл-и хакк, ярсан). Освен тях към 2,5-3 млн. са привърженици на доислямската религия езидизъм и се наричат езиди. В Израел и Иран живеят около 200 хиляди кюрди-юдеи, в Турция и Сирия около 50-60 хиляди кюрди са християни.

Кюрди в Турция[редактиране | edit source]

Според CIA World Factbook , кюрдите образуват приблизително 20 % от общия брой на населението в Турция , или около 14.000.000 (2008) През 1980 г. Кюрдското общество в Турция е най-голямата малцинствена група в Турция [28] , и те са свързани като едно хомогенно национално общество. В периода от 1930 до 1940 г. , кюрдите в Турция са били категоризирани като планински турци. Тя класификация на кюрдите са се променили през 1980 г. [29] .

Няколко размерни кюрдски въстания са се случили през 1925 , 1930 и 1938 г. , които са били задушени от турските власти и повече от 1000000 кюрди са били насилствено депортирани. През този период , до 1946 г. кюрдския език , фолклор и имена са били забранени в Турция . В Араратското въстание от 1930 г. са били унищожени голям брой кюрдски села , заедно с неговите жители. Турската държава по време на тези въстания е подпомагам от СССР и Иран. Въстанието било организирано от кюрдската партия , наречена Койбун , която пък имала подписано договор с Дашнаксутин ( Арменска революционна федерация ) през 1927 г. . До 1970 г. , кюрдската лява партия на име Кюрдска социалистическа партия на Турция , се противила на насилието и подржила гражданските дейности и участието на кюрдите на изборите. През 1977 г. , Мехди Зана , от същата партия е спечелил местните избори в Диарбекир . В същото време се появили още две организации: национално освобождение на Кюрдистан и Кюрдска работническа партия .

Кюрдската работническа партия е обявена от САЩ, ЕС и НАТО като терористична организация. Според тях , това е етническа сепаратистка организация, която използва насилието за постигане на целите си за създаване на независима кюрдска държава в някои части на Югоизточна Турция , [ Североизточен Ирак ] , Североизточна Сирия и Северозападен Иран. В периода от 1984 до 1999 г. , тази партия с турските власти е била в постоянни военни конфликти и размирици . По това време , много кюрдски цивилни са били местени от Ван , Шернак и Диарбекир в Западна Турция или Европа . Според някои данни , се смята, че в периода от 1993 до 1994 г. е изчезнал около 3200 кюрди, които са били тайно и масово избивани от турските власти. Но нито един от извършителите на тези престъпления, и до днес не е обвинен, нито наказан.

Кюрди в Сирия[редактиране | edit source]

Кюрдите в Сирия са около 9 % от общия брой на населението или около 1.600.000 жители . Това ги прави най-голямото етническо малцинство в Сирия. Те са предимно концентрирани в североизточната част на страната , но значително по- голяма част от кюрдското население живее в Алепо и Дамаск. Техники, които са били използвани за потискане на етническата идентичност на кюрдите в Сирия са били преди забрана за използване на собствения кюрдски език , отказ за регистрация на кюрдските деца с кюрдски имена ( в замяна на кюрдски имена били давани арабски ) , забрана за отваряне на фирма, която не съдържа арабско име , забрана на кюрдски училища , книги и материали написани на кюрдски език. Около 3000 кюрди в Сирия са били лишени от всякакви социални права.

Кюрди в Афганистан[редактиране | edit source]

Кюрдите в днешен Афганистан се заселили през 16 век от Североизточен Иран, време, когато те са били изгонени от сафавидският император Шах Абас . Кюрдите избягали в Афганистан главно в Херат и други западни части на Афганистан. Кюрдите, за разлика от съседните държави, в Афганистан са притежавали някакви права. При това, за общински кмет на Кабул в 1641 г. бил избран кюрдски лидер . Днес, броят на кюрдите в Афганистан е трудно да бъде пресметнат, но според едни информация броят им е около 200 000

Кюрди в Ирак[редактиране | edit source]

съставляват мнозинството в три провинции в Северен Ирак , които заедно формират т. нар. Иракски Кюрдистан. Кюрдите също има и в Киркук , Мосул и Багдад. Около 300,000 кюрди живеят в столицата Багдад , 50000 в Мосул и още 100,000 в Южен Ирак.

Кюрдите , под ръководството на Мустафа Барзани са били ангажирани в борбата срещу иракският режим от 1960 до 1975 година. През март 1970 г. Ирак обявява примирие , с което се Предвиждало кюрдска автономия. Договорът бил сключен , а за неговото осъществяване било договорено това да се случи за четири години. И въпреки това , в същото време , иракскиот режим започнал т. нар. арапизациона програма в богатите региони на Киркук и Канакин . Така , през 1974 г. , иракските власти са започнали нови военни офанзивата срещу кюрдското население в Ирак . В периода от 1975 г. ди 1978 г. 200000 кюрди са били депортирани в други части на Ирак .

По време на Иран -иракската война , режимът отново работил срещу кюрдските интереси. Ирак е бил обсебен от международното общество и никога не е бил наказан за масовото убийство на стотици хиляди цивилни граждани , повечето кюрди , който са отново депортирани по различни части на Ирак . Кампанията на иракските власти през 1988 г. е била наречена Анфал , която е довела до унищожаването на около 2000 села между смъртта на около 50.000-100.000 кюрди.

На 12 март 2004 г. , в Ал Камишли , който до голяма Степан е населена с кюрди , избухнали безредици между кюрдите и сирийците , които безредици продължили през следващите няколко дни. Най-малко тридесет души са убити и около 160 ранени.

Кюрди в Армения[редактиране | edit source]

В периода от 1930 до 1990 г. Армения е част от Съветския съюз, в рамките на който кюрдите заедно с други етнически състави са имали статут на защитено малцинство. Арменските кюрди имат собствен вестник, който е спонсориран от държавата, радио лекции и точно за подхранване на културните си обичаи. След разпадането на СССР, много кюрди избягали в Русия и Западна Европа.

Геноцидът над кюрдите през деветдесетте[редактиране | edit source]

Саддам Хюсеин е обвинен официално в геноцид срещу собствения си иракски народ по време на неговото управление. Някои политически лявонастроени критици на войната в Ирак наричат действията на американските военни геноцид, но това твърдение е необосновано. Други пък отричат Саддам да е провеждал геноцид, тъй като масовите убийства на кюрди са ставали по време на Ирано-иракската война, в която кюрдите неофициално подкрепят Иран. След Войната в Залива от 1990–1991г. и последвалото ембарго наложено от ООН в Ирак до 1997г. са умрели около 1 500 000 души от тях около 500 000 деца.

=Робството на кюрдите в Ислямска държава 21 век (днешно време) Кюрдите в ИДИЛ живеят в робство,още след създаването на ИДИЛ януари 2014 година групировката извършва в Северен Ирак няколко убийства над кюрди.Те все още живеят в страха че могат да бъдат подложени на 2ри геноцид,този път от страна на ИДИЛ.С всеки един превзет град от екстремистите,ислямистите убиват всичко по пътя си кюрди,арменци,и малцина турци,повечето от които са жени и деца,а мъжете им са взети в плен,а някои ги обучават да се съединят с джихадистите,а отказалите биват убивани. Октомври 2014 ИДИЛ нахлува в Кобани сирийско-турската граница и извършва масови антетати,23 души загиват,масово избиват 300 кюрди от шиитската вяра.ИДИЛ продължава да извършва масови кланета над шиитите алеитите кюрдите.


Библиография[редактиране | edit source]

  • Гасратян М. А. Курдская проблема в Турции (1924-1939). М.: Наука, 1975.
  • Попов, Н. Фениксът на Кюрдистан. С., 1999.
  • Лазарев, М. С. Курдистан и курдский вопрос (1923-1945). М., ИВ РАН, 2005.
  • Вертяев, К. В. Курдский вопрос в политике Турции (конец ХХ - начало века ХХІ). М., Инст. востоковедения; Инст. Ближнего Востока, 2007.
  • Амоев, Керим. Курды. История. Экономика = The Kurds: history: economics. Тбилиси, Некери, 2008.

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. http://www.milliyet.com.tr/2007/03/22/guncel/agun.html