Мидийци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мидия
670 - 550 пр.н.е.
историческа карта на Мидия, ок. 600 г. пр.н.е.
историческа карта на Мидия, ок. 600 г. пр.н.е.
География и население
Столица Екбатана
Официален език мидийски език
Официална религия стара иранска религия
Население (пребр.) арии
Управление
Форма Царство
Цар Хшатрита (Фраорт) (първи)
Мандане (последна)
История
Икономика
Възстановка на Бехистунския надпис, изобразяващ триумфа на Дарий над мага Гаумата и метежните царе в края на 6 век пр.н.е.
Персийският шах е стъпил с крака си върху поваления Гаумата, като след него просят пощада 9-та победени метежни царе. Зад шаха са изобразени телохранител и воин от отряда на «безсмъртните».
История на Иран

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Персийска империяПерсийски царе

Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран. През 7 век пр.н.е. (преди нашествието на персите) те успяват да създадат империя, простираща се от Аран (днешен Азербайджан) до Централна Азия и Афганистан.

Произход[редактиране | edit source]

Днешните кюрди се смятат за техни наследници. Историческите данни обаче сочат, че те са по-скоро предшественици на мидийците, тъй като участват активно в по-ранни процеси в земите на Северозападна Месопотамия от времето на държавата Митани (16 век пр.н.е.) и т.нар. хурито-митанийски арии, прочути с бойните си колесници. Асирия е подчинена на Митани до 13 век пр.н.е., когато успява да достигне до унищожителен военен реванш. След тези събития Асирия става господар на хурито-митанийското пространство.

Началото в разселването на иранските народи в западна посока, което все още не носи характер на завоевание, се отнася към 12-11 век пр.н.е. Според асирийските надписи иранските формации на мидийци и перси (мада и парсуа) вече се споменават в земи до езерата Ван и Урмия през 9 век пр.н.е. След втората половина на 8 век пр.н.е. иранскоговорещото население преобладава в много области на историческия Западен Иран.

Миграцията на иранските народи и днес е дискусионен въпрос. Има становище, че т.нар. западни иранци (мидийци и перси) са проникнали през кавказкото пространство от север на юг по западния бряг на Каспийско море (виж и курганна култура).

Друга теза отстоява мнението, че иранският център се е намирал в земите на Средна Азия или Източен Иран от Голям Иран и по-специално Бактрия (приемана в последно време за прародина на прабългарите - виж и съкровище от Мала Перешчепина). Според нея мидийците (мадаи - "опиянени в бой"), наричащи себе си и с по-широкото родово име арийци, потеглят от бреговете на реките Оксус (Амударя) и Яксарт (Сърдаря) към високото плато Иран, чиято западна част завладяват. (Следва да се отбележи, че това е маршрутът на източноиранската миграция през 8-7 век пр.н.е., в лицето на кимерийци и скити, принадлежащи към народите от сакски тип.)

Княжества[редактиране | edit source]

С овладяване на земите в Западен Иран мидийците образуват отначало малки княжества, независими едно от друго, и през 8 век пр.н.е. асирийските царе ги покоряват лесно. В края на същия век възникват по-крупните политически обединения (Мана). Тази мидийска зона, формално подчинена на асирийците, става обект на политически спор между Асирия и Урарту.

Херодот изброява имената на няколко мидийски владетеля: Дейоксес, Фраорт, Киаксар, Астиаг. Налагането на мидийското начало е придружено от редица проблеми. В края на 8 век пр.н.е. положението в Предна Азия се усложнява с появата на 2 родствени миграционни потока - кимерийци и скити. Те започват да влияят върху политическото съотношение на местните сили.

Империя[редактиране | edit source]

Възползвайки се от сблъсъка на кимерийци и асирийци, мидийците начело с Хшатрита (Фраорт) отхвърлят асирийската власт (673 г. пр.н.е.) Този процес полага началото в обединението на мидийските племена. Асирийската дипломация успява да спечели на своя страна скитите, които отварят втори фронт срещу мидийците. Хшатрита пада убит, а в периода 653-625 г. пр.н.е. на мидийският трон се възкачват скитските владетели.

През втората половина на 7 век пр.н.е. Увахшатра Киаксар, син на Хшатрита (Фраорт), основава голяма мидийска империя със столица Екбатана. Той нанася поражение на скитите, завладява старата асирийска столица Ашур (614 г. пр.н.е.) и новата столица Ниневия (612 г. пр.н.е.) Асирийците се укрепяват в град Харан в очакване на египетска военна помощ. Тогава се намесва вавилонският владетел Навуходоносор. Така с помощта на Вавилония Мидия разпространява властта си на запад до пределите на ЛидияМала Азия).

В пределите на Мидийската империя попада коренната територия на Асирия (Северна Месопотамия). Киаксар предприема териториално разширение на юг и изток, като покорява персите, както и земите на Партия и Хиркания, югоизточно от Каспийско море. Около 593 г. пр.н.е. е покорена Урарту и базата на скитите в Сакасена. През 590 г. пр.н.е. цяла Кападокия (Мала Азия) е под мидийски контрол.

Мидийската империя не съществува дълго, но тя поставя културните основи на ранната иранска държавност, която по-късно наследяват нейните приемници персите. При относително миролюбивия цар Астиаг (Ищумегу) (584-550), приемник на Киаксар, е подчинена древната Елам, която преди това е под зависимост от Вавилония. Това води до рязко влошаване на отношенията между Мидия и Вавилония.

От нарушаването на политическия климат между лидерите се възползват персите, чиито претенции достигат до мидийския трон. В резултат и на дворцовите интриги, насърчавани от съсловието на мидийските жреци-маги, мидийците губят своето първенство в държавата. Около средата на 6 век пр.н.е. Куруш Кир - наследникът на персийски аристократ от рода Ахемен (Ахеменидите) и мидийската принцеса Мандане и внук на мидийския цар Астиаг), завладява Мидийското царство, превзема столицата му Екбатана. След този акт Кир II Велики налага хегемонията на персите почти над цяла Предна Азия.

Мидийски език[редактиране | edit source]

Мидийският език е сравнително непознат като самостоятелна фиксация. Лингвистичните данни показват, че той е близък с този на персите. Ираноезичната обща база го поставя в диалектна близост и с другите основни групи от иранското езиково семейство (виж ирански езици). Върху тази етнокултурна близост се смята, че мидийският е бил доста близък и със скитския (Scythian) и авестийския (Avestan) език.

Мидийски племена[редактиране | edit source]

Херодот изброява названията на 6 мидийски племена (групи):

  • бузае - смята се, че названието идва от персийския израз buza, означаващ "неирански";
  • параетацени, или парае-так-(ени) от персийски;
  • струкхат;
  • аризанти - наименованието идва от Arya (благороден) и Zantu (племе, задруга);
  • будии;
  • маги.

Особено значимо е 6-тото племе на магите, т.е на магьосниците. Той представлява наследствена привилегирована каста от свещеници, учени, гадатели, астрономи, астролози, лечители и др. под., която обслужва владетелската институция в духовен план. Основните възгледи носят белезите на културно-религиозен синкретизъм, отразил сложните отношения между различни религиозни традиции, с които влиза в контакт светът на мидийците. Особено силно влияние оказват заварените месопотамски традиции.

Възгледи на магите[редактиране | edit source]

В исторически план учението на мидийските маги има предзороастрийски характер. Времето на реформатора Заратустра (6 век пр.н.е.) не е настъпило дори там, където той се появява за първи път - в Средна Азия (Източен Иран). Олтарите на Огъня (Нушиджан - 8 век пр.н.е.) показват, че преклонението пред този природен феномен сред иранците също има предзороасрийски генезис.

Религията на древните маги носи месопотамски белези, а те са най-тясно свързани с планетарната астрология, типична за Асирия и Вавилония. Върху тези религиозни влеяния в иранския свят възниква религията, наречена Зурванизъм (зерванизъм) по името на Върховния бог Зурван-Акарана (Зерван), апотеоз на Безкрайното време. Тя е традиционно придружена от силни астрономични и календарни практики. В нейния обхват попада учението за Четирите елемента - стълб в учението на древните мидийски маги.

Мнението, че зурванизмът произхожда от религията зороастрианизъм, вече е отхвърлено окончателно. Докато в религията на Зурван е налице култ към Седемте планети, то според зороастризма планетите произтичат от Световното зло. Изключение правят Слънцето и Луната, които имат за прокълнати двойници т.нар. Черно слънце и Черна луна. До времето на късните Сасаниди тези 2 системи си взаимодействат дуалистично, в резултат на което се развиват и някои смесени митологични версии.

Първия удар върху религията на мидийските маги нанася персиецът Дарий I (522 - 481 г. пр.н.е.), когато на 29 септември 522 г. идва на власт чрез преврат. Обектът на унищожение е именно жреческото съсловие на мидийците, което се опитва да влияе върху политическите процеси в полза на мидийската кауза около сложната съдба на братята Камбис II и Бардия.

Втория удар върху мидийската религиозна традиция нанася приемникът му Ксеркс (484-465 г. пр.н.е.), който се стреми да утвърди зороастрийската религия, възприета и доразвита от персите, чрез изтласкване на другите учения и унищожаване на култовите им сгради. По негово време са предприети масови изселвания на маги към имперските периферии.

С времето религията на магите мидийци в Иран е потисната, отстъпвайки място на догматизирания зороастризъм, макар нейните практики да присъстват дори в двора на късните Сасаниди. Влиянието на мидийската религиозна традиция намира други гнезда в диаспората на иранския свят (Мала Азия и Средна Азия), където остава дълго време съхранена. Именно в тези земи учението на Мани, известно като манихейство, което наследява някои водещи представи от религията на Зерван, намира по-здрава почва, за да достигне посредством павликяните, богомилите и патарените до Западна Европа и да се наложи за противодействие да бъде учредена Инквизицията (виж също Саладин и Карамания).

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]