Кушанска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кушанска империя
 
 
 
30 — 375  
 
 
 
 

Местоположение на Кушанска империя

Столица Батрам
Пешавар
Таксила
Матура
Официален език бактрийски език
Форма на упр. монархия
Площ
3 800 000 km²
Валута кушанска драхма
Днес част от Флаг на Афганистан Афганистан
Флаг на Индия Индия
Флаг на Киргизстан Киргизстан
Флаг на Китай Китай
Флаг на Непал Непал
Флаг на Пакистан Пакистан
Флаг на Таджикистан Таджикистан
Флаг на Узбекистан Узбекистан
редактиране

Кушанската империя (на санскрит: कुषाण राजवंश) е държава в Южна Азия, съществувала от началото на 1 век до края на 4 век.

Кушаните са един от петте клона на юеджи,[1][2] номадски индоевропейски (може би тохарски или ирански[3]) народ,[4] преселил се от Таримския басейн в Бактрия.[2]

Държавата им е основана около 30 година от Куджула Кадфиз в областта Бактрия, около река Амударя. Оттам тя се разпростира по долината на река Кабул, завоювайки големи части от Индия. Империята достига своя най-голям териториален обхват при управлението на будисткия владетел Канишка (127-151), чиито владения достигат от Турфан в Таримския басейн до Паталипутра в Гангската равнина.[5]

През 3 век властта на владетелите отслабва и империята практически се разпада на множество полунезависими княжества, част от които са подчинени от Сасанидите. С възхода на индийската империя Гупта през 4 век част от княжествата са подчинени от нея, а последните от тях са унищожени от идващите от Средна Азия ефталити.[5]


История[редактиране | edit source]

Кушаните са потомци на народите, наричани от китайците юечжи, които идват в Средна Азия към 165 г. пр. Хр. отстъпвайки под натиска на хуните от Монголия. Към 130 г.пр. Хр. те нахлуват на юг, на територията на днешен Северен Афганистан, под натиска на васалните на хунну усуни, които заемат територията на Джетису (Седморечието, дн. Югоизточен Казахстан). През 1 век пр. Хр. юечжите се разпадат на различни племена, основното от които са кушаните, живеещи в Бактрия (дн. Северен Афганистан). Те образуват различни малки по територия и продължителност на съществуването държавици. Обединение и възход Към 0 г. кушанските племена са обединени от Куджула Кадфиз I. Той управлява до към 30 г. като завладява територията на Бактрия, днешен Таджикистан и Южен Узбекистан. Между 30 и 80 г. управлява Вима Кадфиз. Кушаните нахлуват в Индия и завладяват териториите на днешен Пакистан.Наследник на Вима Кадфиз е Куджула Кадфиз II, управлявал между 80 и 96 г. Към 80 г. той разгромява съществуващата на територията на Централен и Южен Афганистан и Белуджистан Индо-Партска държава и присъединява земите ѝ към своите. Към 80 г. Кушан вече е световна империя и за нея има описания в римски и китайски източници. В началото на 90те години на първи век кушанските армии влизат в краткотраен конфликт с китайските армии на Бан Чао в Източен Туркестан. Апогей Най-голяма мощ и велчие кушанската държава достига при управлението на Канишка I - 96 - 128 г. Неговите армии нахлуват в Източен Туркестан и завладяват Кашгар и Хотан, като достигат ез. Лоб Нор. Източен Хан са принудени да признаят кушанското превъзходство в Средна Азия.На запад кушансокот оръжие надделява и срещу Партската империя. Присъединен е Хорезм (дн. Западен Узбекистан) и земите на дн. Туркмения, без южните части. На юг кушанските армии навлизат дълбоко в Индия, като достигат чак до Паталипутра. Териториите на дн. индийски щати Пенджаб, Харяна, Утар Прадеш, Кашмир и Северен Раджастхан са включени в земите на Кушан. Държавата на саките, в днешен Гуджарат и Южен Раджастхан се признава за васал на Кушан. Към 120 г. Кушанската империя заема територия от 3,5 млн. кв. км. и има население от 18 млн. или близо 10% от световното население (в сегашен мащаб това биха били 650 млн. души). Официалната религия е будизмът. символ на подкрепата на кушанските владетели към будизма са двете огромни статуи на Буда (35 и 53 метра), издигнати билзо до Бамиан, в Центр. Афганистан.(те бяха варварски разрушени от талибаните). Предимство се дава на индийските територии на империята, като най-гъстонаселени и богати. Столицата е преместена от Бактрия в Пурушапура(дн. Пешавар). Могъщество Годините между 126 и 225 са години на стабилно могъщество на Кушан, като една от великите световни държави, държаща под контрола си основната част от пътя на коприната и участваща активно в международния стокообмен. Не са отбелязани особено големи сблъсъци в никое от направленията, с изключение на известни конфликти с централно индийската империя Сатавахана, в които обаче основно участват кушанските васали — саките. Кушанската династия постепенно се индианизира. Упадък след 225 г. Кушан навлиза в период на вътрешни размирици. Държавата се разпада на две части — индийска и средноазиатска. През 40те години от запад мощно нахлуват армиите на Шапур I от нововъздигащата се персийска династия на Сасанидите. Кушан губи земите на дн. Туркменистан, Белуджистан и Западен Афганистан. На изток кушанската слабост има за резултата откъсване на саките от кушанско влияние и загуба на централноиндийските територии. Самият Кушан се признава за васал на персите. След 260 г. ангажиментите на Персия на запад дават възможност на Кушан да поеме дъх и да се освободи от васалитета си.След 270 г. обаче са загубени и останалите индийски територии. Под кушанска власт остават единствено Кашмир и северен Пакистан. Край и свършек Кушан съществува в намален вид до към 360 г., когато армиите на великия персийски владетел Шапур II я завладяват. Бившите територии на Кушан запазват известна автономия под персийска власт, под властта на управител от рода на владетелите, наречен кушаншах. Към 380 г. от североизток се появяват кидаритите, а към 410 г. от север навлизат ефталитите, които изселват кидаритите на север към степите на Каспийско море. Кушан изчезва окончателно от историята, въпреки че по-късно владетелите на огромната ефталитска държава се титулуват и като наследници на величието на Кушан, а в администрацията на държавния им апарат основна роля играят хора от кушански произход. Интересен е фактът, че основателят на Кушанското царство (според индийските веди) е владетел на име Кардам, произхождащ от рода на болхиките (Балхара).

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Runion, Meredith L.. The history of Afghanistan. Westport, Greenwood Press, 2007. ISBN 978-0-313-33798-7. с. 46. The Yuezhi people conquered Bactria in the second century B.C.E. and divided the country into five chiefdoms, one of which would become the Kushan Empire. Recognizing the importance of unification, these five tribes combined under the one dominate Kushan tribe, and the primary rulers descended from the Yuezhi.
  2. а б Liu, Xinrui. Agricultural and pastoral societies in ancient and classical history. Philadelphia, Temple University Press, 2001. ISBN 978-1-56639-832-9. с. 156.
  3. http://books.google.dk/books?id=DMSuoVGV988C&printsec=frontcover&dq=Sassanid+and+huns&hl=da&sa=X&ei=cXfRUcPOMMjvOcfLgYgO&ved=0CE0Q6AEwBA#v=onepage&q=Sassanid%20and%20huns&f=false
  4. "They are, by almost unanimous opinion, Indo-Europeans, probably the most oriental of those who occupied the steppes." Roux, p.90
  5. а б Afghanistan: Central Asian and Sassanian Rule, ca. 150 B.C.-700 A.D.. // Library of Congress Country Studies, 1997. Посетен на 2012-08-16.