Сръбско царство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Душаново царство)
Направо към: навигация, търсене
Сръбско царство
1346 - 1371
Знаме на
Сръбското царство с Босненското банство
Сръбското царство с Босненското банство
География и население
Столица Сяр (прогласяване), Скопие, Призрен (резиденция Призренец)
Официален език църковнославянски, кирилица
Официална религия източноправославие
Управление
Форма Царство
Цар Стефан Душан (първи)
Стефан Урош V (последен)
История
Икономика
Цар Стефан Душан
Цар Стефан Урош

Сръбско царство (на сръбски: Српско царство или Srpsko carstvo), е мултиетническо[1] средновековно царство на Балканите, което възниква на основата на средновековната посръбска държава на Стефан Неманя (наричана още и Рашка по името на едноименната река) през 14 век и се разпростира в земи населени със сърби, гърци, българи[2], албанци[3] и власи в и от Велика Влахия.

Душановата империя просъществува само 25 години от 1346 до 1371 г. За 10 години, преди да се разпадне фактически в 1356 г. след смъртта на основателя си, е една от най-силните държави на Балканите, една от големите страни в Европа и своеобразен средновековен предходник на съществувалата няколко десетилетия в 20 век Югославия. По време на вторият й и последен цар държавата се разпада на различни кралства и феодални владения.

Полиетнически характер на държавата[редактиране | edit source]

Самопровъзгласилият се за цар негов владетел се обявява за владеещ над сърби и гърци и за български владетел[4].

Характерно е, че неколкократно Стефан Душан се именува и поменава ѝ за български владетел на български земи. [5] Неговите Печки патриарси се титулуват „Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром“,[6] а половината от тях са българи по произход[7]. Негова царица, майка и съуправителка на следващия и последен цар е Елена Българска. Сред феодалите управляващи в царството са българи, като войводата (по-късно севастократор) Момчил управител на Нишката област и пр, което дава основание държавата да бъде определяна като "Българо-сръбско царство"[8].

История[редактиране | edit source]

Средновековната сръбска държава достига своя апогей в средата на 14 век, при управлението на крал Стефан Душан, който се провъзгласява за цар в Сяр и е коронясан в Скопие на 16 април 1346 г. за „Цар и самодържец на сърби и гърци“ от наскоро произведения, с помощта на търновския патриарх Симеон и охридския архиепископ Николай, печки патриарх Йоаникий II (по произход българин). На събора за крал е провъзгласен Стефан Урош - 10-годишният син на Душан и Елена Българска, който е ѝ престолонаследник. Кралската титла преминава у престолонаследника, а държавният глава е цар.

Стефан Душан въвежда така нареченият Душанов законник (1349). Цар Стефан Душан открива нови търговски пътища и подсилва икономиката на страната. Държавата основана някога от Стефан Неманя, се трансформира в империя, процъфтява, характеризирайки се като една от най-развитите страни и култури в Европа. Някои от най-големите средновековни живописци творят през този период, създавайки изящни произведения на изобразителното изкуство от т.нар. палеологов ренесанс.

Цар Стефан Душан удвоява територията на държавата, превръщайки я в империя, завземайки територии на юг, югоизток и изток за сметка на Византия. Наследен е от сина си Урош, наричан от сръбската историография Слабия, в период, който някои отнасят към залеза на мощта на царството, което изпада във феодална анархия след Черноменската битка.

Това е период, белязан от зараждането на нова опасност — османската държава, която постепенно се разпростира от Мала Азия към Европа, завладявайки византийските територии, а след това и тези на другите балкански държави.

Неспособен да задържи империята, създадена от баща му, Стефан Урош сам не може да отрази претенциите към трона на Симеон Синиша (полубрат на баща му и негов чичо), нито да отбие атаките от външни врагове, за да запази целостта на държавата. Сръбското царство при Стефан Урош номинално съществува, но реално е раздирано от междувластелски и етнически дразги (населението му е съставено от българи, гърци, сърби, албанци, власи и др.) и е разединено на множество полусамостоятелни владения управлявани от разни властели, някои от които дори и номинално не признават царската власт.

Стефан Урош V умира без мъжки наследник на 4 декември 1371. Тази година се приема от сръбската историография през 19 век за край империята, както и за край на тази средновековна сръбска държавност. Със смъртта на цар Стефан Урош се прекъсва по мъжка линия престолонаследието на династията Неманчи, въпреки че, в Тесалия продължава владението на мъжките наследници на Симеон Синиша - Йован Урош и Стефан Урош Дука. Стефан притежава в апанаж град Фарсала и околността му до завземането му на османците.

Владетели[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 310, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
  2. Политическа география на средновековната българска държава. II част (1186—1396) - В населените с българи земи от бившето Душаново царство до 1365 г. настъпили съществени промени във владението на раздадените „бащини” ...
  3. Файн, Джон, "The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest", с. 310, University of Michigan Press, 1994, ISBN 978-0-472-08260-5
  4. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. 1915, 1917.
  5. Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София.. 1915, 1917.
  6. Църнушанов, Коста. Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 42. ДП "Никола Калпъкчиев", Благоевград.
  7. Иширков, Атанас. Западните краища на българската земя. Бележки и материали.. преиздадена Сибия, библиотека "Вечните книги на България", 1915.
  8. Мисирков, Кръстьо. Сърбите и Душановата империя, София.. вестник Мир, XXV, бр. 5850, 8 март 1919.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Serbian Empire“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.