Калоян (севастократор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Калоян.

Калоян
български севастократор
Калоян 
Роден: първа пол. 13 век
Починал: неизв.

Севастокра̀тор Калоя̀н е български феодален владетел с висш ранг - севастократор на Средец и областта от 13 век.

Майката на Калоян е сестра на Стефан Урош I, т.е. първият от Урошите с името Стефан е вуйчо на Калоян. Севастократорът на Средец е член на династиите на Комитопулите и венецианската Дандоло. Вуйчо му крал Стефан Урош I носи и титлата дук и крал на България или на латински: rex Bulgarorum и dux Bulgarorum. [1][2]

Дворецът му се е намирал на днешната ул. „Цар Калоян“ в т.н. „Константинов квартал“ на Сердика-Средец, съвпадащ с двореца, построен от римския император Константин Велики, където императорът е почивал през IV в.

Споменът за севастократора е толкова силен, че през цялото късно средновековие и през османско време, улицата цели 650 години е наричана „Калоянова“, а районът е известен като „Калоян махла“. След Освобождението, поради незнанието на придошлите от цялата страна в столицата големци погрешно е счетено, че улицата е наименована не на него, а на цар Калоян, и е записана така в софийския кадастър. Жителите на Бояна обаче не правят такава грешка и тяхната главна улица е наречена именно „Севастократор Калоян“.

Запазен е семейният параклис от двореца на Калоян - това е малката църква „Свети Николай“ на ул. „Калоян“ зад хотел „Рила“ и официалната му църква - подземният днес храм „Света Петка Стара“ под днешната резиденция на Българския патриарх - Софийската митрополия. Тя има два входа към ул. „Калоян“ през двора на митрополията и към ул. „Съборна“.

Знае се и е научно доказано, че основната част на Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е построена и изписана в 1259 г. по тяхна поръчка, като храм към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Портретите на Калоян и неговата съпруга Десислава са достигнали до нас изписани в криптата на църквата. Те са сред единиците съхранили се автентични образи на български боляри и владетели. Творбата илюстрира високото майсторство на българските живописци от втората българска държава и се счита за първа проява на палеологовия ренесанс и върхово постижение на европейската средновековна живопис, изпреварило с повече от столетие италианския ренесанс.

Според ктиторския надпис в Боянската църква от 1259 година севастократор Калоян е братовчед на цар Константин Асен и „внук на свети Стефан, крал сръбски“ - Стефан Първовенчани. Всъщност това е единственият писмен източник, който дава автентични сведения за личността на севастократора.

На стенописа в Боянската църква е изобразено как севастократор Калоян поднася храм на св. Николай Мирликийски.

Калоян е първи братовчед на християнския средновековен покровител на съвременна София - Светия Крал Стефан Милутин, чийто мощи от 1460 г. се съхраняват неизменно в съвременната българска столица.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г.. Българска сбирка, 1910, 1911.
  2. Занетов, Гаврил. Западни български земи и Сърбия, стр. 98 - по Средкович. История и етнография, 1917.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Srdjan Pirivatric. The Boyana Church Portraits. A Contribution to the Prosopography of Sebastocrator Kaloyan. - В: Боянската църква между Изтока и Запада в изкуството на християнска Европа. Ред. и съст. Бисерка Пенкова. С., НИМ, 2011,