Севастократор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Севастократор Калоян и съпругата му Севастократорица Десислава, стенопис от Боянската църква от 1259 година

Севастократор (на гръцки: σεβαστοκράτωρ) е византийска титла, използвана също така в България по време на Второто българско царство и в Сърбия - при единствените двама сръбски царе Стефан Душан и Стефан Урош.

Титлата е въведена от византийския император Алексий I Комнин за неговия по-голям брат Исак. Съставена е от думите "севаст" (гръцкия аналог на латинската титла "август") и "автократор" ("самодържец"). Тя е втората по значение титла, след тази на василевса-автократор (тоест - царя-самодържец), доста по-късно е изместена на трето място от титлата "деспот".

Севастократорът носел корона с една дъга, а на облеклото му имало изобразени двуглави орли, за да се подчертае, че неговата титла е близка до владетелската. Червените обувки са запазени за императора. Сини обувки носи севастократорът, а зелени — протовестиарият. Титлата "севастократор" не се наследявала, а се давала от императора на негови близки роднини или на практически независими едри феодали.

По време на Второто българско царство за севастократор е бил титулуван един от племенниците на цар Калоян, а именно Стрез. Това станало при преминаването му към страната на цар Борил.

Известни български севастократори[редактиране | edit source]