Алексий I Комнин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексий I Комнин
византийски император
Alexios I Komnenos.jpg
Алексий I Комнин (византийска миниатюра)
Лични данни
Управление 1 април 1081 - 15 август 1118
Роден 1048 или 1056
Починал 15 август 1118
Константинопол
Предшественик Никифор III Вотаниат
Наследник Йоан II Комнин
Семейство
Династия Комнини
Баща Йоан Комнин
Майка Анна Даласина
Брак Ирина Дукина
Алексий I Комнин в Общомедия

Алексий I Комнин (на гръцки: Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 година до смъртта си през 1118 г. Основател на династията на Комнините, на Алексий I се приписват сериозни заслуги за възстановяването на Византийската империя като първостепенна политическа сила във време на сериозни външнополитически заплахи.

Основен източник за съвременните знания и представи за Алексий Комнин е историческата биографична хроника Алексиада под авторството на дъщеря му Анна Комнина и хрониките на кръстоносните летописци като Гийом от Тир.

В края на XI век, след възхода при Македонската династия, Византия преживява тежък период на административен и политически колапс. Войните на Йоан Цимисхий и Македонската династия изчерпват ресурсите на имперската хазна, а Византия е в упадък поради ширеща се бюрократична корупция и продажба на административни постове, с които преди това не е могъл да се справи и пра-чичото на Алексий Исак I Комнин, управлявал няколко десетилетия по-рано. Като последствие от Битката при Манцикерт, империята губи почти всички свои азиатски територии, а балканските земи са опустошени от множество въстания и вражески нашествия от север и запад. Византия е притискана от три страни - селджукските турци се разпореждат в Мала Азия, норманите са готови да дебаркират по адриатическото крайбрежие, а Балканите биват разграбвани от печенегите.

Управление[редактиране | edit source]

Алексий I Комнин е племенник на император Исак I Комнин (1057-1059) и е син на Йоан Комнин, който отказва да наследи трона след оттеглянето на брат си. Отличава се като военачалник срещу нормани и турци при властването на Никифор III Вотаниат, срещу когото е извършен военен преврат и той се съгласява да абдикира в полза на Алексий.

Войни на Балканите[редактиране | edit source]

През 1081 г., по време на коронацията му (по думите на дъщеря му Ана Комнина), Алексий I Комнин владее само територията между Одрин и Константинопол (Тракийска тема̀). Новият император е опитен, упорит и енергичен пълководец, който е принуден да води непрестанни войни.

В първите години след възкачването си Алексий I води неуспешни сражения с норманите, които завладяват Епир и Северна Гърция през 1083–4 г. под командването на Робер Жискар. Императора на Византия изпраща 360 хил. златни номизми на германския император Хайнрих IV, който в замяна ангажира норманите с нападение срещу техните владения в Италия. Освен това, обещавайки търговски привилегии, Алексий I успява да привлече венецианците за съюзници и с тяхна помощ изтласква норманите от Гърция и Южна Италия. След смъртта на Робер Жискар през 1085 г. норманите се оттеглят от византийските провинции и задълго престават да бъдат заплаха.

По същото време Балканите са обхванати от въстания на еретици - богомили и павликяни, които използват народното недоволство от тежкото положение в страната и привличат армия от селяни и дезертьори. Бунтовете в Тракия са потушени, но ново нападение на печенегите от север през 1087 г. кара императора да поведе поход в Мизия срещу тях. Той не постига успех при обсадата на Дръстър (Силистра) и плаща паричен откуп, за да се завърне с армията си обратно. През 1090 г. печенегите нахлуват отново. Тогава с умели ходове Алексий печели за съюзници куманите и заедно разбиват печенегите в Тракия на следващата година. Печенегите правят последен набег през 1094 г. когато също са разбити.

Войни на изток[редактиране | edit source]

Сериозно е положението на империята в Мала Азия, където повечето от предишните територии са изгубени и са във владението на селджукския тюркски султанат или различни мюсюлмански емири. Византийската армия няма достатъчно сили, за да започне контранастъпление на изток.

Преминаването на I Кръстоносен поход в Мала Азия 1101 г.

Алексий I Комнин търси помощ сред европейските държави и призовава папата да организира поход на християните срещу тюркските мюсюлмани. Папата откликва на призива му и така е организиран Първи кръстоносен поход през 1095. Първата вълна на похода обаче, съставена главно от зле организирано селско опълчение, водено от един проповедник - Пиер Отшелника, не успява дори да стигне до Светите места и бива победена още в Мала Азия. Следващата вълна на похода включва добре подготвени войници и рицари, водени от способни военачалници. Но между императора и кръстоносците възниква напрежение. Започва да се говори дори за атака на Константинопол. В крайна сметка Алексий I Комнин се споразумява с тях и успява да ги прехвърли в Мала Азия. Алексий отстоява сигурността на населението на империята и войските му строго контролират преминаването на кръстоносците. Там, откъдето минават рицарите и армията им, веднага след това пристигат византийските войски и налагат императорската власт.

Византийците се възползват умело от успехите на кръстоносците и придобиват Никея през 1097 г. като просто влизат в освободения от кръстоносците град. Властта на Византия в по-голямата част от Мала Азия е отново възстановена, докато западноевропейските рицари превземат Антиохия и Сирия. Съгласно сключената договорка, кръстоносците създават собствени държави в Сирия и Светите земи, като съюзници и формални васали на византийския император (по западноевропейския феодален образец). От своя страна византийците подпомагат рицарите с флот и провизии срещу мюсюлманите, които ок. 1100 г. са напълно отблъснати и губят превъзходството си в региона. Въпреки това централната част на Анадола остава под властта на Румския султанат, и заради това в 1110-1117 г. се налага ромеите отново да воюват срещу селджуките, а в Киликия е организирано арменско княжество като допълнителен буфер.

Златен хиперпирон на Алексий I Комнин

Реформи[редактиране | edit source]

Във вътрешнополитическо отношение Алексий I укрепва положението си на трона, като създава множество нови длъжности (например званието севастократор) и ги дарява на свои близки. За да се консолидира властта на управляващата династия на Комнините, благородниците които не са свързани по родство с нея, биват изключвани от управлението. Срещу Алексий I са организирани над дузина покушения, дворцови заговори, военни бунтове и селски въстания.

По западноевропейски образец, Византия започва да преминава към феодална система с въвеждането на прониите. Реформирано е сеченето на монети и в 1092 година се въвежда нова златна монета - хиперпирон. Император Алексий I провежда гонения срещу еретиците богомили и павликяни, които заповядва да бъдат екзекутирани публично. Според "Алексиада", императорът тайно кани богомилския водач Василий на теологичен диспут в столицата, под предлог че иска да стане негов последовател, след което го пленява и осъжда на публично изгаряне на клада.

Императорът умира през 1118 година след дълго боледуване. Алексий I Комнин остава в историята като един от най-способните владетели, които е имала Византия. Наследява го синът му Йоан II Комнин.

Семейство[редактиране | edit source]

Алексей Комнин в края на 1077 — началото на 1078 година се оженил за представителка на династия Дука -  Ирина Дукина (1065/66 — 19.02.1123), дъщеря на кесаря Андроник Дука.

Деца:

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Никифор III Вотаниат Византийски император (1081 – 1118) Йоан II Комнин