Алексий I Комнин
| Алексий I Комнин | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Управление | 1081 - 1118 | |
| Роден | 1048 или 1056 | |
| Починал | 15 август 1118 | |
| Константинопол | ||
| Брак | Ирина Дукина | |
| Династия | Комнини | |
| Баща | Йоан Комнин | |
| Майка | Анна Даласина | |
Алексий I Комнин (на гръцки: Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 година до смъртта си през 1118 г. Основател на династията Комнини, на Алексий I се приписват сериозни заслуги за възстановяването на Византийската империя като първостепенна политическа сила в едно време на сериозни външнополитически заплахи.
Основен източник за съвременните представи за Алексий Комнин са литературния роман Алексиада под авторството на дъщеря му Анна Комнина и хрониките на кръстоносните летописци като Гийом от Тир.
В края на 12 век, след възхода при Македонската династия, Византия преживява тежък период на административен и политически колапс. Войните на Йоан Цимисхий и Македонската династия изчерпват ресурсите на имперската хазна, а Византия е в упадък поради ширеща се бюрократична корупция и продажба на административни постове, с които не е могъл да се справи и пра-чичото на Алексий Исак I Комнин, управлявал няколко десетилетия по-рано. Като последствие от Битката при Манцикерт, империята губи почти всички свои азиатски територии, а балканските земи са опустошени от множество въстания и вражески нашествия от север и запад. Византия е притискана от три страни - селджукските турци се разпореждали в Мала Азия, норманите били готови да дебаркират по адриатическото крайбрежие, а Балканите са разграбвани от печенегите.
Съдържание |
[редактиране] Управление
Алексий I Комнин е племенник на император Исак I Комнин (1057-1059) и е син на Йоан Комнин, който отказва да наследи трона след оттеглянето на брат си. Отличава се като военачалник срещу нормани и турци при властването на Никифор III Вотаниат, срещу когото е извършен военен преврат и той се съгласява да абдикира в полза на Алексий.
[редактиране] Войни на Балканите
През 1081 г., по време на коронацията му (по думите на дъщеря му Ана Комнина), Алексий I Комнин владее само територията между Одрин и Константинопол (Тракийска тема̀). Новият император е опитен, упорит и енергичен пълководец, който бил принуден да води непрестанни войни.
В първите години след възкачването си Алексий I води неуспешни сражения с норманите, които завладяват Епир и Северна Гърция през 1083–4 г. под командването на Робер Жискар. Императора на Византия, изпраща 360 хил. златни номизми на германския император Хайнрих IV за да ангажира норманите с нападение срещу техните владения в Италия. Освен това, обещавайки търговски привилегии, Алексий I успява да привлече венецианците за съюзници и с тяхна помощ изтласква норманите от Гърция и Южна Италия. След смъртта на Робер Жискар през 1085 г. норманите престават да бъдат заплаха.
По същото време Балканите са обхванати от въстания на еретици - богомили и павликяни, които използват народното недоволство от тежкото положение в страната и привличат армия от селяни и дезертьори. Бунтовете в Тракия са потушени, но ново нападение на печенегите от север през 1087 г. кара императора да поведе поход в Мизия срещу тях. Той не постига успех при обсадата на Дръстър (Силистра) и плаща паричен откуп за да се завърне с армията си обратно. През 1090 г. печенегите нахлуват отново. Тогава с умели ходове императора печели за съюзници куманите и заедно разбиват печенегите в Тракия на следващата година. Печенегите правят последен набег през 1094 г. когато също са разбити.
[редактиране] Войни на изток
Основни статии: Сериозно е положението на империята в Мала Азия, където повечето от предишните територии са изгубени и са във владението на селджукския тюркски султанат или различни мюсюлмански емири. Византийската армия няма достатъчно сили за да започне контранастъпление на изток.
Алексий I Комнин търси помощ сред европейските държави и призовава папата да организира поход на християните срещу тюркските мюсюлмани. Папата откликва на призива му и така е организиран Първи кръстоносен поход през 1095. Но първата вълна на похода, съставена главно от зле организирано селско опълчение, водено от един проповедник - Пиер Отшелника, не успява дори да стигне до Светите места и бива победена още в Мала Азия. Следващата вълна на похода включва добре подготвени войници и рицари, водени от способни военачалници. Но между императора и кръстоносците възниква напрежение. Заговорило се дори за атака на Константинопол. В крайна сметка Алексий I Комнин се споразумява с тях и успява да ги прехвърли в Мала Азия. Там, където минели кръстоносците, след тях идвали византийските войски и налагали императорската власт. Византийците се възползват от успехите на кръстоносците и придобиват Никея през 1097 г., просто като влизат в освободения от кръстоносците град. Властта на Византия в по-голямата част от Мала Азия е отново възобновена, докато западноевропейските рицари превземат Антиохия и Сирия. Съгласно сключената договорка, кръстоносците създават собствени държави в Сирия и Светите земи, като съюзници и формални васали на византийския император (по западноевропейски образец). От своя страна византийците подпомагат рицарите с флот и провизии срещу мюсюлманите, които ок. 1100 г. са напълно изтикани и губят превъзходството си в региона. Въпреки това централната част на Анадола остава под властта на султаната Рум, в 1110-1117 г. се налага ромеите отново да воюват срещу селджуките, а в Киликия е организирано арменско княжество като допълнителен буфер.
[редактиране] Реформи
Във вътрешнополитическо отношение Алексий I укрепил положението си на трона, като създал множество нови длъжности (например званието севастократор) и ги присъждал на свои близки. Тези благородници които не били свързани по родство с фамилията на Комнините, са били изключвани от управлението, като по този начин е консолидирана властта на династията. Срещу Алексий I са организирани над дузина покушения, дворцови заговори, военни бунтове и селски въстания.
По западноевропейски образец, Византия преминава към феодална система (прония). Реформирано е монетосеченето и се въвежда нова златна монета - хиперпирон (в 1092 година). Император Алексий I провежда гонения срещу еретиците - богомили и павликяни - които осъждал на публични екзекуции. Според биографията му, императора тайно извикал богомилския водач Василий на теологичен диспут в столицата, под предлог че иска да стане негов последовател, след което го осъдил на публично изгаряне на клада.
Императорът починал през 1118 година. Той бил един от най-способните владетели, които имала Византия. Наследил го синът му Йоан II Комнин.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Мутафчиев , Петър "Лекции по история на Византия". Изд. Дамян Яков ISBN 9545273089
| Никифор III Вотаниат | → | Византийски император (1081 – 1118) | → | Йоан II Комнин |
