Лициний
| Лициний | ||
|---|---|---|
| 59-ти император на Римската империя | ||
 |
||
| Бронзов фолис с образа на Лициний | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 308-324 | |
| Роден | ок. 263 г. | |
| Горна Мизия, дн.Сърбия | ||
| Починал | 325 г. | |
| Тесалоника, дн. Солун | ||
| Потомци | цезар Лициний II | |
| Семейство | ||
| Брак | Флавия Юлия Констанция | |
Валерий Лициниан Лициний (на латински: Gaius Valerius Licinianus Licinius) е римски император 308-324 г.
Той бил съратник и близък сподвижник на император Галерий, бил избран от него за съуправител и получил ранг на август през 308 г., за да противостои на появилите се претенденти Константин и Максенций.
През 309-310 г. Лициний удържа победи над германи и сармати по Дунав. Скоро след смъртта на Галерий през 311 г. Лициний побеждава Максимин Дая в Мала Азия и става владетел на повечето източни провинции (312 г.). Заедно с Константин I си поделят сферите на влияние в Римската империя и издават т.нар. Медиолански едикт за веротърпимост (313 г.), но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провела на Балканите. През 314 година Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу сармати и готи.
В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника Валерий Валент за претендент на запада, но той скоро търпят разгром в битката при Мардия (Campus Ardiensis в Тракия). Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема Илирия и Панония от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата, съгласно който Лициний взема за жена Констанция, сестрата на Константин. Тогава обявява сина си Лициний II за цезар.
По произход селянин от Мизия Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към Юпитер и започва да преследва християните в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.
Заети срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащи варвари през 318 и отново през 321 г.
През 323 г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - Мартиниан, със същия минимален успех. Още в началото флотът на Лициний е победен при Хелеспонт. След разгрома в битката при Адрианопол на 3 юли 324 г. и последвалото военно поражение при Хризопол във Витиния, Лициний е пленен и поставен под домашен арест в Тесалоника. Не след дълго е удушен (325 г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.
Външни препратки [редактиране]
- DiMaio, Michael, "Licinius (308 - 324 A.D.)", DIR (1997).
- Lendering, Jona, "Licinius", "Livius.org".
| Римски императори | ||
| Галерий (306 - 311) | Лициний (308 - 324), с цезар Лициний II | Константин I (306 - 337) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||
