Лициний

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лициний
59-ти император на Римската империя
132 Licinius.jpg
Бронзов фолис с образа на Лициний
Лични данни
Управление 11 ноември 308 - 18 септември 324
Роден ок. 263 г.
Горна Мизия, дн.Сърбия
Починал 325 г.
Тесалоника, дн. Солун
Семейство
Брак Флавия Юлия Констанция
Потомци Лициний II
Лициний в Общомедия

Валерий Лициниан Лициний (на латински: Gaius Valerius Licinianus Licinius) или Лициний I е римски император през 308-324 г.

Лициний е съратник и близък сподвижник на император Галерий и бива избран от него за съимператор, с цел да противостои на появилите се претенденти Константин и Максенций. Лициний получва ранг на август на 11 ноември 308 г. и е назначен да управлява Тракия, Илирия и Панония

През 309-310 г. Лициний удържа победи над готи и сармати по Дунав. След смъртта на Галерий през 311 г. Лициний води кампания и побеждава Максимин Дая в Мала Азия, ставайки владетел на повечето източни провинции (312 г.). Заедно с Константин I, другият останал легитимен август, си поделят сферите на влияние в Римската империя и издават т.нар. Медиолански едикт за веротърпимост (313 г.), но след срещата им в Медиолан, тяхното съперничество прераства във война, която се провежда на Балканите.

През 313 г. Лициний взема за жена Констанция, сестрата на Константин. Но привидният съюз между двамата августи скоро е нарушен, след като Константин обвинява Лициний, вероятно основателно, че крои заговор срещу него. През октомври 314 година Константин надделява срещу Лициний в битката при Цибале, Панония. В следващата година трае временно примирие докато Константин и Лициний отбраняват границата по Дунав срещу сармати и готи.

В края на 316 г. междуособната война все пак е подновена; за да предизвика Константин, Лициний издига военачалника Валерий Валент за претендент на запада, но той скоро търпи разгром в битката при Мардия (Campus Ardiensis в Тракия, дн. Харманли). След унизителното поражение Лициний е принуден да приеме мирните условия на своя противник и да екзекутира Валент. Победителят Константин отнема Илирия и Панония от властта на Лициний, като впоследствие е сключен мир между двамата. Тогава Лициний обявява за цезар и наследник синът си от Константиновата сестра Констанция - малолетния Лициний II.

Въпреки че първоначално Лициний се придържа към религиозната толерантност, църковната пропаганда е враждебна към него. По произход селянин от Дакия или Мизия Лициний бил необразован, склонен към насилие, а неговия характер и качества го направили доста непопулярен. Той предпочитал да фаворизира своите земляци и съселяни, спрямо гражданите се отнасял грубо и пренебрежително, а бидейки почитател на езическите порядки и закони той възстановява държавния култ към Юпитер и започва да преследва християните в своите владения, давайки на техния покровител Константин нов повод за конфликт.

Монета с образа на Лициний

Заети във война срещу сармати и готи, двамата императори поддържат несигурно примирие, но ситуацията се изостря когато Константин навлиза в територията на Лициний по Дунав, преследвайки бягащите варвари през 318 и отново през 321 г. Лициний обвинява Константин в нарушение на мирния договор и това довежда до нов конфликт между тях.

През 323 г. започва втора война с Константин, в която Лициний отново издига претендент - Мартиниан, със същия минимален успех. Още в началото флотът на Лициний е победен при Хелеспонт. След разгрома в битката при Адрианопол на 3 юли 324 г. и последвалото военно поражение при Хризопол във Витиния (18 септември 324 г.), Лициний е пленен и поставен под домашен арест в Тесалоника. Първоначално Лициний е оставен жив, но на следващата година е удушен (325 г.), по заповед на Константин, който остава единствен повелител на империята.


Външни препратки[редактиране | edit source]


Римски императори
Галерий (306 - 311) Лициний (308 - 324), с цезар Лициний II Константин I (306 - 337)
Римска империя