Дидий Юлиан
| Дидий Юлиан | ||
|---|---|---|
| 20-ти император на Римската империя-` | ||
 |
||
| Портрет на Дидий Юлиан върху Сестерция | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 28 март - 1 юни 193 | |
| Пълно име | Марк Дидий Север Юлиан (до качването си на трона); Цезар Марк Дидий Север Юлиан Август (като император) |
|
| Роден | 30 януари 133 (Дион) / 2 февруари 137 (Historia Augusta) |
|
| Милано, Италия | ||
| Починал | 1 юни 193 (56 или 60 годишен) | |
| Рим, Италия | ||
| Предшественик | Пертинакс | |
| Потомци | Дидия Клара | |
| Наследник | Септимий Север | |
| Семейство | ||
| Брак | Манлия Сканцила | |
| Баща | Квинт Петроний Дидий Север |
|
| Майка | Емилия Клара | |
Марк Дидий Север Юлиан (на латински: M. Didius Severus Iulianus) е римски император от 28 март до 1 юни 193 г., след като "купува" властта от преторианската гвардия, които убиват прешественика му. Бил на трона за около два месеца.
Съдържание |
Произход и ранни години [редактиране]
Юлиан е син на Квинт Петроний Дидий Север и Емилия Клара.[1]Негови братя са Дидий Прокул и Дидий Нумий Албин.[1] Датата му на раждане според Касий Дион е 30 януари 133 г.[2], и 2 февруари 137 г., според Historia Augusta.[3] Отгледан е от Домиция Луцила, майката на римския император Марк Аврелий.[4] С нейна помощ, той успява на много ранни години да стане част от vigintivirate, като първа стъпка към политическа кариера.[5] Жени се за римлянка на име Манлия Сканцила и около 153 г., тя ражда неговото единствено дете Дидия Клара.[6]
Последователно заема постовете квестор,[5] , след това едил,[7] и после около 162 г. Дидий Юлиан става претор.[7] .
Кариера [редактиране]
След убийството на Пертинакс преторианците обявили императорският трон на търг, който се провел пред стените на преторианският лагер край Рим. [8] Предложилият най-висока сума от пари във вид на подарък бил одобрен за император от гвардейските части и получил подкрепата им. Това бил богатия сенатор Дидий Юлиан, който дошъл пиян на търга и обещал по 25 хиляди сестерции на войник.
Безсрамната продажба на властта доказала корупцията на преторианската гвардия и накарала негодуващите граждани да изпратят апел за помощ до губернатора на Сирия - Песцений Нигер. Други двама военачалници: Клодий Албин и Септимий Север също се отзовали на апела. Това дало началото на невиждана гражданска война продължила 4 години.
Пръв Септимий Север пристигнал в Рим от Панония, начело на силната Дунавска армия. Дидий Юлиан побързал да го признае за съвладетел и дори приел името на Север в опит да го направи съюзник. За двата месеца управление Юлиан бил загубил благоволението на преторианците понеже станало ясно, че не може да им изплати всичко обещано за награда. При пристигането на Север в Рим, бившият император бил изоставен в двореца си, където бил намерен и обезглавен от врага.
Силно непопулярен заради начина, по който получил властта Дидий Юлиан нямал нужната сила да овладее почти безнадеждната ситуация, в която попаднал поради собствената си суетност и самозабравяне. Без сериозна военна подкрепа, бойкотиран от Сената и народа, неговото скорошно падение било предопределено. Той нямал и тази жестокост, с която да сплаши и овладее както противниците, така и малкото си поддръжници; затова и станал тяхна жертва.
Външни препратки [редактиране]
- ((en)) Монети от негово време
- ((en)) Биография
- ((en)) Друга биография
Източници [редактиране]
- ↑ а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.2
- ↑ Касий Дион, lxxiv, 17.5
- ↑ Historia Augusta, Дидий Юлиан, 9.3
- ↑ Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.3
- ↑ а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.4
- ↑ Historia Augusta, Didius Julianus, 3.4
- ↑ а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.5
- ↑ Herodian, ii.6.4
|
|||||||||||
