Дидий Юлиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дидий Юлиан
'20-ти император' на Римската империя-`
DidiusJulianusSest.jpg
Портрет на Дидий Юлиан върху Сестерция
Лични данни
Управление 28 март - 1 юни 193
Пълно име Марк Дидий Север Юлиан
(до качването си на трона);
Цезар Марк Дидий Север Юлиан Август (като император)
Роден 30 януари 133 (Дион) /
2 февруари 137 (Historia Augusta)
Милано, Италия
Починал 1 юни 193 (56 или 60 годишен)
Рим, Италия
Предшественик Пертинакс
Наследник Септимий Север
Семейство
Баща Квинт Петроний Дидий Север
Майка Емилия Клара
Брак Манлия Сканцила
Потомци Дидия Клара

Марк Дидий Север Юлиан (на латински: Marcus Didius Severus Iulianus) е римски император от 28 март до 1 юни 193 г., след като "купува" властта от преторианската гвардия, които убиват прешественика му. Бил на трона за около два месеца.

Юлиан е син на Квинт Петроний Дидий Север и Емилия Клара.[1]Негови братя са Дидий Прокул и Дидий Нумий Албин.[1] Датата му на раждане според Касий Дион е 30 януари 133 г.[2], и 2 февруари 137 г., според Historia Augusta.[3] Отгледан е от Домиция Луцила, майката на римския император Марк Аврелий.[4] С нейна помощ, той успява на много ранни години да стане част от vigintivirate, като първа стъпка към политическа кариера.[5] Жени се за римлянка на име Манлия Сканцила и около 153 г., тя ражда неговото единствено дете Дидия Клара.[6]

Последователно заема постовете квестор,[5] , след това едил,[7] и после около 162 г. Дидий Юлиан става претор.[7] .

Управление[редактиране | edit source]

След убийството на Пертинакс преторианците обявили императорският трон на търг, който се провел пред стените на преторианският лагер край Рим. [8] Предложилият най-висока сума от пари във вид на подарък бил одобрен за император от гвардейските части и получил подкрепата им. Това бил богатия сенатор Дидий Юлиан, който дошъл пиян на търга и обещал по 25 хиляди сестерции на войник.

Безсрамната продажба на властта доказала корупцията на преторианската гвардия и накарала негодуващите граждани да изпратят апел за помощ до губернатора на Сирия - Песцений Нигер. Други двама военачалници: Клодий Албин и Септимий Север също се отзовали на апела. Това дало началото на невиждана гражданска война продължила 4 години.

Пръв Септимий Север пристигнал в Рим от Панония, начело на силната Дунавска армия. Дидий Юлиан побързал да го признае за съвладетел и дори приел името на Север в опит да го направи съюзник. За двата месеца управление Юлиан бил загубил благоволението на преторианците понеже станало ясно, че не може да им изплати всичко обещано за награда. Сенатът побързал да обяви Юлиан за враг на отечеството и да вземе страната на по-силният претендент. При пристигането на Север в Рим, бившият император бил изоставен в двореца си, където бил намерен и обезглавен от врага.

Силно непопулярен заради начина, по който получил властта Дидий Юлиан нямал нужната сила да овладее почти безнадеждната ситуация, в която попаднал поради собствената си суетност и самозабравяне. Без сериозна военна подкрепа, бойкотиран от Сената и народа, неговото скорошно падение било предопределено. Той нямал и тази жестокост, с която да сплаши и овладее както противниците, така и малкото си поддръжници; затова и станал тяхна жертва.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.2
  2. Касий Дион, lxxiv, 17.5
  3. Historia Augusta, Дидий Юлиан, 9.3
  4. Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.3
  5. а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.4
  6. Historia Augusta, Didius Julianus, 3.4
  7. а б Historia Augusta, Дидий Юлиан, 1.5
  8. Herodian, ii.6.4