Валериан I

Валериан
40-ти император на Римската империя
Сестерция на Валериан
Лични данни
Управление	253–260 г. (с Галиен)
Пълно име	Цезар Публий Лициний Валериан Август
Роден	ок. 200 г.
Починал	след ок. 262 г.
	? Суза, дн.Иран
Предшественик	Емилиан
Потомци	Галиен Валериан Младши
Наследник	Галиен (сам)
Семейство
Брак	Мариниана

Публий Лициний Валериан (на латински: Publius Licinus Valerianus), е познат като Валериан I, римски император в периода 253–260 г. Той е единствения император на Рим, попаднал в плен по време на война.

Валериан произхожда от знатен италийски род и има успешна кариера в Сената. Не са известни много подробности около ранния му живот, но се знае, че преди възкачването си е бил женен за Егнация Мариниана, също от благородно потекло. Има двама сина — Публий Лициний Галиен и Валериан Младши.

През 238 г. Валериан е принцепс на Сената, а при император Деций Траян, когато временно било възстановено цензорството (251 г.), бива избран за поста на цензор, но отказва. Впоследствие, като един от близките сътрудници на императора, той е назначен за командир на легионите в Реция, Норик и Долна Германия.

През 253 г. Валериан е призован от император Требониан Гал в Италия на помощ срещу Емилиан, претендент въстанал в Мизия с цел да свали Гал от трона. Тъй като Валериан е зает във война срещу германските племена, той пристига със закъснение, когато Гал вече е свален и убит от войниците. На свой ред Рейнските легиони обявяват своя пълководец Валериан за император. Когато Емилиан също е убит от своите войници, Валериан бива признат за император от Сената и всички римски легиони (септември 253 г.). По това време той е в напреднала възраст и назначава своя син Галиен за съвладетел.

Управление

Въпреки че Валериан е безспорно добър пълководец и способен владетел, той не успява да изведе Римската империя от затрудненото ѝ положение. Външните и вътрешни неуредици достигат връхната си точка. В империята вилнее чума, а пограничните области са опустошени от вражески нашествия. Варварите разграбват и унищожават редица градове и провинции, където избиват или поробват населението.

Рязко се влошава положението по границите — преминавайки Дунава, готите непрекъснато нахлуват, сеят разруха и плячкосват в Дакия, Мизия и Тракия (254/255 и 256 г.), а градовете по северното крайбрежие на Мала Азия стават жертва на пиратските им нападения през Черно море. Панония за пореден път е подложена на атаки от страна на квади, маркомани, язиги, сармати и др. (258-260 г.).

По поречието на река Рейн са се образували два големи племенни съюза — на франките и на алеманите, които правят редовни грабителски набези в Галия, а през 258-9 г. преминават Алпите и достигат дори до Северна Испания и Северна Италия, въпреки опитите на съимператора Галиен да ги спре.

Ауреус на Валериан

Още от 252/3 г. източните провинции Сирия и Месопотамия са нападани от персийски армии, които разгромяват местните легиони, завземат важни градове и в 256 г. плячкосват дори Антиохия, най-големия римски град в Ориента. Долен Египет е атакуван от номадското племе блеми, Северна Африка — от маврите. Различните пълководци, изпращани срещу всички тези врагове, по-късно се провъзгласяват за императори, използвайки царящия смут.

По времето на тези бедствия голяма част от жителите на империята загиват или масово обедняват, а в обезлюдените селища се ширят несигурност, глад, недостиг на стоки, върлуват и различни епидемии. В такива условия учението на ранното християнство става все по-популярно, привличайки много последователи, особено в столицата Рим и в градовете на Азия. Най-големи са масовите покръствания в Александрия Египетска. Християните отхвърлят култа към императора и другите божества, с което будят враждебността на властите. Опитът на правителството да организира нови религиозни гонения не дава особено добър резултат, въпреки че в последните три години от властването на Валериан множество християни биват подложени на мъчения и убити.

Поход на изток и плен

Персийска камея: Шапур залавя Валериан

От 257 г. Валериан води война със сасанидските перси на изток, лично предвождайки военните действия. След първоначален успех Сенатът му гласува титлите "Възстановител на Ориента" и "Възстановител на Света", но през 260 г. Валериан е разбит и обсаден в град Едеса (в дн. Турция), където се появява и епидемия. Принуден да преговаря за мир, императорът попада в ръцете на Шапур I вследствие на измяна. Валериан е част от тържествената процесия в чест на победата на персите, в която служи като столче за крака на персийския шах, а след това кожата му е одрана и закачена като трофей в един от зороастрийските храмове. Вероятно умира в Суза като пленник — най-голямото унижение сполетявало римски император. Датата на смъртта му и точните обстоятелства около нея са неизвестни.

Християнският летописец Лактанций предава че плененият император е одран жив по заповед на шаха, който бил разгневен от предложението на Валериан да бъде освободен в замяна на голям откуп. Според съвременни предположения е възможно Валериан и част от пленените римски войници да са били заточени на изток, в Бишапур или Гундишапур, където трябвало да бъдат издигнати постройки за персийския владетел. В подкрепа на тази теория е наличието на римски бетон в построеният през III век Band-e Kaisar (перс. "Моста на цезаря"), в дн. Иран.

Външни препратки

Шапур І пленява римския император
(персийски триумфален барелеф)

• "Valerian and Gallienus", от De Imperatoribus Romanis.

Източници

• Аврелий Виктор, Epitome de Caesaribus
• Евтропий, Breviarium ab urbe condita
• Historia Augusta, The Two Valerians
• Зонара, Compendium of History extract: Zonaras: Alexander Severus to Diocletian: 222–284
• Зосим, Historia Nova

Литература

• Andreas Goltz, Udo Hartmann: Valerianus und Gallienus. In: Klaus-Peter Johne: Die Zeit der Soldatenkaiser. Krise und Transformation des Römischen Reiches im 3. Jahrhundert n. Chr. (235–284). Akademie-Verlag, Berlin 2008, ISBN 978-3-05-004529-0, P. 223–295.
• Erich Kettenhofen: Das Jahr 7 Kaiser Valerians. In: Nāme-ye Irān-e Bāstān 1, 2001, P. 17–22, hier online (PDF).
• Wolfgang Kuhoff: Herrschertum und Reichskrise. Die Regierungszeit der römischen Kaiser Valerianus und Gallienus (253–268 n. Chr.). Studienverlag Brockmeyer, Bochum 1979, ISBN 3-88339-061-5 (Kleine Hefte der Münzsammlung an der Ruhr-Universität Bochum 4/5).

Римски императори
Емилиан (253)	Валериан (253 - 260) Съимператор с Галиен (253 - 268)	Галиен (260 - 268)
Римска империя