Никифор I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никифор I Геник
византийски император
Solidus-Nicephorus I.jpg
Никифор I
Лични данни
Управление 802811
Коронация 802
Роден ок. 760
Eğirdir , Писидия
Починал 26 юли 811 г.
Върбишкия проход
Предшественик Ирина Атинянката
Наследник Ставракий

Никифор I Геник (на гръцки: Νικηφόρος Α΄) (760 - 26 юли 811), в по-редки случаи Никифор I Логотет, е византийски император управлявал от 31 октомври 802 г. до смъртта си на 26 юли 811 година.

По произход Никифор I е покръстен арабин, патриций от югозападна Анатолия, който успява да се издигне до поста на логотет (logothetēs tou genikou, финансов министър) при императрица Ирина. След дворцов преврат императрицата е детронирана и заточена, а Никифор I заема властта (802 г.) заедно със сина си Ставракий.

Управление[редактиране | edit source]

Всички византийски хроники представят властването на Никифор Геник в негативна светлина. Той се заема със засилването на армията и укрепването на имперските граници, но драстично увеличава данъците, за да набави нужните средства за това и налага стриктна финансова политика. Той анулира всички данъчни облекчения, въведени от Ирина, и задължава търговците да вземат заеми от държавата при висока лихва. Въвежда "капникон" - данък- домакиснство. Увеличава събирането на наследствените данъци, както и на поземлените плащания. При ниски доходи на селяните селската община става отговорна за закупуването и поддръжката на бойното им снаряжение Непопулярен сред народа, императора конфискува част от църковното имущество и принуждава манастирите да плащат такси на хазната, с което настройва също и византийското духовенство против себе си.

Поради недостига на ромейски поданици в Тракия и Гърция, императора принудително заселва опустелите земи с население от Мала Азия, което насила е принудено да напусне родните си места. Това довежда до избухването на неуспешен бунт в Анатолия, оглавен от военачалника Вардан Турк през 803 г.

При Никифор І Геник империята води редица войни: в Италия срещу франките и Венеция, в Мала Азия срещу арабите и на Балканите срещу българите и славяните. Въпреки че няма сериозен военен опит император Никифор лично води войната с арабите, но търпи разгром в Киликия през 806-7 година. Никифор договаря мир с арабите единствено благодарение на големи парични плащания.

През 807 г. императорът нарушава мирния договор с България и предприема множество военни атаки с цел подчиняване на българското население, живеещо в южните части на Балканския полуостров. Конфликтът с българите става още по-сериозен след като хан Крум превзема крепостта Средец (809 г.).

Никифор разграбва Плиска[редактиране | edit source]

През 811 г. император Никифор I Геник тръгва на голям поход срещу България. Императорът навлязъл в българска територия на 20 юли. Крум предложил на императора мир, но Никифор отхвърлил предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници”, както се изразява хронистът Теофан. В течение на три дена след битки и много заобикалки през непристъпни места Никифор достигнал до Плиска, резиденцията на българските ханове.

Никифор I придружавал движението си с големи неблагоразумия, жестокости и произволи над местното население, което избивал без разлика на пол и възраст. Обзет от ярост, той опустошил българската столица: войниците му се отдали на грабежи, кланета и дори премазвали невръстните деца с дикани. Императорът се грижил само как да насити своята алчност за богатство. Той наложил печати на Крумовите съкровищници и ги пазил като собствени. В същото време отрязвал ушите и други органи на войниците, които се докосвали до неговата плячка.

Най-сетне Никифор заповядал да опожарят палатите на Крум, който бил напуснал Плиска. Крум повторно се обрънал към императора със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром”, като искал по тоя начин да предотврати по-нататъшни жестокости и разорения. Упоен от успехите си, Никифор Геник не искал и да чува за мир.

Битката при Върбишкия проход (26 юли 811)[редактиране | edit source]

Никифор, след като ограбил и опожарил Крумовата резиденция потеглил обратно за Константинопол като победител. Докато византийците били опиянени от опустошението на Плиска, хан Крум мобилизирал всички налични сили и се готвил за справедливо възмездие. Той бил разгневен както от отказа на императора да сключи мир така и от невижданите жестокости, грабежи и произволи в държавата му. Българите заградили входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и направили засеки в тесните места.

Армията на хан Крум преследва ромеите (миниатюра от Манасиевата летопис)

Когато Никифор научил за всичко това, разбрал че пътя за отстъпление е отрязан, като луд почнал да се лута и като не знаел какво да прави, извикал: „Дори да бяхме с криле пак нямаше да избегнем гибелта си!”. Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли, нападнал изплашените византийски войници.

В планинските теснини на Върбишкия проход станала страшна касапница. На разсъмване българите се нахвърлили върху палатката на василевса, където според българската възрожденска легенда Никифор бил посечен от хан Крум Страшни с думите: "Като не щеш мира - на ти секира!". Не се знае със сигурност как точно е загинал Никифор. Някои казват, че ромеите го убили с камъни, след като той паднал, а от женоподобните му служители, с които той спял наедно, едни загинали в огъня на преградата, а други от мечове. В нощния бой освен императорът загинали много видни велможи и военачалници - патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безбройно много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!”. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едвам сполучил да избяга в големи страдания до Одрин.

Поражението на император Никифор и войската му във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавило България от страшна опасност. Българите закрепили всички завоевания на запад заедно със Сердика. Държавата била осигурена от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българският хан се прославил като победител на ромейския император и така се улеснило приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока към югозапад. Гордостта на хан Крум от великата победа най-ясно изпъква в разказа за съдбата на Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.”

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Теофан Изповедник, "Хронография", Ed. Carl de Boor, Leipzig.
  • Йоан Скилица, "Исторически обзор" (Σύνοψις Ἱστοριῶν)
  • Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.


Ирина император на Византийската империя (802 – 26 юли 811) Ставракий