Никифор I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никифор I Геник
византийски император
Solidus-Nicephorus I.jpg
Никифор I
Лични данни
Управление 802811
Коронация 802
Роден ок. 760
Eğirdir , Писидия
Починал 26 юли 811 г.
Върбишкия проход
Предшественик Ирина Атинянката
Наследник Ставракий

Никифор I Геник (на гръцки: Νικηφόρος Α΄) (760 - 26 юли 811), в по-редки случаи Никифор I Логотет, е византийски император управлявал от 31 октомври 802 г. до смъртта си на 26 юли 811 година.

По произход Никифор I е покръстен арабин, патриций от югозападна Анатолия, който успява да се издигне до поста на логотет (logothetēs tou genikou, финансов министър) при императрица Ирина. След дворцов преврат императрицата е детронирана и заточена, а Никифор I заема властта (802 г.) заедно със сина си Ставракий.

Управление[редактиране | edit source]

Всички византийски хроники представят властването на Никифор Геник в негативна светлина. Той се заема със засилването на армията и укрепването на имперските граници, но драстично увеличава данъците, за да набави нужните средства за това и налага стриктна финансова политика. Той анулира всички данъчни облекчения, въведени от Ирина, и задължава търговците да вземат заеми от държавата при висока лихва. Въвежда "капникон" - данък-домакинство. Увеличава събирането на наследствените данъци, както и на поземлените плащания. При ниски доходи на селяните селската община става отговорна за закупуването и поддръжката на бойното им снаряжение. Непопулярен сред народа, императора конфискува част от църковното имущество и принуждава манастирите да плащат такси на хазната, с което настройва също и византийското духовенство против себе си.

Поради недостига на ромейски поданици в Тракия и Гърция, императора принудително заселва опустелите земи с население от Мала Азия, което насила е принудено да напусне родните си места. Това довежда до избухването на неуспешен бунт в Анатолия, оглавен от военачалника Вардан Турк през 803 г.

При Никифор І Геник империята води редица войни: в Италия срещу франките и Венеция, в Мала Азия срещу арабите и на Балканите срещу българите и славяните. Въпреки че няма сериозен военен опит император Никифор лично води войната с арабите, но търпи разгром в Киликия през 806-7 година. Никифор договаря мир с арабите единствено благодарение на големи парични плащания.

През 807 г. императорът нарушава мирния договор с България и предприема множество военни атаки с цел подчиняване на българското население, живеещо в южните части на Балканския полуостров. Конфликтът с българите става още по-сериозен след като хан Крум превзема крепостта Средец (809 г.).

Никифор разграбва Плиска[редактиране | edit source]

През 811 г. император Никифор I Геник тръгва на голям поход срещу България. Императорът навлязъл в българска територия на 20 юли. Крум предложил на императора мир, но Никифор отхвърлил предложението му „поради собствените си злонамерения и по внушенията на едномислените си съветници”, както се изразява хронистът Теофан. В течение на три дена след битки и много обиколки през непристъпни места, Никифор достига до Плиска, резиденцията на българските ханове.

Никифор I придружава движението си с големи неблагоразумия, жестокости и произволи над местното население, което избива без разлика на пол и възраст. Обзет от ярост, той опустошава българската столица: войниците му се отдали на грабежи, кланета и дори премазвали невръстните деца с дикани. Императорът се грижи само как да насити своята алчност за богатство. Той налага печати на Крумовите съкровищници и ги пази като собствени. В същото време отрязва ушите и други органи на войниците, които докосват до неговата плячка.

Най-сетне Никифор заповядва да се опожарят палатите на Крум, който е напуснал Плиска. Крум повторно се обръща към императора със следните думи: „Ето, ти победи. И тъй, вземи, каквото ти е угодно, и си иди с миром”, като иска по тоя начин да предотврати по-нататъшни жестокости и разорения. Упоен от успехите си, Никифор Геник не иска и да чува за мир.

Битката при Върбишкия проход (26 юли 811)[редактиране | edit source]

Никифор, след като ограбва и опожарява Крумовата резиденция потегля обратно за Константинопол като победител. Докато византийците са опиянени от опустошението на Плиска, хан Крум мобилизира всички налични сили и се готви за справедливо възмездие. Той е разгневен както от отказът на императора да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произволи в държавата му. Българите заграждат входовете и изходите на планинските проходи с дървени укрепления и правят прегради в тесните места.

Армията на хан Крум преследва ромеите (миниатюра от Манасиевата летопис)

Когато Никифор научил за всичко това, разбрал че пътя за отстъпление е отрязан, като луд почнал да се лута и като не знаел какво да прави, извикал: „Дори да бяхме с криле пак нямаше да избегнем гибелта си!”. Крум събрал войската си и през нощта срещу събота, 26 юли, нападнал изплашените византийски войници.

В планинските теснини на Върбишкия проход става страшна касапница. На разсъмване българите се нахвърлят върху палатката на василевса, където според българската възрожденска легенда Никифор бил посечен от хан Крум Страшни с думите: "Като не щеш мира - на ти секира!". Не се знае със сигурност как точно загива Никифор. Някои казват, че ромеите го убиват с камъни, след като той пада, а от женоподобните му служители, с които той спи наедно, едни загиват в огъня на преградата, а други от мечовете на българите. В нощният бой освен императорът, загиват много видни велможи и военачалници - патриций Теодосий Саливара, стратегът на източните войски патриций Роман и стратегът на Тракия. Много офицери и безброй много войници намират гибелта си в планинските теснини. Летописецът Теофан отбелязва „цялата християнска красота загина!”. Ставракий, синът на Никифор, тежко ранен в гърба, едва успява да избяга в големи страдания до Адрианопол.

Поражението на император Никифор І и войската му във Върбишкия проход на 26 юли 811 г. избавя България от страшна опасност. Българите закрепват всички завоевания на запад заедно със Средец. Държавата е запазена за дълго от бъдещи нападения от страна на Византия.

Българският хан Крум се прославя като победител над ромейския император и така се улеснява приобщаването на македонските славяни и разширението на държавата в посока към югозапад. Гордостта на хан Крум от Великата победа, най-ясно изпъква в разказа за съдбата на Никифоровата глава. „Като отрязал главата на Никифора, пише летописецът, Крум очистил черепа и го обковал отвън със сребро, с гордост карал славянските князе да пият.”

Никифор е наследен от сина си Ставракий, който е тежко ранен и умира скоро от раните си след по-малко от година.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Теофан Изповедник, "Хронография", Ed. Carl de Boor, Leipzig.
  • Йоан Скилица, "Исторически обзор" (Σύνοψις Ἱστοριῶν)
  • Васил Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, Част I, II изд., Наука и изкуство, София 1970.
  • Успенский Ф. И. История Византийской империи (в 5 томах). — М.: АСТ, 2005
Ирина император на Византийската империя (802 – 26 юли 811) Ставракий