Диканя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Диканя

Диканята [1]е земеделски уред за вършитба. Представлява тежко шейновидно приспособление направено от дъски за очукване на зърната на зърнените култури след жътва. [2] Наименованието и произлиза от турската дума diken - шип. Тя е традиционен уред за вършитба до първото десетилетие на ХХ век, когато в земеделското производство на храни навлиза машината, наричана вършачка.

Устройство[редактиране | edit source]

Диканята е прост уред, който се тегли от животни по хармана - специално подготвеното място за вършеене на ечемика или пшеницата. Дървената част от диканята е здрава конструкция от надлъжни дъски и напречно поставени скрепващи греди. Изработва се от дъски от дърводелци, като предната част е извита нагоре и се заобля като шейна, за да се плъзга върху сламата за вършеене. Отдолу се поставят в шахматен ред добре закрепени остри кремъци или метални шипове, които очукват зърното и нарязват сламата. Този примитивен режещ апарат обикновено е поставян от майстори дювенджии (майстори на дикани от Кърджалийско). В средата на предната напречна греда е направен прорез за поставяне на теглича на животните.

Употреба[редактиране | edit source]

Животните през време на вършитбата в хармана се управляват от седнал на диканята човек. С теглото си той подобрява действието ѝ. Нарязаната слама последователно неколкократно се прехвърля с вили, за да падне от нея зърното, отново се обработва с диканята и накрая се изхвърля. Тази процедура се повтаря 6-7 пъти. Има създаден ред за последователността, по която това се извършва. Около хармана винаги се премита, за да не се разпилява зърно. Накрая върху хармана остава зърно, примесено с остатъци от сламата, което се превява ръчно или с машина веялка преди да се съхрани.


Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Голяма енциклопедия България, т. 5, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща "Труд", София 2012, с. 1746, ISBN 978-954-8104-27-2 (т.5), ISBN 978-954-398-140-3 (т.5)
  2. Българска енциклопедия, Българска академия на науките Българска енциклопедия, Книгоиздателска къща "Труд", София, 2003, ISBN 954-8104-08-3, ISBN 954-528-313-0

Библиография[редактиране | edit source]

  • Вакарелски, Хр. Етнография на България. С., 1977, 109-115.
  • Мария Гюрова. Етнографски и археологически дикани: трансрегионална перспектива. - Българско е-списание за археология, 2011, № 1, 1-39; http://be-ja.org/wp-content/uploads/2011/11/Be-JA_1_2011.pdf.