Кремък
Кремъкът е плътна, еднородна, седиментна скална порода, състояща се основно от силициев диоксид, кварцов агломерат, близък по състав на халцедона . Обикновено кремъкът се явява като конкреционни, лещоподобни образувания във варовици, мергели или глинести скали. На цвят кремъкът може да бъде тъмносив, син, черен или тъмнокафяв и често има стъклоподобен вид. Той не е химически чиста кварцова разновидност, голямото количество на примеси и финно-зърнестата му структура често го прави матов и почти непрозрачен. За кремъкът е технически правилно да се говори не като за отделен минерал, а за скала. Поради високата си твърдост се цепи на тесни парчета с остри и режещи ръбове. Използва се още в каменната ера за изработка на сечива, включително остриета на ножове, брадви и копия. В по-ново време се използва за разпалване на огън (от турски — чакмак за палене на прахан чрез удряне на кремък със стоманено парче — огниво), за изработка на дикани (от турски: diken, шип) - дървена платформа с набити кремъци за вършеене на харман, и други подобни.
В английската литература съществуват отделно термините flint и chert, обозначаващи кремък. Обикновено под chert се има предвид по-непривлекателните сиви, кафеникави, бледи и др. вариации на този камък, докато flint е с наситено оцветяване, черен, червеникав, често е с красив рисунък и намира декоративно и колекционно приложение.