Брадва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Външен вид на брадва за цепене

Брадвата (секира, топор) е инструмент, който се е използвал векове наред за придаването на форма, цепенето или рязането на дърва, като оръжие в миналото и като символ на царственост и на благородност в някои древни цивилизации. Брадвата има много форми при различната специализация, но основно тя се състои от глава на брадвата (частта, с която се реже) и дръжка.

Нарича се още секираМакедония и западна България - славянски корени), топор (славянски корени), манара (от гръцки) и балтия (от турски).

Най-ранните примери за брадви са такива със каменни глави и със сравнително добре изразен форма на дръжка, прикрепена към главата. В следствие на откриването на други материали за изработка на инструменти се появяват и медни, бронзови, железни и стоманени брадви.

Брадвата е пример за прост механизъм, защото тя представлява клин или двойно наклонена равнина. Според физичните свойства на тези механизми, силата, която се създава от човека, се увеличава многократно. Брадвата разделя дървесните влакна на две поради напрежението, което прилага. Дръжката се използва като лост, което позволява да се увеличи силата (опитайте да цепите дърва с брадва без дръжка). Когато не се използва цялата дължина на дръжката, силата, нужна за цепене или рязане, се увеличава и човек се изморява по-бързо.

В повечето случаи брадвата за рязане има малка дължина на главата, докато при брадвите за цепене има много по-голяма дължина.

Друг инструмент със същите корени е и градинската секира. С своите къса дръжка и дълго острие, инструментът може да се използва за дейности, които са неудобни за брадвата. В Франция и Холандия тази градинска секира доста често измества обикновената брадва и се използва и от дърводелци, често за издялкване на пейки.

Повечето днешни брадви имат стоманени глави и дървени дръжки в САЩ, Великобритания и другите страни от Европа — въпреки че често се срещат и пластмасови дръжки.

В миналото брадвите често се използвали в битка, защото се правели лесно и били добри оръжия и едновременно с това и инструменти.

История[редактиране | edit source]

Древноримска брадва, изобразена на релеф намерен в Бреша, Италия

Предполага се, че в началото брадвите не били с дръжки. Първите истински каменни брадви с дръжки датират от Мезолитната епоха (около 6 хил.год. пр. н. е.). Брадви направени от камък се намират от Новокаменната епоха. Няколко дървени брадви са открити от този период и се оказва, че брадвата е остена и оформяна чрез клин.

В праисторическата ера често се търгувало с камък, удобен за направата на брадви. Леко разрязване е бил начинът за познаване на добрият материал. В Европа новокаменни "брадвени фабрики", където хиляди парчета камък се оформяли като брадви, се срещали на много места като:

Великобритания, остров Ратлин, Ирландия, Креземионки, Полша, Франция, Вал Д'Аосте, Италия и др.

От късната новокаменна/каменомедна епоха насам брадвите се правели от мед или мед смесен с арсен. Тези брадви са плоски и с дръжка както каменните си предшественици. Брадвите продължават да се правят по този начин и след откриването на бронза. След време методът с дръжките се променя и плоските брадви се превръщат в "брадви с фланци", а след това се появяват брадви с двойни глави.

Индоевропейската дума за брадва сигурно е била "pelek'u" (от гръцката дума πέλεκυς), но думата вероятно е била заемка явно взета от Шумерското "balag" или Акадското "pilaku".

Символика, ритуали и фолклор[редактиране | edit source]

Златна символична двойна брадва от минойската цивилизация
(Археологически музей, Ираклио)

Най-малко след новокаменната епоха усложнените брадви (бойни брадви, Т-образни и др.) започват да придобиват религиозна значимост. Те може би също са показвали и статуса на своя притежател в обществото. На места са откривани множество остриета на брадви от новокаменната епоха, които вероятно са били дар към боговете.

През 1998 при Чам-Елсен, Швейцария е открита брадва лабрис, прикачена към усложнена дръжка с дължина 120 см. Тя била увита в орнаментирани брезови кори. Острието е дълго 17,4 см. Дръжката минава през дупка в острието и се прикрепя чрез кори от върба.

В Римската империя, брадвата символизирала позволението и властта на човек да екзекутира. Брадвата е и често срещан символ на Фашистка Италия при Мусолини.

Във фолклора каменните брадви са считани за светкавици и се използвали като пазители на сгради срещу светкавици, защото се смятало, че светкавицата никога не удря два пъти на едно и също място.

Колекция от стари австралийски брадви

Стоманените брадви играят роля в суеверията. Хвърлената брадва предпазвала от градушка, понякога сложената при посевите брадва, с острие, сочещо към небесата, пазела от лошо време. Брадва, зарита с главата надолу по прага на къщата, прогонвала вещиците, докато брадвата, поставена под леглото, подсигурявала мъжка рожба.

Австралийците и Новозеландците създават няколко варианти на селски спортове, които увековечили традицията за рязане на дърва с брадва. Спортовете представлявали рязане на пънове вертикално или хоризонтално. Името на тези традиционни състезания било aizkolaritza (от aizkora: брадва).

В митологията на Йорубите, двойната брадва (лабрис) символизирала Шанго, бога на гръмотевиците и светкавиците. Според тях брадвата представлява балансирано правосъдие.

Литература[редактиране | edit source]

  • Новокаменната ера:
  • W. Borkowski, Krzemionki mining complex (Warszawa 1995)
  • P. Pétrequin, La hache de pierre: carrières vosgiennes et échanges de lames polies pendant le néolithique (5400 - 2100 av. J.-C.) (exposition musées d'Auxerre Musée d'Art et d'Histoire) (Paris, Ed. Errance, 1995).
  • R. Bradley/M. Edmonds, Interpreting the axe trade: production and exchange in Neolithic Britain (1993).
  • P. Pétrequin/A.M. Pétrequin, Écologie d'un outil: la hache de pierre en Irian Jaya (Indonésie). CNRS Éditions, Mongr. du Centre Rech. Arch. 12 (Paris 1993).
  • Средновековие:
  • Schulze, André(Hrsg.): Mittelalterliche Kampfesweisen. Band 2: Kriegshammer, Schild und Kolben. - Mainz am Rhein. : Zabern, 2007. - ISBN 3-8053-3736-1
  • Суеверия:
  • H. Bächtold-Stäubli, Handwörterbuch des deutschen Aberglaubens (Berlin, De Gruyter 1987).

Вижте още[редактиране | edit source]