Остров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Остров.

Остров се нарича част суша, обградена от воден басейн, която не се смята за континент[1] Островите могат да се намират в океан, море, езеро, залив или река. Някои острови са достатъчно големи, с извори и плодородна почва, за да са населени.

Група от острови, разположени сравнително близо едни до други, се наричат архипелаг, а състоящи се от коралов риф, заобикалящ централна низина, атоли.

Видове острови[редактиране | edit source]

Континентални острови[редактиране | edit source]

Връх Тейде на вулканичния остров Тенерифе

Това са острови, намиращи се на континенталния шелф и по този начин свързани с някой континент — Сицилия (Европа), Гренландия (Северна Америка), Барбадос (Южна Америка), Тасмания (Австралия) и др.

Други острови, като Куба, Мадагаскар и Нова Зеландия, са част от микроконтиненти.

Вулканични острови[редактиране | edit source]

Вулканичните острови възникват в резултат на вулканична дейност на морското дъно и представляват върховете на подводни вулкани, издигащи се над морското равнище. Повечето от тях възникват като групи от острови (Канарски острови, Хавайски острови, Курилски острови и др.)

Коралови острови[редактиране | edit source]

Повечето коралови острови се намират в Тихия океан. Образуват се от разрастването на рифообразуващите организми в тропическия пояс. Атолите са особен вид коралови острови, състоящи се от коралов риф, заобикалящ централна низина. Отличават се с малка надморска височина.

5–те български острова в Черно море[редактиране | edit source]

10–те най–големи острова на света[редактиране | edit source]

  1. Гренландия — 2 175 597 км2
  2. Нова Гвинея — 786 000 км2
  3. Борнео (Калимантан) — 743 107 км2
  4. Мадагаскар — 587 042 км2
  5. Бафинова земя — 507 451 км2
  6. Суматра — 473 605 км2
  7. Хоншу — 230 316 км2
  8. Великобритания — 229 883 км2
  9. Елсмиър — 212 688 км2
  10. Виктория — 212 199 км2

Източници[редактиране | edit source]

  1. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 21. Посетен на 17 януари 2013.