Община Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Варна
Map of Varna municipality (Varna Province).png
Общи данни
Област Област Варна
Площ 238.49 km²
Население 357 164 души
Адм. център Варна
Управление
Кмет Иван Портних
(ГЕРБ)

Община Варна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна. Общината има 6 населени места с общо население към 01.03.2011 г.(Официално национално преброяване на населението на България - 2011, Национален статистически институт) 343 704 жители, втора по население в България

Населени места в община Варна:

Общината.jpg

История[редактиране | edit source]

Територията на общината е една от най-древно населените в България. В общината са намерени материали от средния и от късния палеолит, от мезолита, халколита и от бронзовата епоха. Открити са римски терми с (II в.), римска. баня (III—IV в.), ранно християнска базилика с мозайка от V в., некрополи и останки от жилища, черкви и др. (V—VI в.), раннобългарски защитен вал (Аспарухов вал. VIII в.), старобългарски манастир (X—XI в.).

На територията на общината, през VI в. пр. хр. като древно-гръцка колония възниква град Одесос. През. III—II в пр.хр., достига голям икономически разцвет, сече свои монети. От VII в. се нарича със славянското име Варна. Към края на VIII в. общината е включен в пределите на първата българска държава; след покръстването (864) става важен християнски център. Към 971 година общината попада под византийска власт. В края на XII в. за известно време общината е превзет от цар Асен I (1187-1196), а през март 1203 е освободена от цар Калоян (1197—1207). През XIII—XIV в. е здрава крепост и важно търговско пристанище на българската държава, посещавано от венециански и генуезки кораби. През 1366 крепостта е обсаждана безуспешно от граф Амадей VI Около 1369 общината е в Добруджанското княжество. В 1389 г. пада под османска власт. През 1399 г. общинта е опустошена от татари. Тук се води Варненската битка 1444 между обединените християнски войски и турците. Българското население на общината участва в Търновското въстание 1598, Постепенно селищата придобива ориенталски облик със смесено население. Варна става административен център и най-силната крепост на западния бряг па Черно море. По време на Руско-турската война 1828—29 след 3-месечна обсада е превзет от руските войски. След изтеглянето им по силата на Одринския мир 1829, българското население от общината се изселва в Бесарабия и южна Украйна. През Кримската война 1853—56 общината е база на английските и френски войски за действията им срещу Русия. От края на I пол. па XIX в. в икономическия и просветения живот на общината настъпва подем.На 27 юли 1878 г. Варненската крепост е предадена на русите и общината е освободен от османската власт.

Физикогеографска характеристика[редактиране | edit source]

Географско положение

Община Варна е разположена в източната част на дунавската равнина на брега на Черно море на 465 км. от София. Административен икономически и културен център на Североизточна България. Разполага с международни курорти, пристанище и аерогара. Площта на общината е 237кв.км. от който град Варна и курортите заемат 80кв.км., 15кв.км. се падат на езерото, 61кв.км. с гъсти гори и 4кв.км. се падат на пристанището и магистралите. На север общината граничи с община Аксаково на запад с община Белослав, а на юг с община Аврен.

Релеф Варненското езеро и изкуствено прокопания канал “езеро-морски залив” разделят общината на северна и южна. Около тях се е оформила обширна низина. Тя е почти равна и само на места е усложнена от ясно изразени хълмове. Средната и надморска височина е 20-40 метра. Наклоните на терените са от полегати около южния бряг на езерото и квартал “Аспарухово” и наклонени при квартал “Галата”, м.”Зеленика” и “Ракитника”, до стръмни и много стръмни в части от м. “Прибой”, курортна зона “Прибой” и района около хижа “Черноморец”). В южната и югоизточна част (до пътя Варна-Златни пясъци) преобладават места с надморска височина 20-40 м и полегати и наклонени терени. Териториите разположени по протежение на крайбрежието имат източно община Варна се предвижда изложение. Крайбрежната зона почти по цялото си протежение представлява висок и стръмен, на места почти отвесен скат, образуван от морската абразия, като в района на нос Галата, има активно свлачище. В района на курортна зона “Прибой” хижа “Черноморец” и източно от Галата има пясъчни плажове. На север от Варненското езеро и низината, образувана край него се намира Франгенското плато, което достига на север до долината на р. Батова. Стръмните му откоси минават като венец северно от града. Най-високата му част е връх Трънето 378 м надморска височина между селата Баново и Просечен, а близо до Варна най-високата точка е 356 м . На север платото придобива по-монотонен характер, като постепенно намалява височината си. Южните склонове на платото са стръмни и терасирани. Само на разстояние от 5-6 м от низината до платото, денивелацията във височина е от порядъка на 200-300 метра. Стръмно спускащите се склонове на платото, особено в източната му част, както и силната абразионна дейност на морето, предпоставят активна свлачищна дейност. Тук са налице стари и нови свличания. Под влияние на повърхностно течащите води и ерозията е била променена повърхностната конфигурация на терена. Образували са се множество водосливни легла, които постепенно са се вдълбали в терена като близо до крайбрежната линия са образували дълбоки врязвания. По този начин на територията са се образували няколко големи дерета, чиято посока на разполагане е най-често северозапад-югоизток: Кайна (Винишко) дере, Фатрико (Евсиноградско) дере и др., които през по-голяма част на годината са сухи. Крайбрежната зона в района на курортните комплекси “Златни пясъци”, “Ривиера” и частично “Чайка” представляват ниска равна тераса със сравнително широки плажове. В северната част на “Златни пясъци”, част от “Чайка” в районите на курортен комплекс “Св.св. Константин и Елена” и Морската градина брегът завършва с висок и стръмен, на места почти отвесен скат, образуван от морската абразия преди провеждането на брегоукрепителни мероприятия. Старата градска част на Варна е разположена на равнинен терен, който преминава амфитеатрално във височина към жилищните квартали. Преходът е плавен и малък забележим. Сравнително по-голяма е надморската височина на жилищните комплекси “Младост”, “Изгрев” и “Вл. Варненчик”. На сравнително полегат терен и със северна и североизточна ориентация е изграден кв. “Аспарухово”. Най-високите му части не надвишават 60 метра. Кварталите “Галата” и “Виница” са изградени съответно на Авренското и Франгенско плата, на слабо наклонени терени и източна и североизточна ориентация.

Води

На територията на общината най – значим естествен водоем е Варненското езеро, а по незначителни са 10 дерета с дължина между 0,7 и 12 км. (Игнатиевско в с. Тополи, Владиславовско, Максуденско, Звездишко, Галатейско, дере – канал по бул. “Царевец”, Винишко дере, Евксиноградско дере)

Климат[редактиране | edit source]

Температура на въздуха

Климатът на Варненската община е формиран под влияние на такива фактори като географските координати (43о12` с.ш. и 27о65` и.д.) и циркулацията на въздушните маси.Средната януарска температура е 3C, a средната юлска е 22C. Специфични климатични фактори са микрорелефните особености на територията и климатообразуващата роля на Черно море. Влиянието на морето се усеща в една ивица от крайбрежната част, достигаща до 12-13 км навътре в сушата. В зависимост от релефа тя може да достигне значително по-навътре. Такъв е случаят с Варненското езеро, канала “езеро-море”, както и склоновете на Франгенското и Авренско плата, спуснати към низината, образувана край езерото. Така комплексно тези релефни елементи са образували коридор, по който влиянието на морето при благоприятни климатични условия достига до 20 км. На базата на климатичните данни от метеорологична станция Варна и на най-близката до нея станция Суворово се определя и характеристиката на климатичните условия на гр. Варна и едноименната община. Данните за крайбрежната част на общината определят климата като морски, а на платата – умерено-континентален. Това се вижда от анализа на един от основните климатични елементи – температурата на въздуха. Данните от многогодишните наблюдения показват, че средно годишната температура на въздуха по крайбрежната част е 11,8, а на платата – около 11. Абсолютната максимална температура за крайбрежната част е измерена през месец юли – 41,4, а през януари – 21. Във вътрешността абсолютната максимална температура се отнася за месец август и е с 0,6 по-висока. Най-ниска абсолютно минимална температура за крайбрежието е измерена през месец януари и февруари (-24) като на платата тя е с 1-2о по-ниска. През месец юли, през който е измерена абсолютната максимална температура за годината се отнася и измерената най-ниска температура за летния сезон (10,1). На платото тези стойности са по-ниски (I – (-26), а VIII – 6,2). Данните за дневните колебания на температурата на въздуха показва, че в ранните сутрешни часове температурите са сравнително по-ниски от вечерните часове, което се дължи на близостта на морето. Устойчивото задържане на средните денонощни температури на въздуха над 10 при Варна е 204 дена, а над 15 – около 153 дена – 5 месеца, което показва, че активния курортен сезон може да продължи не по-малко от 5 месеца. В резултат от направения анализ може да се каже, че лятото в района е приятно топло, но понякога, макар и рядко има необичайни горещини. Зимата не е много студена, но в последните години се наблюдават краткотрайни периоди с отрицателни температури. Краят на зимата и пролетта са сезоните с най-резки промени в температурите, с чести затопляния и интензивни застудявания. Пролетта е кратка и по-студена, докато есента е топла, мека и продължителна.

Валежи

В района, включващ територията на община Варна, количествата валежи са по-малки от средните за страната – 498л/м2 и се характеризират с летен и есенен максимум. Валежите са най-често от дъжд. Количествата валежи, падащи на платата са в по-големи количества - 570 л/м2 (по данни на станция Каменар ). Средно в около 15% до 30% от дните с валеж падат малки количества – до 0,1 м/м2. Аномалия в това отношение е падналия дъжд на 20,08.1951 г., когато за няколко часа количеството му е достигнало 258 л/м2 и е причинило катастрофално наводнение.Наличните данни за месечното и сезонно разпределение на валежите, както и сезонните суми показват, че през зимните месеците (I, II, III, XI и XII) валежите могат да бъдат и от сняг. Вероятността от снеговалеж за Варна започва най-рано от 20,12 и завършва на 03,04. За платото този период е малко по-дълъг – от 14,12. до 12,04. Снежната покривка не е така голяма, както при други райони на страната. Освен това под влияние на морето не се задържа дълго и ролята и не е така съществена. От проучванията за снежна покривка в дадения район е установено, че за изминалите сто години, в по малко от десет от тях се е наблюдавала снежна покривка с височина 30-40 см., която се е задържала от 20 до 25 дни непрекъснато.

Ветрове

Ветровият режим е от особена важност за района, тъй като посоките и скоростта на вятъра определят в голяма степен периметъра и посоката на разпространението на някои вредни замърсители. Наличието на голямата водна площ на морето в източната част създава добри условия за проветряемост на територията. В този смисъл западните и северозападни ветрове я подпомагат, а източните и североизточните – забавят. Средно-годишната скорост на вятъра е 3 м/сек. Най чести са силните ветрове със скорост над 20 м/сек в сектора: запад-северозапад. В по-голяма част от района преобладават западните и северозападни ветрове. Отличават се неговите по-високи и открити части (по данни на Каменар и Суворово), където често явление са и северните и североизточни ветрове. През нощта в крайморската част преобладават западните ветрове (Варна 58,3%), а през дневните часове преобладават източните - 44%. Тези промени в посоката на ветровете от нощта и деня в крайбрежните части се дължи на бризовата циркулация. През есента бризовата циркулация намалява.

Слънчево греене

В района на Варна има средно годишно около 2300 слънчеви часа, като през месец юли те са 333, а през месец декември – 74 часа. Сумарната слънчева радиация през месец юли е 19,5-20,0 ккал/см2, а през декември 3,0-3,5 ккал/см2. Годишната сумарна слънчева радиация е 361 ккал/см2, а годишния радиационен баланс е 152 ккал/см2. На плажната ивица сумарната радиация (СР) е малко по-голяма.

Влажност на въздуха

Влажността е параметър, който оказва влияние върху разпространението във въздуха на прахообразните замърсители и играе съществена роля при формирането на киселинните аерозоли. Средно месечната влажност на въздуха в района не спада под 70% като за зимните месеци тя е по-висока, но рядко надхвърля и то с малко 80%. През обедните часове е характерен спад на относителната влажност.

Мъгли

Мъглите покрай брега на морето се получават предимно в резултат на нахлуването на топли въздушни маси от морето над изстиналата суша (през късна есен и късна зима), или на студен въздух от морето над затоплената и влажна суша (през ранната пролет). Дните с мъгли са около 33 годишно, при това видимостта е малко под 1000 метра. Само в редки случаи тя спада до няколко десетки метра, но не се задържа дълго. Най-чести за цялата година остават мъглите чиято трайност е по-малка от едно денонощие. В много редки случаи продължителността е от 6 до 10 дни мъгла.

Гръмотевични бури

Гръмотевичните бури са в около 19-20 дни в годината и нямат голяма продължителност. Отнасят се най вече към месеците V, VI, VII и VIII.

Облачност

Облачността е от съществено значение за въздушния транспорт. Особено височината на долната граница на облаците. Наблюденията показват, че честотата на случаите с долна граница на облаци под държавния минимум е 14 дена годишно, а честотата на облачност е долната граница под 150-500 м е 40 дни/годишно.

Население[редактиране | edit source]

През 2007 г. в общината живее 4,4% от население на България и 26,4% от населението на Североизточна България. Към 01.03.2007 по постоянен адрес живеят 334 145 души([1]), a по настоящ достига до 357 752 души([2]). През 2006 г. година населението по настоящ адрес се увеличило с 2572души. На територията на общината пребивават много работници,студенти, ученици и туристи, които не влизат в статистиката. Населението през летния сезон достига до 1 млн.души.

Раждаемостта през 2005 г. в общината от 11,1‰(3558-живородени) и е по-висока от тази в България 9,2‰.Смъртността е по ниска 10,5‰(3353-починали) при 14,6‰ за страната. Естествения е прираст е положителен 0,6‰(+205-човека) при отрицателен за България от -5,4‰. През 2006 г. естествения прираст нараства на 2,4‰.Гъстота на населението в общината е голяма, 1510човека на кв.км. при средно за Българя 70ч/кв.км.


Населението на общината и град Варна според преброяванията:

община Варна
1926 г.-  65 595    Население по настоящ адрес към 1,03.2007 г.:  град Варна
1934 г.-  75 243    гр.Варна-   349 887                          1852- 16 000  1946-  76 954
1946 г.-  82 309    Градски райони:        В селта:              1880- 24 555  1956- 120 345
1956 г.- 125 616    Одесос-      84 572    Тополи-       2959    1887- 25 256  1965- 180 110
1965 г.- 186 591    Приморски-  101 018    Казашко-     350        1892- 28 175  1975- 251 654
1975 г.- 257 254    Младост-     87 712    Каменар-      2449    1900- 34 922  1985- 302 841
1985 г.- 308 646    Вл.Варненчик-49 571    Звездица-      927    1905- 37 155  1992- 308 432
1992 г.- 314 178    Аспарухово-  27 014    Константиново-1180    1910- 41 419  2001- 314 539
2001 г.- 320 668    Общо за община Варна: 357 752 жители         1920- 50 818  2007- 349 887*
2007 г.-359 657 жители                                              1926- 60 536  2025- 450 000*
2025 г.- 460 000*                                                1934- 69 994  2040- 520 000*
2040 г.- 530 000*
  • 2007 г.по настоящ адрес
  • Прогнози за демографското развитие на община Варна в ОУП до 2040 г. изготвен от "Националния център за териториално развитие ЕАД-София"

Етнически състав[редактиране | edit source]

(01.03.2001)[1]

  • българи - 296 407 (92.49%)
  • турци - 12 295 (3.84%)
  • цигани - 3 748 (1.18%)
  • други - 4 566 (1.42%)
  • не се самоопределят - 2 406 (0.75%)
  • не показано - 1 042 (0.32%)

Икономика[редактиране | edit source]

През 2004 г. в общината има 16 883 регистрирани фирми от нефинансовия сектор. Техния оборот достига 6,61 млрд. лева, а печалбата до 449 млн. лв. Те дават 6,1 % от нетните приходи от продажби в Българската икономика.Печалбите на фирмите с по-високи от тези в страната. На всеки 100 лв. оборот се печелят 7 лв., а в България по 4 лв. Тук с разположени 5,8 % дълготрайните материални активи на българската икономика. През 2004 БВП на човек от общинта е 5 594 лв. при средно за страната 4 919 лв.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.varna.bg/invest/sanaliz.htm