Тополи (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село Тополи, Област Варна. За село Тополи дол, Област Пазарджик вижте Тополи дол.

Тополи
България
Red pog.png
Тополи
Област Варна
Red pog.png
Тополи
Общи данни
Население 3 037 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 16,306 km²
Надм. височина 48 m
Пощ. код 9140
Тел. код 052
МПС код В (В)
ЕКАТТЕ 72709
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Тополи
Демир Георгиев
(независим)

Топо̀ли е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, Област Варна.

География[редактиране | edit source]

Селото се намира на около 3-4км от Варна.То е "разделено" на две части - стара и нова. В старата част или още "старото село", както казват жителите му, живеят потомците на хората, които са негови основатели. Те са преселници от Одринска Тракия, които след подписването на Сан Стефанския договор през 1878 г., според който част от България преминава в границите на Османската империя, остават без дом. След много лутания, теглила и мъки, тук построяват своите новите си домове. В новата част, населението също се състои от преселници. Те идват от село Аспарухово (Ченге), изселено заради строежа на язовир "Цонево".

Двете части на селото са разделени от дере, в което растат огромните тополи, дали името му. От трите чешми, разположени в дерето, тече изворна вода. Селото е разположено на около 3 км от гр. Варна и на около 10 км от морския бряг, е оградено от обработваеми и необработваеми площи.

Климатът е умереноконтинентален със силно черноморско влияние. Валежите за година са умерени, а снежната покривка се задържа около месец.

Природа[редактиране | edit source]

Флората и фауната на село Тополи пряко показва степния характер на географската ширина. Естествената растителност е тревиста, а горите са ниски акациеви, най-често дори храстовидни.

Гори от този тип са запазени от части на хълма "Клисе баир" и около Горското стопанство. По-големите дървесни видове, като тополи, се срещат по поречието на малката рекичка, пресичаща селото. Фауната е представена предимно от дребни гризачи и влечуги, а и от някои по-големи птици и бозайници - полска мишка, обикновен смок, див заек, лисица, таралеж, сокол, врана, пъдпъдък, яребица, фазан и някои порови представители. За съжаление вече напълно изчезнали от тукашната околност са сърните и чакалите. Около средноголямото блато "Кайнака" се срещат и индивиди като дива патица, блатна кокошка, водна змия, привлечени от множеството жаби и риби като червеноперка, таранка, шаран, обикновена бодливка и др.

История[редактиране | edit source]

Старото име на село Тополи е Инджекьой. Селото е основано през XIX в. от изселници от Беломорска и Одринска Тракия, които са прогонени от родните си места от османските власти.

Данни за наличието на селище на територията на днешно Тополи имаме още от времето на древните траки. На хълма Клисе баир при изкопни работи са открити множество керамични съдове и предмети от бита. Открити са и предмети с гръцки произход, което говори за търговски и социални контакти с гръцките колонисти. На землището на днешния екарисаж е открита тракийска могила-гробница, а от землището на селото е известен и електронов статер на град Кизик (около 480 г. пр. Хр.).

По време на Първата българска държава група прабългари се установяват край неголямото езеро "Кайнака" поради наличието на прясна вода. Днес при разкопаване на околните лозя лесно се намират фрагменти на съдове от бита на прабългарина. Керамиката от прабългарски тип е рядка и затова старото селище представлява интерес за историците.

Сведенията за селището от времето на Втората българска държава са твърде оскъдни, което предполага, че землището е било изоставено. През 1828 г., по време на Руско-турска война, Варна и районът около нея попадат под руска власт за две години. През същата година е направена карта на района, където за пръв път се споменава името Инджекьой. Селото е описано като дълго и изтеглено по ос, състоящо се от 30 къщи и няколко чифлика.

Изселници от Тракия идват на вълни през XIX в. и се заселват в територията на т.нар "Старо село", а през 70-те години на ХХ в. идват преселниците от с. Аспарухово.

Архитектура[редактиране | edit source]

  • Най-старата къща/възрожденски тип/, която се намираше в центъра на селото/строена в началото на XIX век/, вече не съществува.Тя бе съборена от наследниците през 2010г. Стара сграда е черквата, разположена в центъра на Тополи. Тя представлява еднокорабна, едноапсидна църква. Градена е в края на XIX в.Вечее изграден втори храм в началото на селото, който е руски православен и е наречен "Св. Екатерина Петербургска". Църквата е кръстокуполна и е построена в гръцки православен стил. Има купол с барабан, притежаващ малки аркирани прозорчета. И двете църкви са на територията на Старото село, където се намират и по-старите къщи. Някои от тях, строени в началото на ХХ в. притежават елементи, характерни за градската архитектура. Примери за това са меандрите, фризовете, характерните первази и др.
  • Когато идват преселниците от село Аспарухово, къщите, които те изграждат, са еднотипни, двуетажни, притежаващи различна украса отвън като фризовете. Най-новите сгради се строят около бензиностанция "Торнадо".
  • Пример за светска архитектура можем да открием в читалището "Св.св. Кирил и Методий.То създадено е през 1927 година,от неколцина будни младежи.В началото се е помещавало в сградата на училището,докато се съберат средства за построяването му.Читалищната сграда се състои от два етажа. На първия етаж са разположени зрителната зала със сцената и още три по-малки стаи. На втория етаж се помещава библиотеката и музейната сбирка. В двора на читалището има открита сцена, където през лятото се изнасят концерти.Там се провежда и Съборът за автентичен фолклор "Тополи пее и се смее",през последната събота на месец август,през година.
  Населението в село Тополи е предимно християнско.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • * Народното читалище е културен център на село Тополи.Ансамбалът за автентичен фолклор, славещ се като един от най-добрите в околността,става все по-известен през годините.Той е създаден първоначално от ченгенските преселници през 1979г. По-късно към нея се присединява и новосъздадената тракийска певческа група. Обединявайки се те създават днешния Ансамбъл за автентичен фолклор при читалище "Св.св. Кирил и Методий-1927",с. Тополи.В ансамбъла членуват около петдесетина самодейци. Негов ръководител е Величка Иванова - читалищен секретар. Ансамбъла за автентичен фолклор жъне множество успехи на сцените, не само в България, а и по-света. Групата има награди от Фолклорни фестивали във Франция, Грузия, Молдова, Македония,Полша,Турция,Унгария и др. На наша земя са спечелвани многократно златните награди от фестивала "Листопад на спомените", "Пирин пее", златен плакет от "Рожен 2000", златни награди от съборите в "Копривщица" и много др. Фолклорният състав представя автентични обичаи от българския бит през Възраждането като "Сватба", "Гергьовден", "Еньовден", "Лазаровден", "Коледуване". Към репертоара се включват и множество песни,предимно автентични /тракийски и ченгенски/ с подчертано светоусещане към българския дух и традиция. В читалището "Св.св. Кирил и Методий-1927", се намира местната библиотека, както и етнографска музейна сбирка, представяща уникалната смесица между два различни български етнографски елемента- Тракийският и Ченгенският. За момента има план за създаването на още една постоянна музейна експозиция, представяща местната Античност и Средновековие. Тук е моментът да се подчертае, че всички предмети в музейната сбирка, са дарени от жители на с. Тополи.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Селските белокаменни чешми, построени от първите заселници и огромните тополи покрай рекичката, която пресича селото.
  • Стара църква.
  • В парка,между двете чешми, се намира и малък параклис,наричан "Аязмото" изграден върху минерален извор, за който се говори, че има целебни свойства за очите

.

Спорт[редактиране | edit source]

Футболният отбор на селото се казва ФК Тополи.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Селски панаир на 24 май.
  • Фолклорен събор "Тополи пее и се смее" - провежда се през една година, последно през 2011 год.
 По повод възрожденски празници са  издавани  вестници от местната власт

Други[редактиране | edit source]

Центърът на село Тополи е облагороден и залесен.Има детски кътове с пейки,люлки и катерушки, където децата се събират. За по-големите има спортна плащадка, а в началото на селото има стадион.Пред кметството и на балкона на читалището се веят [[Национално знаме на България и Европейският флаг.Около километър преди разклона за с.Тополи се намират сградите на Бизнес парка, а след селото е "Гробищен парк - Запад".

Селото е свързано с Варна посредством линии 18, 18А, 118А, 18/40, 18А/40.

Външни препратки[редактиране | edit source]