Акация
| Акация | ||||||||||||||||||||
 Acacia auriculiformis |
||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||
| Видове | ||||||||||||||||||||
|
около 1300 |
||||||||||||||||||||
.jpg)
Акациите (Acacia) са род храсти и дървета от семейство Fabaceae, описани за пръв път в Африка от Линей през 1773.
Цветовете на акацията са бели и имат приятен аромат. Плодовете, плоски шушулки подобни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокавяви семена, до 14 на брой. Цъфтежът на акацията започва след петгодшна възраст.
Листата са овални и са подредени до 21 на една дръжка, обикновено с нечетен брой. В основата на всяка дръжка има по два бодливи шипа, които предпазват дървото от животните.
Акацията обикновено расте по припечните места. Издръжлива е на ниски и високи температури, понася добре замърсения въздух в градовете. Развива се най-добре върху плодородните почви. Ако почвата е варовита, дървото заболява и се развива лошо. Използва се за укрепяване на стръмни откоси.
Акацията расте много бързо. Достига на височина до 25 м, а на възраст до 100 години. С помощта на силно разрасналите си и дълбоки корени тя черпи храна от почвата. Корените на акацията притежават голяма способност да дават издънки, ако стъблото се отсече. Дървесината гние трудно, като на открито издържа до 80 години.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар. Растежът на акацията е изключително бърз и може да бъде илюстриран със следното лично наблюдение. В двора на къщата, където живеем сме посадили акациево дърво от семе. За 4 - 5 години дървото вече е по-високо от 3 етажна сграда, а диаметърът на ствола е към 15 см. Това е постигнато чрез изсичане на страничните клони и насочване на растежния потенциал нагоре. Ползата от това развитие е отличната сянка, която прави дървото при сгради със западно и южно изложение през летните месеци, когато нерядко температурите достигат 40 градуса. Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време - до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. Особено много акациеви насаждения има в северна България и по поречието на р. Дунав. Отделянето на нектара от акациевите дървета не е константно. То зависи от температурата, като оптималната е 24 градуса, наличието на валежи, които измиват нектара. Особено неблагоприятно на цъфтежа на акацията се отразява често наблюдаваното застудяване на времето след първоначално затопляне. В много от районите, където има акация се наблюдават и слани, които повреждат цветовете.
Източници [редактиране]
- В първоначалния текст е използван материал на Българския Зоопортал
