Топола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Топола.

Топола
Populus nigra.Italica.01.jpg
Черна топола (Populus nigra)
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales
семейство: Salicaceae Върбови
род: Populus Топола
Научно наименование
Уикивидове Populus
Linnaeus, 1753
Топола
Топола през пролетта

Тополите (Populus) са род бързорастящи влаголюбиви дървета със сравнително мека дървесина. Листата им са овални. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 m и са широко разперена корона.

Размножаване[редактиране | edit source]

Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги до 9 cm и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които му помагат да се разнася надалеч от вятъра. А в разсадниците семената се засяват по повърхността на лехите заедно с ресите, и то веднага след събирането им, като се покриват със слама или клонки. Младата фиданка расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани пръчки (резници).

Биология[редактиране | edit source]

Срещат се в топлите и ниски части на страната, и то винаги край реките. Обичат песъкливите и каменисти почви. Растат много бързо и живеят до около 400 години. В Пещера на площада има топола с обиколка на дънера 11 m, височина 26 m и възраст над 500 години.

Коренът на тополата се развива плитко под повърхността на земята.

Приложение[редактиране | edit source]

Дървесината ѝ е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза. Листата се използват за фураж на добитъка. От младите пъпки приготовляват масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за пчелите. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. От дървесината приготовляват медицински въглен.

Видове[редактиране | edit source]

В диворастящо състояние в България се срещат 4 вида топола: бяла топола (Populus alba), черна топола (Populus nigra), сива топола (Populus canescens) и трепетлика (Populus tremula).[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6. с. 175-177.