Вълна (материал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за материята от животински произход. За другите омографи вижте Вълна.

Бяла остригана вълна

Въ̀лна е съвкупността от космите на различни видове животни (в България най-често овце) и има стопанско значение като материал в текстилната промишленост. От суровата вълна след почистване и изпридане се получава вълнена нишка, от която може да се плетат дрехи (напр. пуловери) или да се тъкат вълнени платове.

Първоначално хората са използвали нещавени кожи за защита от студа през нощта или през зимата. Предполага се, че развитието на скотовъдството е създало предпоставките за използването на животински влакна като материал за направата на дрехи.

Видове вълна[редактиране | edit source]

Вълнените влакна са изключително ценна суровина в текстилната промишленост. Те се получават от овце, кози, зайци, лама, вигуна, алпака, гуантако. Най-голямо значение имат влакната от овца вълна.

Най-големите производители и износители на вълна са: Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Аржентина, Уругвай, бившите Съветски републики, Монголия, Китай, Иран, Ирак и др.

В Република България до 1989 г. производството на вълна е възлизало на 30÷35 хил.t вълна годишно. Големите производители на вълна я предлагат на международният пазар като: прана; непрана; на ленти; отпадък от къси влакна (кемлинг); силно замърсена вълна и др. Овчата вълна се подразделя още на: табашка и възобновена. Табашката вълна се добива чрез стригане или извличане от кожите от заклани животни. Възобновената вълна се получава посредством регенериране на изрезки, както и от нишки отпаднали от тъкачното или трикотажно производство.

Има 6 различни качества вълна на овце във функция от: дебелината, дължината, чистотата, здравината, свързването на вълнените влакна помежду си или в кичурите (щапели): Най-качествената вълна е по плешките – 1. Вълната с добра равномерност по дебелина и дължина на влакната е разположена от двете страни на гърба – 2. Тази от шията, тила и гърба – 3 е дълга, но по-груба и неравномерна. Вълната по челото, корема и задните бутове – 5 е силно замърсена и сплъстена, а около опашката – 6 е най-некачествена. Горната област на животното е възприето да се казва купрон. В тази област дермата на овцата е най-дебела, най-добре “диша” кожата ѝ. Следователно кръвообращението на овцата е по-добро. При тези природни дадености получаваната вълна е най-качествена. Такава е българската порода каракачанската, плевенската и др.

Руната вълна, сваляни при стригане от животните не е еднородна по качество.

Вълнените влакна имат следният строеж: а-пухови, б-преходни, в-осилести и г-мъртви.

Най-качествени са пуховите влакна, липсва им сърцевинен слой, люспите са малки по размер, плътно преминават една към друга и са къдрави. Те са със специфична здравина от порядъка на 20÷25 cN/tex. Преходните влакна са с прекъснат сърцевинен слой, те са по груби и с по-малка еластичност от предишните, при тях люспите са по-големи и са със специфична здравина в границите от 20÷28 cN/tex.

Добре очертан е сърцевиният слой на осилестите влакна. Те са с по-ниска здравина - 15÷18 cN/tex, с по-малка еластичност и са по-матови. Последните, мъртвите влакна, са най-груби и некачествени. Сърцевиният слой заема до 90% от напречното сечение, значително по дебели са, а здравината им е под 10 cN/tex. Те са с ниска разтегливост до скъсване.

Вълненото влакно е изградено от три слоя: външен люспест, междинен корков и сърцевинен.

Поради големият брой породи и кръстоски овце, влакната се разделят на: мериносови, мериносоподобни (фини кросбредни), меки и остри, наричани още кросбредни и шевиотни.

Вълната на мериносовите овце се счита за една от най-качествените. Влакното от нея (известно като мохер) е леко и с много добра топлоизолация.

С развитието си британската текстилна промишленост открива като материал вълната от камили.

В Латинска Америка вълната на ламите се използва за направата на известното наметало пончо и на други облекла.