Източноевропейски таралеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Източноевропейски таралеж
2008 Hedgehog 1020932.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Insectivora Насекомоядни
семейство: Erinaceidae Таралежови
род: Erinaceus Таралежи
вид: Erinaceus
concolor
Източноевропейски
таралеж
Научно наименование
Уикивидове Erinaceus concolor
Martin, 1838
Разпространение
Range Erinaceus concolor and Erinaceus roumanicus.png

Източноевропейският (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor) е вид дребен бозайник от семейство Таралежови (Erinaceidae).

Белогръдият таралеж има кафеникава козина с характерно бяло петно на гърдите. То е основното му външно отличие от западноевропейския таралеж (E. europaeus), като двете разновидности дълго време са смятани за подвидове на един и същ вид. Възрастните екземпляри достигат маса от 400 до 1300 g.[2]

Разпространение и местообитания[редактиране | edit source]

Източноевропейският таралеж се среща в Източна Европа и Западна Азия до около 14° източна дължина на запад и до около 60° северна ширина на север. На изток ареалът му достига до река Об, а на юг — до Северен Иран, Палестина и някои източносредиземноморски острови. В България се срещат два подвида на белогръдия таралеж - E. c. roumanicus в Северозападна България и E. c. drozdovskii в останалата част на страната. Разпространени са в цялата страна, до 1800 m надморска височина.[2]

Източноевропейският таралеж предпочита широколистни гори и храсти, по-рядко ливади. Живее и в близост до обитавани от хора места, като селскостопански дворове, предградия, градини, паркове, гробища.[2]

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Източноевропейският таралеж е активен главно привечер и през нощта. За разлика от западноевропейския, белогръдият таралеж не копае сам дупки, а използва за жилище коренища, гнили пънове, натрупана шума и други подобни места. Заспива зимен сън, понякога в изоставени дупки на други животни, който в България обикновено продължава от октомври-ноември до март-април.[2]

Естествени врагове на белогръдия таралеж са лисицата, язовецът и бухалът. Не е чувствителен към широк кръг отрови, включително тези на змиите, срещащи се в ареала му. Продължителността на живота е 6-7 години, в редки случаи 10 години. Основната причина за смъртността при таралежите е изтощение по време на зимния сън.[2]

Може да плува, да се катери по стени и да бяга (развива скорост до 2 m/s). Ако се почувства застрашен, таралежът се свива на кълбо, като по този начин се защитава от потенциални врагове чрез своите бодли.

Храни се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Второстепенно значение има растителната храна - плодове, жълъди и др. Способен е да издържа дълго време без никаква храна.[2]

Размножаване[редактиране | edit source]

Обикновено източноевропейските таралежи отглеждат едно или две поколение годишно, като раждат през топлите месеци. Бременността продължава 5-7 седмици, а от едно поколение излизат 1-8 малки. Те са слепи и ярко розови, със слабозабележими меки игли по главата и маса около 10 g. След 14-18 дни отварят очи, след което се образуват бодли по гърба им. На около 40 дни те стават напълно независими от своите родители и достигат полова зрялост на 12 месеца.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Insectivore Specialist Group. Erinaceus concolor. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-06.
  2. а б в г д е ж Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 92-97.
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България