Голям подковонос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Голям подковонос
Grand Rhinolophe 2.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Rhinolophidae Подковоносови
род: Rhinolophus Подковоноси
вид: Rhinolophus
ferrumequinum
Голям
подковонос
Научно наименование
Уикивидове Rhinolophus ferrumequinum
Schreber, 1774
Разпространение
Greater Horseshoe Bat area.png

Големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) е вид дребни бозайници от семейство Подковоносови (Rhinolophidae). Разпространен е в голяма част от Европа (от Южна Англия до Кавказ), централните части на Азия (до Северен Иран, Хималаите и Северна Япония) и в Северозападна Африка. В България се среща в цялата страна, рядко при надморска височина повече от 1600 m.[2]

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Големият подковонос е най-едрият вид подковоноси, срещащ се в Европа. Дължината на главата и тялото е 52-70 mm, дължината на опашката - 30-43 mm, размахът на крилете - 350-400 mm, а масата - 17-30 g. На цвят е светлосиво-кафеникав, малко по-тъмен по гърба, а крилата му са тъмнокафяви.[2]

Начин на живот[редактиране | edit source]

Големият подковонос обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура, като температурата в зимните му убежища трябва да е поне 4°C. Продължителността на живота е до 30 години.[2]

Големият подковонос е стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 km. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии, наброяващи между 50 и 300, в редки случаи до 500 екземпляра. Често съжителства с други видове прилепи, като южен подковонос (Rhinolopus euryale) и трицветен нощник (Myotis emarginatus).[2]

За ориентация големият подковонос използва ехолокация, като издава ултразвуков сигнал, съставен от дълга част с постоянна честота 81-83 kHz и две кратки честотно модулирани части. Лети сравнително бавно, но е много маневрен. Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. Предпочитаната му храна са нощните пеперуди, но през пролетта и есента, когато те се срещат по-рядко, се храни и с други видове пеперуди, с бръмбари, ципокрили и двукрили.[2]

Размножаване[редактиране | edit source]

Големите подковоноси достигат полова зрялост на третата си година, като дори след това женските не участват в размножаването всяка година. Копулацията обикновено е през есента, по-рядко през зимата или пролетта. Както при повечето прилепи, срещащи се в Европа, оплождането става едва през пролетта. През май-юни се образуват летни колонии, съставени почти изцяло от женски, а в края на юни и началото на юли те раждат по едно малко. Малките се научават да летят след 35-40 дни и до началото на септември се разселват, като летните колонии се разпадат.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Chiroptera Specialist Group. Rhinolophus ferrumequinum. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2000. Посетен на 11 May 2006.
  2. а б в г д е Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 160-168.