Двустранно симетрични
| Двустранно симетрични | |||||||||||||||||
 Amia calva |
|||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||
 Bilateria(Hatschek, 1888) |
|||||||||||||||||
| Тип | |||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | |||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||
Двустранно симетрични[1] (на латински: Bilateria, наричат се и Билатерално симетрични[2]) са всички животни с двустранна симетрия, т.е. те имат преден и заден край, както и горен и долен. Радиално симетрични животни, като медузи имат горната и долна страна, но нямат отпред и отзад. Двустранно-симетричните са подцарство (основната група) на животни, включващо по-голямата част от типовете, най-забележителни изключения са водните гъби, принадлежащи към Parazoa и на медузите и корали принадлежност към Radiata. По-голямата част от Bilateria имат тела, които се развиват от три различни зародишни слоя, наречени ендодерма, мезодерма и ектодерма. От тук те се наричат и трислойни. Почти всички са двустранно симетрични, или имат приблизително двустранна симетрия. Най-забележително изключение са бодлокожите, които постигат почти радиална симетрия като възрастни, но са двустранно симетрични като ларви.
С изключение на няколко силно редуцираната форма, Bilateria имат пълен храносмилателен тракт с отделни уста и анус. Повечето Bilateria също имат вид вътрешна кухина, наречена целом. Доскоро се смяташе, че ацеломните видове произхождат от друга група, но има някои доказателства, че в основната на ацелоните типове (плоските червеи и кореморесничести) отсъствието би могло да бъде вторично.
Еволюция [редактиране]
Хипотетичният последен общ прародител на всички bilateria се нарича „Urbilaterian“.[3][4] Има спор за външния му вид. Първите сведения за bilateria във фосилни данни идват от на следи вкаменелости в едикардийни седименти, като първият достоверен фосил е на билатерално е Kimberella, датираща преди 555 млн. години. По-старите вкаменелости са противоречиви; фосилните Vernanimalcula, може да са на билатерално, но може също така да се представляват артефакт.
Филогения [редактиране]
Има два или повече надтипа в Bilateria. Deuterostomia (вторичноустни) включва бодлокожи, полухордови, хордови и евентуално няколко по-малки типа. Protostomia (първичноустни) включват по-голямата част от останалите, като членестоноги, анелиди, мекотели, плоските червеи и така нататък. Има редица различия, най-вече в развитието на ембриона. По-специално, първото отваряне на ембриона, става устата в protostomia, и анус в deuterostomia. Много таксономисти в момента отчитат най-малко още два типа наред с protostomia, Ecdysozoa и Lophotrochozoa. Някои таксономисти също се признават друг Platyzoa, докато други включват Platyzoans в Lophotrochozoa.[5] Четинкочелюстни (Chaetognatha), са особено трудно за квалифициране, някои таксономисти ги причисляват към deuterostomiа, а други, към protostomia. Двете най-новите изследвания, подкрепят сходството им с protostomiа.[6][7]
Филогения на Bilateria според Nielsen (2001) е както следва.[8] Алтернативна филогения предполага съществуването на базална група, наречена на ecdysozoa.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници [редактиране]
- ↑ Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8, стр. 30
- ↑ Големански В., „Зоология Безгръбначни животни“, УИ „Епископ Константин Преславски“, второ издание 2003, ISBN 954-577-189-9, стр. 93
- ↑ Knoll, Andrew H. and Sean B. Carroll. (1999) Early Animal Evolution: Emerging Views from Comparative Biology and Geology. Science. 25 June 1999: Vol. 284. no. 5423, pp. 2129–2137. Found at [1] — URL retrieved November 15, 2006
- ↑ Balavoine, Guillaume, & Adoutte, Andre. 2003. The segmented Urbilateria: A testable scenario. Integrative & Comparative Biology 43: 137–147. Found at [2] — URL retrieved November 15, 2006
- ↑ The Invertebrate Animals
- ↑ *Helfenbein, Kevin G., H. Matthew Fourcade, Rohit G. Vanjani, and Jeffrey L. Boore (2004). The mitochondrial genome of Paraspadella gotoi is highly reduced and reveals that chaetognaths are a sister group to protostomes. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America 101(29), July 20, 2004: 10639–10643.
- ↑ Papillon, Daniel, Yvan Perez, Xavier Caubit, and Yannick Le Parco (2004). Identification of chaetognaths as protostomes is supported by the analysis of their mitochondrial genome. Molecular Biology and Evolution 21(11), November 2004: 2122–2129.
- ↑ Nielsen, C. 2001. Animal Evolution: Interrelationships of the Living Phyla. Second Edition. Oxford University Press, Oxford.
