Мекотели
| Мекотели | |||||||||||
Helix pomatia |
|||||||||||
| Класификация | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||
Linnaeus, 1758 |
|||||||||||
| Класове | |||||||||||
| около 93 000 вида | |||||||||||
| Обхват на вкаменелости | |||||||||||
|
|
|||||||||||
Мекотелите (Mollusca) са тип безгръбначни трипластни животни.
Съдържание |
Общи сведения [редактиране]
Мекотелите са трипластни животни с меко, неначленено тяло, съставено от глава,туловище и мускулест крак. Главата при някои е редуцирана, а при клас Главоноги кракът се видоизменя в пипала и фунийка. Живеят в сладки и солени води, а част от коремоногите са сухоземни. Молюските са предимно свободноживеещи, по изключение има и паразити. Характерна за тях е билатериалната симетрия, но при някои тя е нарушена. Повечето от тях притежават черупка, отделена от специален орган - мантията. Тя има защитно-опорна функция и е изградена от три пласта (рогов,варовит и седефен). Същинската телесна празнина е почти изцяло запълнена с паренхимни клетки. Тя е запазена само около сърцето, червото и половите жлези. Към храносмилателната система се развиват слюнни жлези и черен дроб, а към кръвоносната система се развива сърце. Дихателната система при водните мекотели е съставена от кожни хриле, а при сухоземните от бял дроб. Отделителната система е съставена от бъбреци, които представляват видоизменени метанефриди. Единия им край е свързан с околосърцевата торбичка, от която приемат непотребните вещества. Другият им край се отваря в мантийната празнина, където веществата се изхвърлят. Нервната система е изградена от няколко чифта ганглии, разположени в различни части на тялото и свързани помежду си чрез нервни връзки. Имат добре развити сетивни органи.
Разпространение [редактиране]
Мекотелите живеят на сушата и в сладки и солени води. Тип Мекотели обхваща около 130 000 вида, най-многобройни от които са охлювите, мидите и главоногите.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Те са свободно живеещи,но има и изключения, които са паразити. Хранят се с растения и малки едноклетъчни. Някои са хищници. Храносмилателната система е отворена. За пръв път се появяват слюнни жлези и черен дроб. Чрез тях храната се откъсва и раздробява по-лесно. Имат и развит бял дроб чрез който дишат на сушата.
Размножаване [редактиране]
Мекотелите са разделнополови (миди и главоноги) и хермафродитни(повечето охлюви) видове. Развитието им е пряко (при някои коремоноги и при главоногите) или чрез метаморфоза - с ларва трохофора и велигер, а при сладководните миди - с ларва глохидиум. В началото на размножителния период се образуват мъжките полови клетки.Два охлюва застават в определена поза и разменят сперматозоиди.След това започва размножаването.По този начин те се предпазват от самооплождането, точно като дъждовните червеи.
Допълнителни сведения [редактиране]
Мекотелите се считат за група в биологичен прогрес. Популациите им са с голяма численост и имат голямо видово разнообразие.
Научна класификация [редактиране]
- Класове:
- Caudofoveata — (морски дълбоководни червеоподобни; 70 познати вида) ?
- Aplacophora — (морски дълбоководни червеоподобни; 250 вида)
- Polyplacophora — (600 вида)
- Monoplacophora — (11 вида)
- Bivalvia — (също Pelecypoda) - Безглави (миди; 8 000 вида, всички морски)
- Scaphopoda — (350 вида, всички морски)
- Gastropoda — Коремоноги (охлюви и др.; 150 000 вида)
- Cephalopoda — Главоноги (октоподи и др.; 786 вида, всички морски)
- Rostroconchia — (над 1 000 вида) ?