Limaria fragilis
| Limaria fragilis | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
(Gmelin, 1791) | ||||||||||||||
| Limaria fragilis в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Limaria fragilis е соленоводна мида от семейство Limidae, която има способността да плува.[1]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Видът обитава плитките части на Тихи и Индийски океан. Тя често се крие в пукнатини или под камъни и само множеството пипала я издават, че е скрита[2].
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Черупките са тънки и асиметрични. По ръба са обримчени от червена мантия с ресни и дълги розови пипала на. Около границата на мантията има ред с малки очни петънца, които са способни да различат светлина и сянка и така да сигнализират на животното за приближаването на хищник[2].
Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]
Мидите са протандрийни хермафродити. Първоначално се развива мъжката полова система, а по-късно с нарастването се развива и женската. Имат и способността да излъчват проблясъци на биолуминесцентна светлина, макар да не е ясно защо го правят. Представителите могат да плуват бавно в продължение на около 5 минути. Това се постига чрез отваряне и затваряне черупките и изтласкването на водата навън. При плуването допълнително използва и пипалцата като гребла, които помагат движението. Пипалата могат да отделят отровни вещества и да се откъсват от мидата като имат способността да се гърчат и така да отвличат вниманието на агресора[3].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Gmelin, 1791 Limaria fragilis (Gmelin, 1791) . в сайта на World Register of Marine Species посетен на: 26 януари 2014.
- ↑ а б Limaria fragilis Saltcorner. Посетен на 20 април 2012.
- ↑ Fleming, P. A.; Muller, D.; Bateman, P. W. Leave it all behind: a taxonomic perspective of autotomy in invertebrates // Biological Reviews 82 (3). 2007. DOI:10.1111/j.1469-185X.2007.00020.x. с. 481–510.