Миди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за едноименните животни. За музикалния формат вижте MIDI.

Миди
Bivalvia.jpg
Мидени черупки
Класификация
царство: Animalia Животни
надтип: Lophotrochozoa
тип: Mollusca Мекотели
клас: Bivalvia Миди
Научно наименование
Уикивидове Bivalvia
Linnaeus, 1758
подкласове
Обхват на вкаменелости
ранен камбрий – настояще[1][2]

Мидите (Bivalvia, Плочкохрили) са клас водни мекотели, тялото на които е съставено от глава, труп(туловище) и крак, и защитено от две симетрични черупки. Включва около 30000 вида, разпространени из всички морета и океани, като и известен брой сладководни.

Описание[редактиране | edit source]

Основните им белези са примитивната, но двустранна (билатерална) симетрия и неразвитата глава. Симетрията на тялото се подчертава от страничната му приплеснатост.

Черупките са свързани над свръзката им чрез гъвкаво сухожилие, което ги отваря, а един или два мускула от вътрешната страна позволяват бързото им затваряне. Изградени са предимно от калциев карбонат.

Кракът е най-често цилиндричен или езиковидно издаден, понякога завършва с диск подобно на коремоногите. С него мидите дълбаят дъното.

Хрилете са много големи и обгръщат тялото от двете страни. Предназначението им е не само дихателно, но и хранително — създаваното от тях движение на водата довежда планктона до устата. Едно от таксономичните имена на класа следствие на особената им форма — Lamellibranchiata, „пластинкохрилни“. За първи път се появява сърце. Отделителната им система е съставена от бъбреци, които представляват видоизменени метанефридии. Нервната им система е изградена от няколко чифта ганглии, разположени в различни части на тялото и свързани помежду си чрез нервни връзки.

Порция миди

Мидите обхващат морски и сладководни, ровещи или прикрепени видове. Характерна особеност за мидите е закърнялата глава. Мантията покрива изцяло тялото като образува две странични гънки. Мидите са активни филтратори-използват за храна носените от водата органични частици. Повечето миди са разделнополови. Развитието им е с метарморфоза.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Earliest known pelecypod on Earth — a new Early Cambrian genus from South Australia. // Alcheringa an Australasian Journal of Palaeontology 4 (3). 1980. DOI:10.1080/03115518008618934. с. 233–226. edit
  2. Runnegar; Bentley (1983). "Anatomy, Ecology and Affinities of the Australian Early Cambrian Bivalve Pojetaia runnegari Jell". Journal of Paleontology (Paleontological Society) 57 (1): 73–92. JSTOR 1304610

Вижте също[редактиране | edit source]