Миди
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за едноименните животни. За музикалния формат вижте MIDI.
 |
||||||||||
 Мидени черупки |
||||||||||
| Класификация | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||
 Bivalvia Linnaeus, 1758 |
||||||||||
| подкласове | ||||||||||
Мидите (Bivalvia) са клас водни мекотели, тялото на които е съставено от глава, труп(туловище) и крак, и защитено от две симетрични черупки. Включва около 30000 вида, разпространени из всички морета и океани, като и известен брой сладководни.
[редактиране] Описание
Основните им белези са примитивната, но двустранна (билатерална) симетрия и неразвитата глава. Симетрията на тялото се подчертава от страничната му приплеснатост.
Черупките са свързани над свръзката им чрез гъвкаво сухожилие, което ги отваря, а един или два мускула от вътрешната страна позволяват бързото им затваряне. Изградени са предимно от калциев карбонат.
Кракът е най-често цилиндричен или езиковидно издаден, понякога завършва с диск подобно на коремоногите. С него мидите дълбаят дъното.
Хрилете са много големи и обгръщат тялото от двете страни. Предназначението им е не само дихателно, но и хранително — създаваното от тях движение на водата довежда планктона до устата. Едно от таксономичните имена на класа следствие на особената им форма — Lamellibranchiata, „пластинкохрилни“. За първи път се появява сърце. Отделителната им система е съставена от бъбреци, които представляват видоизменени метанефридии. Нервната им система е изградена от няколко чифта ганглии, разположени в различни части на тялото и свързани помежду си чрез нервни връзки.
Мидите обхващат морски и сладководни, ровещи или прикрепени видове. Характерна особеност за мидите е закърнялата глава. Мантията покрива изцяло тялото като образува две странични гънки. Мидите са активни филтратори-използват за храна носените от водата органични частици. Повечето миди са разделнополови. Развитието им е с метарморфоза.
