Плуване

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Плуване стил "бруст"

Плуването е начин на придвижване във водата. Освен прекрасен начин за поддържане на физическа активност, плуването е и спортна дисциплина. Плуването е част от първите модерни Олимпийски игри през 1896 в Атина. През 1908 г. в Лондон е основана Международната федерация по плуване [FINA]. В момента плуването е вторият по популярност индивидуален спорт в света. Според някои експерти в далечното бъдеще плуването ще стане спорт номер едно на планетата.

[редактиране] Спортно плуване в България

За началото на спортното плуване в България има две основни тези. Първата (по-разпространена и официално чествана многократно) е, че то е родено на 28 септември 1931 г., когато в София на басейн "Дианабад" се провеждат Балкански игри по плуване с участието на България и Гърция. Втората (много слабо известна) сочи датата 18 май 1923 г., когато във Варна е учреден Български Народен Морски Сговор - организацията първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България.

За историята на плуването в България има издадени няколко книги. Най-авторитетните познавачи и историци са доц. Миролюб Кутинчев (починал), Христофор Панайотов (починал), доц. Христо Константинов и Иван Цанов.

Най-известните журналисти, които пишат за плуване в България в момента са Николай Г. Кръстев (в. Дневен Труд), Василен Димитров (в. Монитор) и Иван Цанов (Първи Български Плувен Сайт). В миналото най-плодовитите журналисти са били Александър Бойнов и Иво Палийски. Най-популярният плувен статистик е Румен Атанасов от Пловдив.

С големи научни приноси е доц. Тодор Рачев (починал). Плувни легенди са: Емануил (Емата) Атанасов от София, Максим Станишев от София, Атанас (Буби) Гинчев от София, Стефан Попов-Замората от София, Алекси Алексиев-Папата от Варна, Антон Митров-бате Тони от Велинград.

Най-известната българска плувкиня е Таня Богомилова (олимпийска шампионка от Сеул 1988 г.), а най-известният български плувец е Петър Стойчев (седемкратен носител на Световната купа на ФИНА по плувен маратон). Други известни български плувци са Антоанета Френкева (Смолян), Соня Дангалакова (Пазарджик), Мария Николова (Варна), Жанет Славчева (София), Хриска Пейчева (Варна), Юлиян Русев (Варна), Стефан Георгиев (Пловдив), Денислав Калчев (Силистра) и Михаил Александров (САЩ).

На 3 април 2008 г. в София е основана Асоциация на българските плувци. За председател е избран Николай Г. Кръстев.

Към декември 2007 г. със състезателно плуване в България се занимават около 1500 човека, а хората, които могат да плуват и се интересуват от спортно плуване в България са над половин милион. Най-добрите български плувни клубове са ЖПК Младост'91 (Пловдив), Левски (София), СПК Шипка (София) и НСА (София).

Най-добре развито спортното плуване е в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Сандански, Велинград и други населени места. Председател на УС на БФПС е Юрий Кюлев, а генерален секретар на българската плувна федерация е Таня Богомилова. Старши треньор на националния отбор е Веселин Суров. БФПС членува в ЛЕН (Европейска лига по плуване) и ФИНА (Световна федерация по плуване за аматьори).

Никой не знае (дори държавните и статистическите структури) точният брой на плувните басейни за спортно плуване в България (25 и 50-метрови), но се предполага, че са над 300. На изискванията на международните стандрати отговорят обаче само десетина.

Съществуват няколко сайта на български плувни клубове. Най-известната българска плувна медия е Първи български плувен сайт, който съществува от 8 юни 2002 г. Първи Български Плувен Сайт.

[редактиране] Плуването и човека

За човека, не е особено трудно да се задържа над водата. Човешкото тяло е с по-малка плътност от тази на водата и не са нужни голямо количество усилия. Плуването изисква действия и на четирите човешки крайника. Хората, които имат ниско количество мазнини и висок център на тежестта, са по-затруднени със задържането над повърхността на водата. Човекът по-принцип, не умее да плува "комфортно" без тренировки, голямо количество от удавените се дължи на паника.

[редактиране] Дисциплини в състезателното плуване

Състезателното плуване става популярно през 19-ти век и е част от Летните Олимпийски игри. FINA определя 4 плувни дисциплини:

Свободен стил - под свободен стил се разбира всеки стил на плуване. Повечето от плувците предпочитат да плуват кроул. Дистанциите са 50 м, 100 м, 200 м, 400 м, 800 м и 1500 м.
Кроул - Това е най-оптималния стил в отношение изтощителност и скорост. Има 3 вида на дишане - вдишване на 1 цикъл с ръцете(само на лява или дясна ръка), на цикъл и половина и от 50 до 100 метра без поемане на въздух който се ползва от професионални спринтьори на къси растояния с цел избягване на съпротивлението при показването на главата.
Бътерфлай - Бътерфлаят(наричан и делфин) е най-изтощителния стил от посочените пет. При него се изисква движенията на плувеца да са билатерално симетрични (лявата страна на тялото му да прави същото като дясната. Плува се на 50 м, 100 м, и 200 м.
Бруст
Гръб

Освен тях има и още няколко плувни дисциплини:

Щафетно плуване
Съчетано плуване, където един плувец плува бътерфлай, гръб, бруст и свободен стил в този ред.
Смесена щафета, където четиримата плувци, плуват гръб, бруст, бътерфлай и свободен стил в тази последователност. Дистанциите са 4×50 м и 4×100 м.