Гилгамеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой (Гилгамеш е акадското име; шумерският вариант очевидно произлиза от формата Билга-мес, което възможно означава „прародител герой“).

Редица текстове, публикувани в последните десетилетия, позволяват Гилгамеш да бъде приеман за реална историческа личност — петият владетел от I династия на град Урук в Шумер (кр. на 27 — нач. на 26 в. пр.н.е. Очевидно скоро след смъртта си Гилгамеш е обожествен. Неговото име с детерминативите (определящи знаци) на божество се среща още в текстовете от Фара (26 в. пр.н.е.). В „царския списък“ на III династия на Ур Гилгамеш е представен като митична личност: продължителността на неговото управление е 126 години, а неговият баща е демонът Лилу/Лиллу/Лила.

В епичните текстове Гилгамеш е син на урукския владетел Лугалбанда и богинята Нинсун (възможно е историческият Гилгамеш да е бил син на владетеля и жрица, представляваща богинята в обреда на свещен брак).

От 2 хил. пр.н.е. Гилгамеш се смята за съдия в задгробния свят и защитник на хората от демоните. В официалния култ обаче той не играе почти никаква роля (въпреки че царете от III династия на Ур и по-специално Ур-Наму, основателят на династията, го смятат за свой прародител).

Гилгамеш е най-популярният от героите от урукския кръг (Енмеркар, Лугалбанда и Гилгамеш). Запазени са 5 шумерски епични песни за Гилгамеш:

  1. „Гилгамеш и Ага“ — сказание за борбата на Гилгамеш с Ага, владетеля на северното обединение на шумерските градове начело с Киш. Кулминационният момент на разказа е появяването на Гилгамеш на градската стена на Урук, объркването на вражеските войски при вида му и победата над тях (единственият хиперболичен и вълшебно-приказен момент от това чисто епическо произведение, което почти не съдържа митологичен материал);
  2. „Гилгамеш и планината на безсмъртните“ е разказ за похода на Гилгамеш начело на неженени войни в планината за кедри и за завоюване на „славно име“, борбата му с пазителя на кедрите — чудовището Хувава (Хумбаба), убийството на Хувава с помощта на вълшебни помощници и гнева на бог Енлил за този подвиг;
  3. „Гилгамеш и небесният бик“ е слабо запазил се текст за умъртвяването от Гилгамеш на небесния бик — чудовище, изпратено от богинята Инана срещу Урук;
  4. „Гилгамеш, Енкиду и подземният свят“ — по молба на богинята Инана Гилгамеш убива гигантската птица Анзуда и вълшебната змия, заселили се във вълшебното дърво хулупу, посадено от богинята в нейната градина. От корените и клоните на дървото той прави „пукку“ и „микку“ (барабан и барабанни палки?), но те пропадат в подземния свят. Енкиду (в шумерската традиция — слуга на Гилгамеш) се наема да ги донесе, но не изпълнява магичните препоръки на Гилгамеш и остава в подземния свят завинаги. Гилгамеш успява с молитви да извика духа на Енкиду и той му разказва за мрачния и безнадежден живот в подземното царство;
  5. „Гилгамеш в подземния свят“ (или „Смъртта на Гилгамеш“): Гилгамеш отнася в подземния свят дарове за неговата владетелка Ерешкигал, както и на боговете, съставящи свитата ѝ.

Образът на Гилгамеш е най-добре разработен в акадския епос.

Според традицията с Гилгамеш се свързват изображенията на герой, борещ се с лъв и див бик, а също и глинени фигурки, изобразяващи духовете (гениите) на плодородието — митологичен образ, по-древен исторически от Гилгамеш.

Образът на епическия Гилгамеш намира отражение в акадското изкуство от 24-22 в. пр.н.е. особено в глиптиката. Скулптури на Гилгамеш и Енкиду са охранявали входа в двореца на асирийския цар Саргон II (8 в. пр.н.е.).

Вижте още[редактиране | edit source]