Ашур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Месопотамски
цивилизации
Двуречие
Тигър · Ефрат
Шумер
Ериду · Киш · Урук · Ур
Лагаш · Нипур · Гирсу
Елам
Суза · Аншан
Акадско царство
Акад · Мари
Амореи
Исин · Ешнуна · Ларса
Вавилония
Вавилон · Халдея
Асирия
Ашур · Нимруд
Дур-Шарукин · Ниневия
Анатолия
Хати · Хети · Касити
Урарту / Митани
Месопотамия (Списък на династиите)
Шумер (Списък на царете)
Еламитски царе
Асирийски царе
Вавилонски царе
Енума Елиш · Гилгамеш
Вавилонска религия
Шумерски · Еламитски
Акадски · Арамейски
Хуритски · Хетски

Ашур, или Асур, е древен град на река Тигър, около който се формирало постфактум Асирийското царство.

През ХХV - ХХІV век пр.н.е. в Северна Месопотамия, на река Тигър възниква градският център Ашур като столица на племенно обединените и живеещи по това време там хурити и други (източни) семити.

Най-ранните писмени сведения за Ашур се съдържат в т.нар. “Асирийски царски списък”. Според сведенията от този списък, най-ранните предводители на древните асирийци са живеели в шатри. Те се поделят на легендарни такива (праотци, характерни за всяка древна традиция), полулегендарни и на исторически засвидетелствани и от други източници - вождове, управители и царе. Измежду историческите вождове на Ашур, първият известен по собствен надпис е вождът (на шумерски “па”) Итити, живял от около 2350 г. пр.н.е., за който се съобщава, че посвещава плячката от ограбен град на храма на богинята Инана.

Ашур е в търговско и културно общение с шумерския юг на приморската страна, още повече, че се намира на пътя от Шумер към Древна Сирия, Ханаан, Древен Египет и Древна Либия на югозапад и Хатия на северозапад.

В края на ХХІ век пр.н.е. в района на Ашур се появяват племенните общности на западните семити - амореи, които са праеврейски племена. След разпадането на централизирания и деспотичен Акад, Ашур се превръща в демократична република със стопанство, основано на занаятите и търговията. Ашур става основен доставчик на метал и дървен материал, на животни, кожи и восък за бедната на природни богатства Южна Месопотамия. Суровините, които асирийските търговци получават от търговските си колонии в Хатия и по-после Хетско царство в Мала Азия, носят големи приходи за града и това довежда до натрупване на огромни богатства сред населението му от практикуваната разменна търговия с близки и далечни страни. Едновременно с това, Ашур печели и от продажбата на обработен метал и вълна – оръжия, съдове, тъкани и украшения на малоазийските и централноазиатските пазари, а също и от монопола върху охраната на търговските и керванни пътища свързващи огромни територии от Мала Азия и Източното Средиземноморие до Арабския полуостров от северозапад на югоизток и Древна Либия и Древен Египет с Централна Азия от югозапад на североизток.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

По този начин и постепенно се формира първото Староасирийско царство с център и около древния Ашур, чието име носи и първата глобална държава тип империя.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

Ашур е най-важния градски център по поречието на Тигър в Северна Месопотамия, подобно на Мари на другата голяма река - Ефрат.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]