Пекин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пекин
北京
Běijīng Shì
— град —
Beijing montage.png
Пекин (Китай)
Red pog.png
Пекин
Страна Флаг на Китай Китай
Площ 16 801,25 km²
Надм. височина 43,5 m
Население (2010) 19 612 368 души
1167 души/km²
Основаване ок. 11 век пр.н.е.
Пощенски код 100000 — 102629
МПС код 京A, C, E, F, H, J, K, L, M, N, P (цивилни)
京B (таксита)
京G, Y (извънгр. райони)
京O (полиция)
京V (военни, правителство)
Официален сайт http://www.ebeijing.gov.cn/
Пекин в Общомедия

Пекин (на китайски: 北京, с пинин: Běijīng, произнесено [peɪ˨˩ t͡ɕiŋ˥] прослушване прослушване) е столица на Китайската народна република. С близо 20 000 000 жители и площ от около 16 800 km², градът е един от най-населените и най-обширните в света.

Пекин има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. Пекин е столица на Китайската народна република. Той е вторият по население град в страната и е нейният политически, образователен и културен център.

Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век пр. Хр. и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

География[редактиране | edit source]

Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин (надморска височина 2303 m) на западната граница с провинция Хъбей.

Пекин
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
2.6
 
2
-9
 
 
5.9
 
4
-7
 
 
9
 
11
-1
 
 
26
 
20
7
 
 
29
 
26
13
 
 
71
 
30
18
 
 
176
 
31
22
 
 
182
 
30
20
 
 
49
 
26
14
 
 
19
 
19
7
 
 
6
 
10
0
 
 
2.3
 
3
-7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен площад Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.

Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони.[1] Средната максимална температура през юли е 30,8 °C, средната минимална температура през януари – -9,4 °C, а годишното количество на валежите е 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42 °C, а най-ниската – -27 °C.[2]

История[редактиране | edit source]

Изглед към Великата китайската стена в близост до Пекин

Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай царството Ян (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Ци (蓟/ 蓟).

След падането на Ян, последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 г. от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династията Тан.

През 936 г., севернокитайският владетел на Късен Дзин (936-947) отдава голяма част от северните покрайнини, включително територията на съвременния Пекин, на хиданската династия Ляо. През 938 г. династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („южна столица“).

През 13 век е основан Ханбалик („хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368-1644) Пекин добива днешния си изглед – построен е „Забраненият град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императора в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин („южна столица“) името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 г. е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Пекин
Починали в Пекин
Други
  • Лу Сюн (1881-1936), писател, живее в града през 1918-1926
  • Масатоши Накаяма (1913-1987), японски каратист, живее в града през 1937-1946
  • Сен-Джон Перс (1887-1975), френски поет, работи във френското посолство през 1916-1921

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Пекин поддържа много партньорски отношения и побратимени градове с международно местоположение.

(Бел.: някои места са области или регионални единици, но не и градове. Пекин за себе си технически не е град, по същество е китайска градска община)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. People's Daily 2001.
  2. Chinats.com .

Източници[редактиране | edit source]

  • Beijing. // People's Daily, 2001. Посетен на 22 юни 2008.
Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг