Пекин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Китай. За града в Албания вижте Пекин (град, Албания).

Пекин
北京
Běijīng Shì
— град —
Вратата на небесното спокойствие; Пекинският национален стадион; Храмът на небето; Националният център за сценични изкуства
Вратата на небесното спокойствие; Пекинският национален стадион; Храмът на небето; Националният център за сценични изкуства
Пекин (Китай)
Red pog.png
Пекин
Страна Флаг на Китай Китай
Площ 16 410,54 km²
Надм. височина 43,5 m
Население (2013) 21 150 000 души
1289 души/km²
Кмет Гуо Дзинлун
Основаване ок. 11 век пр.н.е.
Пощенски код 100000 — 102629
Телефонен код 10
МПС код 京A, C, E, F, H, J, K, L, M, N, P (цивилни)
京B (таксита)
京G, Y (извънгр. райони)
京O (полиция)
京V (военни, правителство)
Официален сайт ebeijing.gov.cn
Пекин в Общомедия

Пекин (на китайски: 北京, пинин: Běijīng, [peɪ˨˩ t͡ɕiŋ˥] прослушване прослушване) е столица на Китайската народна република.

С близо 20 000 000 жители и площ от около 1800 km² градът е сред най-населените и най-обширните в света.

Пекин има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. Пекин е столица на Китайската народна република. Той е вторият по население град в страната и е нейният политически, образователен и културен център.

Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век пр. Хр. и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

Име[редактиране | редактиране на кода]

През изминалите три хилядолетия от своето създаване град Пекин е имал множество имена. Сегашното наименование Пекин, което означава „северна столица“ (от 北, „север“, и 京, столица), е прието през 1403 година при династията Мин, за да разграничи града от Нанкин, чието име означава „южна столица“.[1]

Според съвременните правила за транскрипция от мандарин името на града би трябвало да се предава на български като Бейдзин, но формата Пекин е отдавна наложена в езика. Вариантът Пекин, използван и в други европейски езици, е различна транскрипция на същата китайска дума 北京, но въз основа не на съвременния мандарин, а на диалекти от времето на първите по-интензивни контакти между Китай и Европа през XVII век.[2] По-късно в северните диалекти на китайския протича фонетична промяна, при която съгласната [kʲ] се трансформира в [tɕ].[3][4]

География[редактиране | редактиране на кода]

Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин (надморска височина 2303 m) на западната граница с провинция Хъбей.

Пекин
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
2.6
 
2
-9
 
 
5.9
 
4
-7
 
 
9
 
11
-1
 
 
26
 
20
7
 
 
29
 
26
13
 
 
71
 
30
18
 
 
176
 
31
22
 
 
182
 
30
20
 
 
49
 
26
14
 
 
19
 
19
7
 
 
6
 
10
0
 
 
2.3
 
3
-7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен площад Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.

Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони.[5] Средната максимална температура през юли е 30,8 °C, средната минимална температура през януари – -9,4 °C, а годишното количество на валежите е 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42 °C, а най-ниската – -27 °C.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към Великата китайската стена в близост до Пекин

Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай царството Ян (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Ци (蓟/ 蓟).

След падането на Ян последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 г. от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династията Тан.

През 936 г. севернокитайският владетел на Късен Дзин (936-947) отдава голяма част от северните покрайнини, включително територията на съвременния Пекин, на хиданската династия Ляо. През 938 г. династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („южна столица“).

През 13 век е основан Ханбалик („хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368-1644) Пекин добива днешния си изглед – построен е „Забраненият град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императора в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин („южна столица“) името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 г. е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Пекин има население от 21 148 000 жители на територията на общината, от които 18 251 000 живеят в градските райони или крайградските селища, а 2 897 000 живеят в селата на общината.[7] В рамките на Китай, градът е втори по градско население след Шанхай и трети като население в общината, след Шанхай и Чунцин. Пекин също така се нарежда сред най-гъсто населените градове в света, към началото на 21 век и въобще през по-голямата част от изминалите 800 години — особено от 15 до началото на 19 век, когато е най-големият град в света.

Около 13 милиона от жителите на града през 2013 г. притежават разрешителни, които им дават право на постоянно пребиваване в Пекин.[7] Останалите 8 милиона жители имат подобни разрешителни на други места и нямат право да получават някои от социалните придобивки, предоставяни от общинската управа на Пекин.[7]

През 2013 г. населението се е увеличило с 455 000 или около 7% спрямо предходната година и продължава дългогодишната тенденция на бърз растеж.[7] Общият брой на населението през 2004 г. е 14 213 000 души.[8] Увеличението се дължи основно на миграцията, а естественият прираст на населението през 2013 г. е била едва 0,441%, въз основа на раждаемост от 8.93 и смъртност от 4.52.[7] Съотношението между половете е 51,6% мъже и 48.4% жени.[7]

Хората в трудоспособна възраст са почти 80% от цялото население на града. В сравнение с 2004 г., броят на жителите на възраст от 0 до 14 години като процент от населението е спаднал от 9.96% до 9.5% през 2013 г., а жителите на възраст над 65 години — съответно от 11,12% до 9,2%.[8][7]

Според преброяването от 2010 г. почти 96% от населението на Пекин са етнически ханци.[9] От 800 000 души от етнически малцинства, живеещи в столицата, манджурите (336 000), хуейците (249 000), корейците (77 000), монголците (37 000) и тудзите (24 000) съставляват петте най-големи групи.[10] Освен тях, през 2010 г. в Пекин има 8 045 хонконгци, 500 жители от Макао и 7 772 тайвански жители от всичките 91 128 регистрирани чужденци, живеещи в Пекин.[9] Проучване на Пекинската академия на науките изчислява, че през 2010 г. има около 200 000 чужденци, пребиваващи в Пекин ежедневно, включително студенти, бизнес пътници и туристи, които не се броят за регистрирани жители.[11]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно деление
Книжарница „Синхуа“ в района Сидан

Градската зона на Пекин традиционно се дели на следните райони (границите им може да не съвпадат с официалното административно деление):

Названието на много райони завършва на мен (门), което означава „врата“. В тези райони са разположени едноименните врати на старата крепостна стена на града.

Селища и градове

Извън градската зона на Пекин, но на административната му територия са разположени следните селища и градове:

Официално деление

Административната територия на града с централно подчинение Пекин се дели на 14 района и 2 уезда.

Район/уезд Население
(преброяване от
2000 г.)
Население
(преброяване от
2010 г.)
Площ
(km²)
Плътност
(души/km²)
Район Дунчен (东城区: Dōngchéng Qū) 881 763 919 000 41,86 21 700
Район Сичен (西城区: Xīchéng Qū) 1 232 823 1 243 000 50,53 23 567
Централна част на града (вътрешен град) общо: 2 114 586 2 162 000 92,39 23 401
Район Чаоян (朝阳区: Cháoyáng Qū) 2 286 756 3 545 000 455,08 7 790
Район Хайдян (海淀区: Hǎidiàn Qū) 2 240 124 3 281 000 430,73 7 617
Район Фентай (丰台区: Fēngtái Qū) 1 369 480 2 112 000 305,80 6 906
Район Шицзиншан (石景山区: Shíjǐngshān Qū) 489 439 616 000 84,32 7 306
Външен град общо: 6 385 799 9 554 000 1 275,93 7 488
Район Ментоугоу (门头沟区: Méntóugōu Qū) 266 591 290 000 1 450,70 200
Район Фаншан (房山区: Fángshān Qū)
до 1986 — уезд Фаншань
814 367 945 000 1 989,54 475
Район Тунчжоу (通州区: Tōngzhōu Qū)
до 1997 — уезд Тунчжоу
673 952 1 306 000 906,28 775
Район Шуни (顺义区: Shùnyì Qū)
до 1998 — уезд Шуньи
636 479 877 000 1 019,89 860
Район Чанпин (昌平区: Chāngpíng Qū)
до 1999 — уезд Чанпин
614 821 1 661 000 1 343,54 1 236
Район Дасин (大兴区: Dàxīng Qū)
до 2001 — уезд Дасин
671 444 1 365 000 1 036,32 1 317
Близки предградия общо: 3 677 654 6 322 000 7 746,27 816
Район Пингу (平谷区: Pínggǔ Qū)
до 2001 — уезд Пингу
396 002 416 000 950,13 438
Район Хуайжоу (怀柔区: Huáiróu Qū)
до 2001 — уезд Хуайжоу
296 002 373 000 2 122,62 176
Уезд Миюн (密云县: Mìyún Xiàn) 420 019 468 000 2 229,45 210
Уезд Янцин (延庆县: Yánqìng Xiàn) 275 433 317 000 1 993,75 159
Далечни предградия общо: 1 387 456 1 574 000 7 295,95 216

Населението на двата централни района на града за последните 10 години се е увеличило едва с 2 % (на 0,05 млн. души), близките предградия са нарастнали с 50 % (на 3,17 млн. души), далечните предградия са нарастнали със 72 % (на 2,64 млн. души), а крайните райони — с 13 % (0,19 млн. души).[12]

16-те района и уезда на Пекин се делят на 273 административни единици от следващото, трето, ниво: 119 селища, 24 общини, 5 национални общини и 125 улични комитета.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Улица Уанфуджин е една от най-оживените търговски улици в Пекин с близо 100 000 посетители дневно (август 2008 г.).[7]

Икономиката на Пекин се нарежда сред най-развитите и проспериращи в Китай. През 2013 г. номиналния брутен вътрешен продукт (БВП) общината е 195 трилиона юана (314 милиарда щатски долара), което е 3,43% от БВП на страната, и се класира на 13-то място сред административните единици от провинциално ниво.[13] БВП на глава от населението от 93 213 юана (15 051 щатски долара) в номинална стойност и 21 948 международни долара в паритет на покупателната способност, е 2.2 пъти над средния за страната и се класира на второ място сред административните единици от провинциално ниво.[14] Размерът на икономиката се е утроил в периода 2004-2012 г.[15] и нараства с годишен темп от 7,7% през 2013 г.[7]

Поради концентрацията на държавни предприятия в столицата на страната, през 2013 г. Пекин има повече централи на компании от Fortune Global 500, отколкото който и да е друг град в света. [15] Градът се класира на 4-то място в света по брой на милиардери след Москва, Ню Йорк и Хонконг.[15] През 2012 г. PricewaterhouseCoopers класира цялостното икономическо влияние на града на първо място в Китай.[16]

Сектори[редактиране | редактиране на кода]

Пекин има постиндустриална икономика, която е доминирана от третичния сектор (услугите), който генерира 76,9% от продукцията, следван от вторичния (производство, строителство) с 22,2% и първичния сектор (селско стопанство, минни добиви) с 0,8%. Секторът на услугите е широко диверсифициран с финансови услуги, търговия на едро и дребно, информационни технологии, търговски недвижими имоти, научни изследвания, както и услуги с жилищни недвижими имоти, всяка от които допринася за най-малко 6% от икономиката на града през 2013 г.[7]

Най-големият отделен подсектор остава индустрията, чийто дял от общата продукция се е свил до 18,1% през 2013 г.[7] Профилът на промишленото производство се променя значително след 2010 г., когато градът обявява, че 140 силнозамърсяващи предприятия, които изискват много енергийни и водни ресурси, ще бъдат преместени извън града през следващите пет години.[17] Преместването на Capital Steel в съседната провинция Хъбей започва през 2005 г.[18][19] През 2013 г. се е увеличило производството на автомобили, продукти за космическата индустрия, полупроводници, фармацевтични продукти и продукти на хранително-вкусовата промишленост.[7]

В земеделските земи около Пекин житото е заместено като основна култура от зеленчуци и плодове.[7] През 2013 г. общото количество зеленчуци, годни за консумация, ядивни гъби и плодове е над три пъти по-голямо от това на житото.[7]

Икономически зони[редактиране | редактиране на кода]

През 2006 г. управата на града обособява шест икономически зони около Пекин, които да служат като основни двигатели на растежа на местната икономика. През 2012 г. шестте зони генерират 43,3% от БВП на града, в сравнение с 36,5% през 2007 г.[20][21] Шестте зони са:

  1. Джунгуанчун в района Хайдиан северозападно от града, е място за технологичните компании. От второто тримесечие на 2014 г., от 9 895 компании, регистрирани в една от шестте зони, 6 150 са базирани в Джунгуанчун.[22]
  2. Пекинската Финансова улица, в район Ксичън в западната част на града между Фуксимън и Фучънмън, е седалище на големи държавни банки и застрахователни компании. Водещите китайски финансови регулаторни институции, включително централната банка, банковия регулатор, регулатора на ценни книжа и др. са разположени в тази зона.
  3. Пекинският централен бизнес район, който всъщност се намира на изток от центъра на града, в близост до посолствата покрай източната част на Трети околовръстен пръстен. Бизнес районът е мястото, където са разположени повечето от офис сградите небостъргачи на града. Повечето чуждестранни компании и професионални фирми за услуги в града са базирани в тази зона.
  4. Ичжуан е индустриален парк около Пети околовръстен пръстен в район Дашин. Той привлича фармацевтични компании, компании за информационни технологии и инженерингови фирми.[23]
  5. Икономическата зона на летище Пекин е създадена през 1993 г. и обхваща международното летище в район Шуню, северозападно от града. В допълнение към логистиката, самолетните услуги и търговските фирми, тази зона е и мястото на монтажните автомобилни заводи в Пекин.
  6. Пекинският Олимпийски център е разположен на север от централните части на града и развива развлекателни услуги, спорт, туризъм и бизнес конгресни услуги.

Шиджиншан, в западните покрайнини на града, е традиционен център на тежката индустрия за производството на стомана.[24] Химическите предприятия са съсредоточени в далечните предградия на изток.

В Пекин също така съществуват и по-малко законни дейности. Градът е известен като център на пиратски стоки — на пазарите из града може да се намери всичко от последните дизайнерски облекла до DVD дискове, често продавани на емигранти и чуждестранни посетители.[25]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пекин
Починали в Пекин
Други
  • Лу Сюн (1881-1936), писател, живее в града през 1918-1926
  • Масатоши Накаяма (1913-1987), японски каратист, живее в града през 1937-1946
  • Сен-Джон Перс (1887-1975), френски поет, работи във френското посолство през 1916-1921

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Пекин поддържа много партньорски отношения и побратимени градове с международно местоположение.

(Бел.: някои места са области или регионални единици, но не и градове. Пекин за себе си технически не е град, по същество е китайска градска община)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hucker 1958, с. 5-6.
  2. Harris 2008, с. 96-109.
  3. Baxter 2011, с. 63.
  4. Coblin 2000, с. 537-552.
  5. People's Daily 2001.
  6. Chinats.com .
  7. а б в г д е ж з и к л м н о (Chinese) 国家统计局北京调查总队, "北京市2013年国民经济和社会发展统计公报", 北京市统计局 2014-02-13
  8. а б Age Composition and Dependency Ratio of Population by Region (2004) in China Statistics 2005. // Посетен на 5 July 2010.
  9. а б (Chinese) 北京市2010年第六次全国人口普查主要数据情况
  10. (Chinese) 北京市少数民族人口状况 2011-05-30
  11. (Chinese) 在北京外国人数量或已达20万人 超过市人口总数1% 2010-10-09
  12. Geohive
  13. БВП-2013 е на тримесечие според временните данни на China NBS (China NBS National DATA - тримесечни данни (中文) или China Statistical database - тримесечни данни (на английски)); съпоставимите данни за световните икономики - IMF - WEO - База данни за 2014; средният обменен курс от 6,1932 юана за 1 USD през 2013 г.; за паритета на покупателната способност 4,247 юана са равни на 1 международен долар през 2013 г. в съответствие с IMF - WEO - Database April 2014
  14. Данните за БВП на глава от населението са в съответствие с Статистическо комюнике на провинциите на базата на Националния план за икономическо и социално развитие за 2013 г., средногодишен валутен курс от 6,1932 юана за американски долар; паритетът на покупателната способност е съгласно April 2014 IMF data. 4,247 юана са еквивалентни на 1 международен долар.
  15. а б в "Jones Lang LaSalle Research Report - Пет години след Олимпиадата - растежът в Пекин продължава, какво да очакваме след това?" август 2013 г.
  16. Beijing tops PwC's list of cities' economic clout. // China Daily, 12 October 2012. Посетен на 13 October 2012.
  17. (Chinese) 北京五年淘汰140余家“三高”企业 北京商报 2010-11-17
  18. Capital Steel opens new branch to step up eastward relocation. // People's Daily Online, 23 October 2005.
  19. Spencer, Richard. Beijing abandons Mao's dream of workers' paradise. // London, The Daily Telegraph, 18 July 2008.
  20. (Chinese) 六大功能区
  21. (Chinese) 涂露芳, 六大功能区创造北京四成多GDP 北京日报 2013-10-09
  22. (Chinese) 北京市统计局 六大高端产业功能区主要经济指标
  23. Statistical Communique on the 2003 National Economic and Social Development of the City of Beijing. // {{{journal}}}. Beijing Municipal Bureau of Statistics, 12 February 2004.
  24. ShiJingShan. // Beijing Economic Information Center. Посетен на 22 June 2008.
  25. Pirates weave tangled web on 'Spidey'. // The Hollywood Reporter. 27 April 2007. Посетен на 15 March 2008.
  26. www.ebeijing.gov.cn

Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]

WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Beijing“ в Уикипедия на английски (автори).
Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг