Пекин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
北京
Běijīng Shì
Пекин
Местоположение на Пекин на картата на Китай
Административна единица Град на централно подчинение
Секретар на ККП Лю Ци
Кмет Ван Циншан
Площ 16 808 км²
Население(2004) 16 330 000
Гъстота на населението 888 д/км²
Националности (2000) китайци - 96%
манджури - 2%
хуейци - 2%
Окръзи 18
Общини 273
ISO 3166-2 CN-11
Oфициална страница:
http://www.beijing.gov.cn

Пекин (на китайски: 北京, с пинин: Běijīng, произнесено [peɪ˨˩ t͡ɕiŋ˥] прослушване прослушване) е столица на Китайската народна република. Пекин има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Пекин е втори по големина град в Китай след Шанхай като дава подслон на повече от 16 000 000 жители на площ от около 16 800 кв километра или половината от площта на Нидерландия. От 1949 година Пекин става столица на Китайската народна република. Пекин е красив град с много забележителности и красиви кътчета.

Съдържание

[редактиране] География

Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин на западната граница с провинция Хъбей, който има надморска височина 2303 m.

Пекин
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
2.6
 
2
-9
 
 
5.9
 
4
-7
 
 
9
 
11
-1
 
 
26
 
20
7
 
 
29
 
26
13
 
 
71
 
30
18
 
 
176
 
31
22
 
 
182
 
30
20
 
 
49
 
26
14
 
 
19
 
19
7
 
 
6
 
10
-0
 
 
2.3
 
3
-7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен плодщада Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.

Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони.[1] Средните максимални температури през юли са 30,8°C, средните минимални температури през януари - -9,4°C, а годишното количество на валежите - 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42°C, а най-ниската - -27°C.[2]

[редактиране] История

Изглед към Великата китайската стена в близост до Пекин

След 723 пр.н.е. на мястото на днешен Пекин възникват няколко града с различни имена. През 13 век e основан Ханбалик ("ханов град"), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин, градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368-1644) Пекин добива днешния си изглед - построен е "Забранения град" (императорски дворец и седалище на 24 китайски императрора в продължение на 5 века), площад Тянанмън ("Врата на небесната хармония") и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин ("южна столица") името на Пекин е сменено на Бейпин ("северен мир").

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 e обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. От тогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна града е напуснал очератния на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

[редактиране] Известни личности

Родени в Пекин
Починали в Пекин
Други
  • Лу Сюн (1881-1936), писател, живее в града през 1918-1926
  • Масатоши Накаяма (1913-1987), японски каратист, живее в града през 1937-1946
  • Сен-Джон Перс (1887-1975), френски поет, работи във френското посолство през 1916-1921

[редактиране] Побратимени градове

Пекин поддържа много партньорски отношения и побратимени градове с международно местоположение. ("Бел.: някои места са области или регионални единици, но не и градове. Пекин за себе си технически не е град, по същество е китайска градска община")

Виж www.ebeijing.gov.cn

[редактиране] Бележки

  1. People's Daily 2001.
  2. Chinats.com .

[редактиране] Източници

Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици