Пекин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пекин
北京
Běijīng Shì
— град —
Вратата на небесното спокойствие; Пекинският национален стадион; Храмът на небето; Националният център за сценични изкуства
Вратата на небесното спокойствие; Пекинският национален стадион; Храмът на небето; Националният център за сценични изкуства
Пекин (Китай)
Red pog.png
Пекин
Страна Флаг на Китай Китай
Площ 16 410,54 km²
Надм. височина 43,5 m
Население (2013) 21 150 000 души
1289 души/km²
Основаване ок. 11 век пр.н.е.
Пощенски код 100000 — 102629
Телефонен код 10
МПС код 京A, C, E, F, H, J, K, L, M, N, P (цивилни)
京B (таксита)
京G, Y (извънгр. райони)
京O (полиция)
京V (военни, правителство)
Официален сайт ebeijing.gov.cn
Пекин в Общомедия

Пекин (на китайски: 北京, пинин: Běijīng, [peɪ˨˩ t͡ɕiŋ˥] прослушване прослушване) е столица на Китайската народна република. С близо 20 000 000 жители и площ от около 16 800 km², градът е един от най-населените и най-обширните в света.

Пекин има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Градът се разделя на 14 окръга – градски и предградия, и две селски общини. От 1949 г. Пекин е столица на Китайската народна република. Той е вторият по население град в страната и е нейният политически, образователен и културен център.

Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век пр. Хр. и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

Име[редактиране | edit source]

През изминалите три хилядолетия от своето създаване град Пекин е имал множество имена. Сегашното наименование Пекин, което означава „северна столица“ (от 北, „север“, и 京, столица), е прието през 1403 година при династията Мин, за да разграничи града от Нанкин, чието име означава „южна столица“.[1]

Според съвременните правила за транскрипция от мандарин името на града би трябвало да се предава на български като Бейдзин, но формата Пекин е отдавна наложена в езика. Вариантът Пекин, използван и в други европейски езици, е различна транскрипция на същата китайска дума 北京, но въз основа не на съвременния мандарин, а на диалекти от времето на първите по-интензивни контакти между Китай и Европа през XVII век.[2] По-късно в северните диалекти на китайския протича фонетична промяна, при която съгласната [kʲ] се трансформира в [tɕ].[3][4]

География[редактиране | edit source]

Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин (надморска височина 2303 m) на западната граница с провинция Хъбей.

Пекин
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д
 
 
2.6
 
2
-9
 
 
5.9
 
4
-7
 
 
9
 
11
-1
 
 
26
 
20
7
 
 
29
 
26
13
 
 
71
 
30
18
 
 
176
 
31
22
 
 
182
 
30
20
 
 
49
 
26
14
 
 
19
 
19
7
 
 
6
 
10
0
 
 
2.3
 
3
-7
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]

През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен площад Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.

Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони.[5] Средната максимална температура през юли е 30,8 °C, средната минимална температура през януари – -9,4 °C, а годишното количество на валежите е 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42 °C, а най-ниската – -27 °C.[6]

История[редактиране | edit source]

Изглед към Великата китайската стена в близост до Пекин

Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай царството Ян (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Ци (蓟/ 蓟).

След падането на Ян, последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 г. от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династията Тан.

През 936 г., севернокитайският владетел на Късен Дзин (936-947) отдава голяма част от северните покрайнини, включително територията на съвременния Пекин, на хиданската династия Ляо. През 938 г. династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („южна столица“).

През 13 век е основан Ханбалик („хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368-1644) Пекин добива днешния си изглед – построен е „Забраненият град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императора в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин („южна столица“) името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 г. е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

Население[редактиране | edit source]

Управление[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Традиционно деление
Книжарница „Синхуа“ в района Сидан

Градската зона на Пекин традиционно се дели на следните райони (границите им може да не съвпадат с официалното административно деление):

Названието на много райони завършва на мен (门), което означава „врата“. В тези райони са разположени едноименните врати на старата крепостна стена на града.

Селища и градове

Извън градската зона на Пекин, но на административната му територия са разположени следните селища и градове:

Официално деление

Административната територия на града с централно подчинение Пекин се дели на 14 района и 2 уезда.

Район/уезд Население
(преброяване от
2000 г.)
Население
(преброяване от
2010 г.)
Площ
(km²)
Плътност
(души/km²)
Район Дунчен (东城区: Dōngchéng Qū) 881 763 919 000 41,86 21 700
Район Сичен (西城区: Xīchéng Qū) 1 232 823 1 243 000 50,53 23 567
Централна част на града (вътрешен град) общо: 2 114 586 2 162 000 92,39 23 401
Район Чаоян (朝阳区: Cháoyáng Qū) 2 286 756 3 545 000 455,08 7 790
Район Хайдян (海淀区: Hǎidiàn Qū) 2 240 124 3 281 000 430,73 7 617
Район Фентай (丰台区: Fēngtái Qū) 1 369 480 2 112 000 305,80 6 906
Район Шицзиншан (石景山区: Shíjǐngshān Qū) 489 439 616 000 84,32 7 306
Външен град общо: 6 385 799 9 554 000 1 275,93 7 488
Район Ментоугоу (门头沟区: Méntóugōu Qū) 266 591 290 000 1 450,70 200
Район Фаншан (房山区: Fángshān Qū)
до 1986 — уезд Фаншань
814 367 945 000 1 989,54 475
Район Тунчжоу (通州区: Tōngzhōu Qū)
до 1997 — уезд Тунчжоу
673 952 1 306 000 906,28 775
Район Шуни (顺义区: Shùnyì Qū)
до 1998 — уезд Шуньи
636 479 877 000 1 019,89 860
Район Чанпин (昌平区: Chāngpíng Qū)
до 1999 — уезд Чанпин
614 821 1 661 000 1 343,54 1 236
Район Дасин (大兴区: Dàxīng Qū)
до 2001 — уезд Дасин
671 444 1 365 000 1 036,32 1 317
Близки предградия общо: 3 677 654 6 322 000 7 746,27 816
Район Пингу (平谷区: Pínggǔ Qū)
до 2001 — уезд Пингу
396 002 416 000 950,13 438
Район Хуайжоу (怀柔区: Huáiróu Qū)
до 2001 — уезд Хуайжоу
296 002 373 000 2 122,62 176
Уезд Миюн (密云县: Mìyún Xiàn) 420 019 468 000 2 229,45 210
Уезд Янцин (延庆县: Yánqìng Xiàn) 275 433 317 000 1 993,75 159
Далечни предградия общо: 1 387 456 1 574 000 7 295,95 216

Населението на двата централни района на града за последните 10 години се е увеличило едва с 2 % (на 0,05 млн. души), близките предградия са нарастнали с 50 % (на 3,17 млн. души), далечните предградия са нарастнали със 72 % (на 2,64 млн. души), а крайните райони — с 13 % (0,19 млн. души).[7]

16-те района и уезда на Пекин се делят на 273 административни единици от следващото, трето, ниво: 119 селища, 24 общини, 5 национални общини и 125 улични комитета.

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Пекин поддържа много партньорски отношения и побратимени градове с международно местоположение.

(Бел.: някои места са области или регионални единици, но не и градове. Пекин за себе си технически не е град, по същество е китайска градска община)

Икономика[редактиране | edit source]

Инфраструктура[редактиране | edit source]

Култура[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Пекин
Починали в Пекин
Други
  • Лу Сюн (1881-1936), писател, живее в града през 1918-1926
  • Масатоши Накаяма (1913-1987), японски каратист, живее в града през 1937-1946
  • Сен-Джон Перс (1887-1975), френски поет, работи във френското посолство през 1916-1921

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Hucker 1958, с. 5-6.
  2. Harris 2008, с. 96-109.
  3. Baxter 2011, с. 63.
  4. Coblin 2000, с. 537-552.
  5. People's Daily 2001.
  6. Chinats.com .
  7. Geohive
Цитирани източници ==
Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции Знаме на КНР
Провинции: Анхуей | Гансу | Гуандун | Гуейджоу | Джъдзян | Дзилин | Дзянси | Дзянсу | Ляонин | Съчуан | Фудзиен |Хайнан | Хъйлундзян | Хубей | Хунан | Хъбей | Хънан | Цинхай | Шандун | Шанси | Шънси | Юнан
Автономни региони: Вътрешна Монголия | Гуанси-джуански | Нинся-хуейски | Синдзян-уйгурски | Тибетски
Градове на централно подчинение в КНР: Пекин | Тиендзин | Чунцин | Шанхай
Специални административни райони: Макао | Хонконг