Пекин

Град Пекин 北京 Běijīng Shì Държава Китай Статус столица Координати 39°54′50″ с. ш. 116°23′20″ и. д.39.913889° с. ш. 116.388889° и. д. 39.913889, 116.388889 Секретар на ККП Гуо Дзинлон Основаване ок. 11 век пр.н.е. Предходни имена Дзи, Чжонду Площ 16 801,25 km² Височина на центъра 43,5 m Население 19 612 368 души (2010) Плътност 1200 д./km² Национален състав 96% хан 2% манджури 2% хуейци Часова зона UTC+8 Пощенски код 100000 — 102629 Автомобилен код 京A, C, E, F, H, J, K, L, M, N, P (цивилни) 京B (таксита) 京G, Y (извънгр. райони) 京O (полиция) 京V (военни, правителство) Сайт http://www.ebeijing.gov.cn/ Пекин

Пекин (на китайски: 北京, с пинин: Běijīng, произнесено [peɪ˨˩ t͡ɕiŋ˥]  прослушване) е столица на Китайската народна република. С близо 20 000 000 жители и площ от около 16 800 квадратни километра, градът се нарежда като един от най-населените и най-обширните в света.

Пекин има статут на град-провинция и граничи с Тиендзин на югозапад и с провинция Хъбей на север, запад и юг. Градът се разделя на 14 окръга — градски и предградия, и две селски общини. От 1949 година Пекин става столица на Китайската народна република. Това е вторият по население град в страната и е нейният, политически, образователен и културен център.

Много малко градове в света са били ядро на такава огромна площ за толкова дълги периоди от време. Първото селище, около което се развива днешен Пекин, се появява около 11 век преди Христа и в следващите хилядолетия градът се превръща в една от Великите исторически столици на Китай. Пекин е известен със своите дворци, храмове, стени, изящни изкуства и образователни институции, превърнали го в културен център на китайската цивилизация.

География

Пекин е разположен в северния връх на Севернокитайската равнина, която се разширява на юг и изток от града. Планините на север, северозапад и запад отделят района на града от степите на Вътрешна Монголия. Най-западните и северозападни части на Пекин са разположени върху възвишения в подножието на тези планини. Най-високата точка на общината е връх Дунлин на западната граница с провинция Хъбей, който има надморска височина 2303 m.

Пекин
Климатограма
Я Ф М А М Ю Ю А С О Н Д     2.6   2 -9     5.9   4 -7     9   11 -1     26   20 7     29   26 13     71   30 18     176   31 22     182   30 20     49   26 14     19   19 7     6   10 -0     2.3   3 -7 средни макс. и мин. температури, °C валежи, mm източник: [1]

През Пекин преминава река Хай, там е и северният край на Великия канал, пресичащ цялата Севернокитайска равнина. Язовирът Миюн в горното течение на река Чаобай е най-големият в района на Пекин и основен източник на вода за нуждите на града.

Урбанизираната територия на Пекин се намира в южните и централни части на общината. Тя има радиална структура с пет концентрични пътни пръстена, най-външният от които преминава през няколко сателитни града. В центъра на града е разположен площадът Тиенанмън, а непосредствено на север от него е Забраненият град, някогашна резиденция на императорите. Западно от Тиенанмън се намира Джуннанхай, резиденцията на висшите ръководители на съвременен Китай. От изток на запад центърът на града е пресечен от булеварда „Чанан“, една от основните градски магистрали.

Климатът на Пекин е влажен континентален (Dwa по Кьопен) с горещо и влажно лято, под влиянието на източноазиатските мусони, и студена, суха и ветровита зима, поради въздействието на сибирските антициклони. Средната максимална температура през юли е 30,8 °C, средната минимална температура през януари - -9,4 °C, а годишното количество на валежите е 577 mm. Най-високата регистрирана температура е 42 °C, а най-ниската - -27 °C.

История

Изглед към Великата китайската стена в близост до Пекин

Градове с различни имена в района на Пекин съществуват от първото хилядолетие пр.н.е. На мястото на днешните градски райони Ксюану и Фентай царството Ян (една от държавите от периода на Воюващите царства) основава столицата си Ци (蓟/ 蓟).

След падането на Ян, последвалите династии Хан и Дзин включват тази местност в състава на различни окръзи. По време на династията Тан в района е разположено седалището на дзедуши Фанян, военен губернатор на северната част на съвременната провинция Хъбей. През 755 г. от този район започва въстанието на Ан Лушан, което често се разглежда като отправна точка за падането на династията Тан.

През 936 г., севернокитайският владетел на Късен Дзин (936-947) отдава голяма част от северните покрайнини, включително територията на съвременния Пекин, на хиданската династия Ляо. През 938 г. династия Ляо създава втората столица на държавата си на мястото на днешния Пекин и я нарича Нандзин („южна столица“).

През 13 век е основан Ханбалик („хански град“), столица на монголския владетел Кубилай хан (1260-1290). Под името Пекин градът е столица на Китай от 1421 до 1911 г.

По времето на династия Мин (1368-1644) Пекин добива днешния си изглед — построен е „Забранения град“ (императорски дворец и седалище на 24 китайски императора в продължение на 5 века), площад Тянанмън („Врата на небесната хармония“) и други.

По време на гражданските войни в Китай от началото на 20 век Пекин често сменя своите владетели. Когато през 1928 година столицата на Китай е пренесена в Нанкин („южна столица“) името на Пекин е сменено на Бейпин („северен мир“).

По време на Китайско-японската война (1937-1945) Пекин е окупиран от японците, а след гражданската война градът е завзет от комунистическите войски и на 1 октомври 1949 е обявен за столица на новообразуваната Народна република Китай. Оттогава китайската столица се развива непрекъснато, като отдавна градът е напуснал очертанията на Стария град и се е превърнал в един от големите мегаполиси на планетата.

Известни личности

Родени в Пекин

• Джан Дзъи (р. 1979), актриса
• Клод Кокбърн (1904-1981), британски журналист
• Джет Ли (р. 1963), актьор
• Ху Дзя (р. 1973), общественик

Починали в Пекин

• Дзян Цин (1914-1991), политик
• Дън Сяопин (1904-1997), политик
• Мао Дзъдун (1893-1976), политик
• Сакугава (1733-1815), японски каратист
• Сун Ятсен (1866-1925), политик
• Цъси (1835-1908), императрица
• Шунджъ (1638-1661), император

Други

• Лу Сюн (1881-1936), писател, живее в града през 1918-1926
• Масатоши Накаяма (1913-1987), японски каратист, живее в града през 1937-1946
• Сен-Джон Перс (1887-1975), френски поет, работи във френското посолство през 1916-1921

Побратимени градове

Пекин поддържа много партньорски отношения и побратимени градове с международно местоположение.

("Бел.: някои места са области или регионални единици, но не и градове. Пекин за себе си технически не е град, по същество е китайска градска община")

• Адис Абеба, Етиопия (17 април, 2006)

• Алжир, Алжир (11 септември, 1989)

• Аман, Йордания (1990)

• Амстердам, Холандия (29 октомври, 1994)

• Анкара, Турция (20 Юни, 1990)

• Астана, Казахстан (16 ноември, 2006)

• Атина, Гърция

• Бангкок, Тайланд (26 май, 1993)

• Белград, Сърбия (14 октомври, 1980)

• Берлин, Германия (5 април, 1994)

• Брюксел, Белгия (22 септември, 1994)

• Будапеща, Унгария (16 юни, 2005)

• Буенос Айрес, Аржентина (13 юли, 1993)

• Букурещ, Румъния (21 юни, 2005)

• Вашингтон, САЩ (15 май, 1984)

• Гаутенг, РЮА (6 декември, 1998)

• Джакарта, Индонезия (4 август, 1992)

• Ил дьо Франс, Франция (2 юли, 1987)

• Исламабад, Пакистан (8 ноември, 1992)

• Кайро, Египет (28 ноември, 1990)

• Канбера, Австралия (14 март, 1979)

• Киев, Украйна (13 Декември, 1993)

• Кьолн, Германия (14 Септември, 1987)

• Лилонгве, Малави (15 Януари 2008)

• Лима, Перу (21 Ноември, 1983)

• Лисабон, Португалия (22 Октомври, 2007)

• Лондон, Великобритания (10 Април, 2006)

• Мадрид, Испания (16 Септември, 1985)

• Манила, Филипини (14 Ноември, 2005)

• Москва, Русия (16 Май, 1995)

• Ню Йорк, САЩ (25 Февруари, 1980)

• Париж, Франция (23 Октомври, 1997)

• Рим, Италия (28 Май, 1998)

• Рио Де Жанейро, Бразилия (24 Ноември, 1986)

• Сантяго де Чиле, Чили (7 Август, 2007)

• Сеул, Южна Корея (23 Октомври, 1993)

• Тел Авив, Израел (21 Ноември, 2006)

• Токио, Япония (14 Март, 1979)

• Уелингтън, Нова Зеландия (10 Май, 2006)

• Хавана, Куба (4 Септември, 2005)

• Ханой, Виетнам (6 Октомври, 1994)

• Хелзинки, Финландия (14 Юли, 2006)

Източници

• The Climate of Beijing. // Chinats.com.

• Beijing. // People's Daily, 2001. Посетен на 22 юни 2008.