Забранен град

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Императорски дворци от династиите Мин и Чин в Пекин и Шенян
Imperial Palaces of the Ming and Qing Dynasties in Beijing and Shenyang*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Forbidden city 07.jpg
Забраненият град
Държава Флаг на Китай Китай
Тип Културно
Критерии i, ii, iii, iv
Справка
Регион** Азия
Координати 39°54′53″ с. ш. 116°23′26″ и. д. / 39.914722° с. ш. 116.390556° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 2004  (28ма сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Забраненият град (китайски: 紫禁城 пинин: Zǐjinchéng), е укрепен район на китайския императорски дворец в периода от средата на управлението на династията Мин (1368 - 1644) до края на управлението на династията Цин (1644 - 1912).

Намира се в центъра на Пекин, Китай и понастоящем е със статут на дворец-музей. За почти 5 века Забраненият град е бил дом на императора и неговото семейство, както и церемониален и политически център на китайското правителство.

Име[редактиране | edit source]

  • Пълното име на града е "Пурпурен забранен град" (китайски: 紫禁城 пинин: Zǐjinchéng). Името "Дзъ дзин чън" е дума с много значения. Дзъ (Zi, или "пурпурно") в случая се отнася за Полярната звезда (китайски: 紫微星 пинин: Zǐwēi Xīng, буквален превод: малка пурпурна звезда). Според традиционната китайска астрология Полярната звезда е дом на небесния император, а нейната система (китайски: 紫微垣; пинин: Zǐwēiyuán) е царството на небесния император и неговото семейство. Дзин (Jin, или "забранен") отразява факта, че никой не може да влиза или напуска двореца без разрешението на императора. Чън (Cheng) означава град обграден от стени .
  • Манджурите наричат града Dabkūri dorgi hoton (манджурски: Dabkūri dorgi hoton.png ) , което буквално гласи "Вътрешен многопластов град".
  • Най-общо името "Забранен град" произтича от факта, че от самото начало достъпът до града е бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.
  • Днес комплексът се нарича "Дворец-музей" (китайски: 故宫博物院, пинин: Gùgōng Bówùyùan), както и "Бивш дворец" (китайски: 故宫 пинин: Gùgōng; транскрипция: Гугун)

История[редактиране | edit source]

Строежът на Забранения град започва по нареждане на Юн Ло, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423 г. На същото място в миналото се е намирал дворецът на монголския владетел Кубилай хан, за чието великолепие се разказва в "Пътешествията на Марко Поло".

Забраненият град, живопис от династията Минг

От 1406 до 1420 г. 100 хил. майстори и милиони работници изграждат 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. Строен в продължение на 14 години, той е истински град в града, отделен от външния свят с 11 м висока, 8,62 м широка и 3400 м дълга правоъгълна червена стена, заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен ров с вода, наричана "Златна вода". Броят на стаите е ограничен до 9999, защото според китайците числото 10 000 символично представлява "безкрайност", а и само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи. Дворцовият комплекс обхваща 720 хил. м2, от които 150 хил. м2 изградена площ и е пример за традиционна китайска дворцова архитектура.

След завършването на комплекса император Юн Ло премества столицата от Нанкин в Пекин. В периода от 1420 до 1911 г. Забраненият град е административен център на държавата, дом на 24 императора от династиите Мин и Цин, техните семейства и обслужващ персонал. През 1644 г. избухват бунтове, последният император на династия Мин се самоубива, а начело на Кралство Китай за 267 г. напред застава династията Цин.

Властта на императорите приключва със Синхайската революция от 1911 г. На 1 януари 1912 г. е провъзгласена Република Китай с първи президент Сун Ятсен. 6-годишният по това време император Пу И е принуден да абдикира.

Изглед към Портата на Небесното спокойствие от площад Тиенанмън

Новият политически режим позволява на императора да задържи титлата си и да остане да живее (но вече като затворник) във вътрешния двор на Забранения град. Външният двор става резиденция на националистите от Гоминдана и е обществено достъпен.

След години на политическа нестабилност, през 1924 г. военният диктатор Фън Юсан организира преврат и поема контрола над Пекин. Фън Юсан денонсира споразумението с императорския дом и експулсира Пу И от Забранения град, лишавайки го от всичките му титли и обявявайки го за обикновен гражданин на републиката. Достъпът до целия комплекс се отваря за обществеността, а Забраненият град получава статут на Дворец музей. Пу И умира през 1967 г. като градинар в пекинските ботанически градини.

Заплахата от японска инвазия през 1933 г. принуждава китайското правителство да осигури безопасно хранилище за музейните експонати извън страната. В края на Втората световна война част от колекцията е върната в Забранения град, но друга остава в Тайван. От 1965 г. тя е изложена в Националния дворец музей в Тайпе.

От тераса с изглед към Портата на небесното спокойствие в Забранения град, на 1 октомври 1949 г. председателят Мао Дзъдун провъзгласява Народна република Китай. Днес на портата е поставен портрет с лика на "Великия кормчия".

Забраненият град е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. Той е най-голямата древна дървена конструкция в света.

Архитектура[редактиране | edit source]

Забраненият град, гледан по оста север-юг от парка Дзиншан

Задачата, поставена пред главните архитекти на строежа — Цай Син и евнухът Жуан Ан, и главните инженери — Куай Сян и Лу Сян, е да създадат (в съответствие с принципите на фън шуй) архитектурен шедьовър, символ на хармонията във Вселената, достоен дом за Сина на небето (Тзян-цзъ). Композицията е ориентирана по оста север-юг и стриктно спазва принципа на симетрия, като зданията от централната ос са високи и величествени, а тези, които са встрани, са сравнително ниски и скромни. Първите гледат на юг - "свещената" за китайците посока на благословеното слънце. Сградите в двореца са изрисувани с изящна комбинация от цветове, а почти всички покриви са покрити със специална жълто-кафява глазура, напомняща злато.

Дизайн[редактиране | edit source]

Северозападна кула

Дизайнът на Забранения град, от неговото цялостно оформление до най-малката подробност, символизира величието на имперска сила. Дворецът е разделен на мъжка и женска част - Ин-Ян. Ян е мъжката част с парадните зали, разположени по оста север-юг. Черната точка на Ин в мъжката половина е павилионът на императрицата, където тя се е намирала по време на големи празници и церемонии. В женската част са жилищните помещения на императора и неговото семейство, а бялата точка Ян е спалнята на самия император.

Покривна декорация с най-висок статут - Зала на висшата хармония

Кули[редактиране | edit source]

В четирите ъгъла на стената на Забранения град се намират четири кули ("Д")със сложно изградени покриви. Някога за обикновените хора тези кули са били най-видимите части от комплекса.

Покриви[редактиране | edit source]

Покривите са декорирани с линия от митични фигури, предвождани от страж, качен върху птица. Те трябвало да плашат злите духове, които, според вярванията на китайците, влизали в сградите именно оттам. Броят на статуетките се определя от важността на зданието. Единствено Залата на висшата хармония има 10, което я прави уникална за Забранения град.

Порти[редактиране | edit source]

Южна (Медианова) порта

Главният вход на Забранения град е Южната (Медианова) порта ("А") (китайски: 午門; пинин: Wǔmén; транскрипция: Умън). Тя обгръща в полукръг Площада на събранията. На север се намира Портата на бойния дух ("Б") (китайски: 神武门; пинин: Shénwǔmén; транскрипция: Шънумън, буквален превод: Божествена военна сила), която разделя града от парка Дзиншан. Останалите две се наричат съответно Западна порта на славата ("В") и Източна порта на славата ("Г"). Разстоянието между първите две е 960 м, а между вторите - 750 м.

Двор[редактиране | edit source]

Забраненият град формално се дели на външен и вътрешен двор. Външният двор (китайски: 外朝; пинин: Wàizhāo; транскрипция: Уайчао) e разположен в южната част на комплекса и включва административните сгради, а вътрешният (китайски: 内廷; пинин: Nèitíng; транскрипция: Нейтин) се намира в северната част и включва жилищните помещения.

План на Забранения град. Червените букви се използват в цялата статия като обозначител на обект.
- - - Приблизителна разграничителна линия между Вътрешния (север) и външния (юг) двор.
A. Южната (Медианова) порта
Б. Портата на бойния дух
В. Западна порта на славата
Г. Източна порта на славата
Д. Наблюдателни кули
Е. Порта на висшата хармония
Ж. Зала на висшата хармония
З. Зала на пълната хармония
И. Зала на съхранената хармония
К. Зала на военната слава
Л. Залата на литературната слава
М. Зала за поклонение пред Буда
Н. Южните три места
О. Дворец на небесната чистота
П. Зала на единството
Р. Дворец на земното спокойствие
С. Зала на императорския ред
Т. Залата на умственото развитие
У. Зала на императорското превъзходство

Външен двор[редактиране | edit source]

Южната порта ("А") има пет свода — три централни и по един страничен, водещи до голям площад. През централната арка с малки изключения имал право да минава само императорът. Барабани и камбани зазвучавали при всяко преминаване на Сина на небето. През площада се вие Златната река, като тук изкуственият воден канал има формата на лък, а над него се преминава през един от петте мраморни моста.

Следва Портата на висшата хармония ("Е") (китайски: 太和門; пинин: Tàihémén; транскрипция: Тайхъмън). Нейният вход е "охраняван" от редица бронзови лъвове и дракони и води до най-големия площад в Забранения град — Шъ Дзъ, с капацитет да побере 100 000 души.

Издигната на триетажна мраморна тераса, централно място на площада заема Залата на висшата хармония ("Ж") (китайски: 太和殿; пинин: Tàihédiàn; транскрипция: Тайхъдиен). Тя е най-голямата зала в комплекса и смятана от китайците за център на света. Използвана е при коронации, сватби, честване рождения ден на императора и посрещане на Нова година. В нея се намира Тронът на дракона, от който императорът управлявал Китай.

В посока север, по "Пътя на дракона" се достига до Залата на пълната хармония ("З") (китайски: 中和殿; пинин: Zhōnghédiàn; транскрипция: Джунхъдиен). В нея императорът си почивал или се подготвял преди и по време на церемонии. Зад нея се намира Залата на съхранената хармония ("И") (китайски: 保和殿; пинин: Bǎohédiàn; транскрипция: Баохъдиен), в която, освен аудиенции с чуждестранни пратеници, се организирали празненства и се провеждали държавни изпити за висши чиновници.

В югозападната част на вътрешния двор се намира Залата на военната слава ("К") (китайски: 武英殿; пинин: Wǔ Yīngdiàn; транскрипция: У индиен), а на югоизток - Залата на литературната слава "Л" (Уънхуадиен).

На североизток са Южните три места ("Н") китайски: 南三所; пинин: Nánsānsuǒ; транскрипция: Нансансуо) - резиденцията на престолонаследника. В целия град само тук покривите на сградите са със зелен цвят, защото зеленото за китайците е символ на растежа.

Вътрешен двор[редактиране | edit source]

Вътрешният двор включва група от три зали, множество по-малки сгради, жилищата на хилядите слуги, евнуси и наложници, храмове, библиотеки, театри, павилиони, градини, алпинеуми и басейни. Императорът живеел и работел изключително във вътрешния двор, външният се използвал само за церемониални цели.

Дворец на небесната чистота

На север от Портата на небесната чистота се намира Дворецът на небесната чистота ("О") (китайски: 乾清宫; пинин: Qiánqīng gōng; транскрипция: Циенцингун). Там се помещавали покоите на императора. Най-голямата от залите във вътрешния двор се издига върху мраморна тераса, разделена е на девет стаи с по две нива, с общо двадесет и седем легла. От съображения за сигурност всяка нощ императорът избирал на случаен принцип едно от тези легла.

Най-северната от трите основни зали - Дворецът на земното спокойствие ("Р") (китайски: 坤宁宫; пинин: Kūn níng gōng; транскрипция: Кун нин гун) е била резиденцията на императрицата. Между тях е разположена Залата на единството ("П") (китайски: 交泰殿; пинин: Jiāotàidiàn; транскрипция: Дзяотайдиен), символизираща единението на императорската двойка. Използвана е при провеждане на церемонии и празненства.

Залата на висшата хармония

Залата на императорския ред ("С") заема централно място в Императорската градина (китайски: 御花园; пинин: Yù huāyuán; транскрипция: Ю хуаюен). Градината е с правоъгълна форма и обхваща около 12 хил. м2. На всеки от четирите ѝ ъгъла има павилиони, символизиращи четирите сезона.

На запад се намира Залата за поклонение пред Буда ("М") (китайски: 养心殿; пинин: Yǎngxīndiàn; транскрипция: Янсиндиен). Религията е важна част от живота на императорския двор. Наред с будизма, значение има и даоизмът (един храм в императорската градина и друг в централната част на вътрешния двор). Друга форма на преобладаваща религия по време на династията Цин е тибетският будизъм или ламаизъм.

Северно от нея е разположена Залата на умственото развитие ("Т") китайски: 養心殿; пинин: Yǎngxīndiàn; транскрипция: Янсиндиен), в която е работил императорът, а около нея са сградите на Великия съвет и други държавни органи.

Залата на императорското превъзходство ("У") (китайски: 宁寿宫; пинин: Níng Shòugōng; транскрипция: Нин шоугун) е южен комплекс, умалено копие на Забранения град, и първоначално носи името "Дворец на тихото дълголетие" (след реконструкция през 1772 г. е преименуван). На юг от Портата на императорското превъзходство се вижда Стената на деветте дракона, а на запад — Залата на веселото дълголетие и езерото Кунмин.

Околност[редактиране | edit source]

Забраненият град е заобиколен от три страни с императорски градини. На север е паркът Дзиншан (китайски: 景山公园; пинин: Jǐngshāngōngyuán). Този висок 45,7 м хълм е изкуствено създаден от изхвърлената почва при строежа на крепостния ров и близките дворци.

На югозапад се намира паркът Джуннанхай (китайски: 中南海; пинин: Zhōngnánhǎi). Комплексът включва градина, две езера ("Централен море" и "Южно море") и сгради, които понастоящем са главен щаб на Комунистическата партия и Държавния съвет на Народна Република Китай.

Стената на деветте дракона

На северозапад е паркът Бейхай (китайски: 北海公园; пинин: Běihǎi Gōngyuán). Намиращото се в центъра му езеро "Северно море", заедно с другите две езера, са част от проект за напояване. В парка се намира още един от символите на императорската власт - Стената на деветте дракона (Jiulongbi) (китайски:九龍壁 . Построена през 1756 г., тя представлява облицована с керамични плочки кирпичена стена, 21 м дълга, 2 м широка и 15 м висока. Композицията включва общо 635 изображения на дракони.

Южно от Забранения град са храмовете - Имперско светилище на семейството (китайски: 太庙; пинин: Tàimiào; транскрипция: Таймяо) и Имперско светилище на държавата (китайски: 太社稷; пинин: Tàishèjì; транскрипция: Тайшъдзи)

На юг, покрай главната ос север-юг, се намират две почти идентични последователни порти - Портата на Небесното спокойствие (китайски: 天安门; пинин: Tiānānmén; транскрипция: Тиенанмън), която отделя комплекса от площад Тиенанмън и Правата порта (китайски: 端门; пинин: Duānmén; транскрипция: Дуанмън).

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Forbidden City“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.