Мин

	Империя Мин; (1368-1644)
	; Територии, контролирани от империята Мин при нейното най-голямо могъщество в началото на 15 век
Управление	Монархия
Официален език	Китайски
Столица	Нандзин (1368-1421); Пекин (1421-1644)
Императори	Мин Хуну (1368-1398); Мин Юнлъ (1402-1424); Мин Чунджън (1627-1644); и други
Канцлери	Лю Дзи (1368-1375); Джан Дзюджън (1625-1627); и други
Площ	до 6 500 000 km²
Население	до 150 000 000
Валута	Уън
	На територията на днешните държави: Бутан ; Виетнам; Индия; Китай; Лаос; Мианмар; Русия; Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Вижте пояснителната страница за други значения на Мин.

История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата суверена и петимата императора
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1122–256 пр.н.е.
Западна Джоу
Източна Джоу
Период „Пролети и есени”
Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
Западна Хан
Син
Източна Хан
Трите царства 220–280
Уей, Шу, У
Дзин 265–420 CE
Западна Дзин
Източна Дзин	Шестнайсетте царства 304–439
Южни и северни династии 420–589
Суй 581–619
Тан 618–907
Петте династии и десетте царства 907–960	Ляо 907–1125

Сун 960–1279
Северна Сун		Западна Ся
Южна Сун	Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Китайска република след 1911
Китайска народна република след 1949	Китайска република (в Тайван)
Шаблон: преглед • беседа • редактиране

Великата Мин (китайски: 大明, пинин: Míng Cháo) е династия, управлявала Китай от 1368 до 1644 година след падането на монголската династия Юен. Епохата на Мин, „една от най-великите ери на уредено управление и обществена стабилност в човешката история“,^[1] е предпоследната императорска династия в Китай и последната, основана от етнически китайци. Макар че столицата на Мин Пекин е превзета през 1644 година от бунтовниците на Ли Дзъчън, а малко по-късно там се утвърждава манджурската династия Цин, местни владетели, лоялни към династията Мин и наричани с общото наименование Южна Мин, се задържат в различни части на страната до 1662 година.

При управлението на Мин Китай изгражда силен военен флот и едномилионна постояннодействаща армия.^[2] Макар че частната презморска търговия и дори официлни трибутарни мисии да съществуват и през предходните периоди, трибутарният флот, воден от мюсюлманският евнух Джън Хъ надхвърля по своите мащаби всички подобни дотогавашни начинания. В страната се реализират огромни строителни проекти, като възстановяването на Великия канал и Великата стена и създаването на Забранения град. Оценките за населението на империята на Мин варират между 160 и 200 милиона души.^[3]^[4]

Хуну, първият император от династията Мин, прави опит да изгради общество от самозадоволяващи се селски общности с фиксирана социална система, която не се нуждае от търговията и занаятчийското производство на градските центрове. Възстановяването на китайското земеделие и усилването на комуникациите чрез милитаризирана пощенска система довежда неумишлено до появата на големи излишъци от селскостопанска продукция, която може да бъде продавана на пазарите, появили се по дължината на куриерските пътища, и селската култура и търговия са подложени на влиянието на градовете. Висшите слоеве на обществото и особено образованото съсловие шъншъ също е силно повлияно от тази нова консуматорска култура. Скъсвайки с традицията, търговските семейства започват да обучават децата си за служба в държавната бюрокрация и възприемат културни практики, характерни за по-висшето съсловие шъншъ. Успоредно с тези промени в съсловната структура и стопанския живот промени протичат и в политическата философия, държавното устройство и дори в изкуствата и литературата.

През 16 век в стимул за икономиката на империята на Мин се превръща търговията с португалците, испанците и нидерландците. Китай се включва в новата глобална търговия на стоки, животни и земеделски култури, станала известна като Колумбов обмен. Търговията с Европа и Япония довежда до значителен приток на сребро, което измества медта и хартиените банкноти като масово разменно средство. През последните десетилетия от управлението на Мин притокът на сребро силно се забавя, което подкопава държавните приходи и цялата икономика на страната. Към тези стопански затруднения се добавят ефектите върху селското стопанство от засилващия се Малък ледников период и поредица от природни бедствия и епидемии. Последвалият срив в авторитета на държавата и в жизнения стандарт на хората дава възможност на различни бунтовници да оспорват властта на Мин и в крайна сметка да унищожат династията.

[редактиране] История

[редактиране] Установяване на династията

[редактиране] Въстание срещу Юен и съперничество между бунтовниците

Китайска рисунка на оръдие от края на 14 век

Управлението на династията Мин е предшествано от това на династията Юен, наследник на Монголската империя. Наред със системната етническа дискриминация срещу китайците хан, предизвикваща недоволство и бунтове, сред непосредствените причини за падането на Юен са тежкото данъчно облагане, високата инфлация и големите наводнения по течението на река Хуанхъ в резултат на занемарените мелиоративни съоръжения.^[5] Вследствие на тези събития икономиката изпада в колапс, а стотиците хиляди селяни, мобилизирани за поправянето на дигите на Хуанхъ, започват да се бунтуват срещу властите.^[5]

Още през 1351 година избухва Въстанието на Червените превръзки, в което се включват много етнически китайци, свързани с тайната будистка организация Бял лотос. Джу Юенджан, беден селянин и будистки монах, се придъединява към Червените превръзки през 1352 година, но малко по-късно си създава репутация в движението, след като се жени за осиновената дъщеря на един от бунтовническите командири.^[6] През 1356 година силите на Джу завземат град Нандзин,^[7] който по-късно става първата столица на империята Мин.

Докато империята на Юен се разпада, съперничещи си бунтовнически групи се борят за контрол над страната и за възможността да установят нова владетелска династия. През 1363 година Джу Юенджан елиминира своя най-силен съперник Чън Йоулян, разгромявайки го в битката на езерото Поян, определяна понякога като най-голямата морска битка в историята. Използвайки масово брандери, Джу и 200-хилядния му флот успявата да победят трикратно по-многочислените сили на Чън. Тази победа превръща Джу Юенджан в безспорен владетел на долината на Яндзъ, заздравявайки позициите му на юг.

След като през 1367 година ръководителят на Червените превръзки умира при неясни обстоятелства, докато гостува на Джу Юенджан, той се превръща в неоспорим водач на бунта. Джу заявява претенциите си за императорската титла, като на следващата година изпраща своята армия срещу столицата на Юен Пекин.^[8] Последният император на Юен е принуден да се оттегли на север към Шанду. Джу Юенджан опожарява столицата на Юен, след което обявява установяването на новата династия Мин,^[8] а себе си за император под името Хуну.