Император на Китай
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Император на Китай е владетелят на Китайската империя (221 г. пр.н.е.–1912 г.). На китайски титлата се изговаря „Тиен-дзи“ („Син на Небето“), което следва да покаже неговата божественост и богодадена власт.
Титлата заменя отделните царски титли на разпокъсан Китай след обединението, проведено от Цин Шъхуан. Той е титулуван в Китай като „Първият император“.