Велика китайска стена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Велика китайска стена
The Great Wall*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Great Wall of China.jpeg
Велика китайска стена
Държава Флаг на Китай Китай
Тип Културно
Критерии i, ii, iii, iv, vi
Справка
Регион** Азия
Регистрационна справка
Вписване 1987  (11та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.
Великата китайска стена при династията Мин

Великата китайска стена е система от отбранителни съоръжения в Северен Китай, издигнати през III век пр.н.е. (в по-голямата си част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Тя прекосява страната от границата с Корея, при заставата Шанхайгуан до пустинята Гоби, при заставата Дзя-югуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името и на китайски звучи "Чанчън" и буквално означава "Дълга защитна стена".

История[редактиране | edit source]

Великата китайска стена при династията Цин
Великата китайска стена при династията Хан

Началото[редактиране | edit source]

Строежът на стената започва още през 4 век пр.н.е. в епохата на Пролети и есени и на Воюващите царства. През следващите 2300 години повече от 20 китайски династии работят по укрепването и удължаването ѝ, като така се създава най-голямото съоръжение с военна цел в света. Най-голям принос имат династиите Цин, Хан и Мин, които построяват повече от 6000 км.

Владетеля на царство Чу - Чън през III в.пр.н.е., като контрамярка срещу нападенията на царство Чи, който започва да строи от камъни и пръст голяма квадратна стена. На места тя е заменена от водни канали или естествени планински прегради и по нейната дължина са построени малки крепости. Тази стена се приема за първообраза на този тип строителство. Скоро и другите царства започват да следват примера му и да строят стени да се отбраняват едно от друго, както и от варварските племена от Север. Най-късата от тези стени е 50 км, а най-дългата над 500 км. Останките от тези първи стени показват териториите на отделните царства.

Голяма част от стената (около 1000 км) е построена по време на царство Цин, за да се защити от атаките на номадските племена.

Символът[редактиране | edit source]

Great wall of china-mutianyu 4.JPG

През ІІІ в.пр.н.е. императорът-обединител на Китай Цин Шъхуан дава заповед да се съединят съществуващите участъци в една непрекъсната линия, а тези извън определената линия да бъдат разрушени и така се създава "Стената от 10 000 ли". Великата стена се превръща в символ на обединението на Китай.

На запазена стела, поставена до една от заставите, са разчетени думите на Цин Шъхуан:"Аз присъединих отделните княжества и обединих Китай, разруших старите стени и застави, за да свържа защитните съоръжения на шестте царства. Положението е стабилно, моят народ живее щастливо, мъжете работят в полето, а жените се занимават с тъкане."

Укрепването[редактиране | edit source]

Great Wall Badaling.jpg

Следващата династия Хан удължава още повече стената, като тя достига почти 20 000 или (10 000 км.). В някои участъци се допълват една или няколко стени. Целта отново е предпазване от нестихващите набези на номадите Сионну, които към това време са засилили мощта си. Хан се опитват да разрешат проблемите с племето чрез междудържавен брак, но в крайна сметка, през управлението на император Хан Уди, се виждат принудени да прибягнат към укрепване на стената. Построени са още повече сигнални кули – средно на всеки 2-5 км, както и малки укрепления с дърва за кулите и обслужващи войници. Така се създава една пълноценна отбранителна система. В столицата и в други селища са построени допълнителни наблюдателници.

След Хан настъпва време на няколко династии, които властват сравнително кратко време и над различни части на страната. Някои от тях са представители на етнически малцинства от некитайски произход. Те строят защитни стени в различни направления.

По време на процъфтяващата династия Тан територията на Поднебесната империя достига далеч отвъд пустинята, с което Стената изгубва функциите си на гранично отбранително съоръжение. Сун присъединява земите в южен Китай, което също премахва нуждата от укрепването на Стената.

Стената като оръжие[редактиране | edit source]

Great wall of china-mutianyu 3.JPG

През XIII век монголите прекосяват цяла Азия и Европа. Те превземат и Китай, като основават династия Юен. Тяхната империя се простира много по-далече от пределите на Стената и за тях, като за номадски племена, тя няма голямо значение. За да предотвратят все пак евентуално въстание на китайците и за да осъществяват пълен контрол над търговските пътници, те възстановяват много от заставите и стратегическите точки. Изпратени са и воински отряди за осигуряване на сигурността.

През Мин, която наследява монголската династия Юен в Китай, поради реалната заплаха от монголците, които искат да си възвърнат властта, както и от нарастващата мощ на племената нуджън, започва да се доукрепва стената, като сега се използват тухли и чакъл. През двата века владение на Мин не спират работите по стената с размаха на първия китайски император Циншъхуан. Великата стена достига до 8 м височина и 6-7 м дебелина и повече придобива познатия от наши дни вид. Построени са още много наблюдателници във формата на трапец и с ширина на страна на основата около 6,5 м, което прави по-трудно превземането им. Укрепени са заставите и вече приличат на крепости. Това не спира монголите и нуджън, но за щастие те не разрушават по пътя си това хилядолетно съоръжение.

През Мин стената е разделена на 9 зони "джън", начело на които има един главен командващ войските и отговарящ за ремонта. Числеността на служещите в една зона е около 100 000 души, като може да се увеличава или намалява според необходимостта. При обичайна обстановка, командващият зоната има за задача опазването на сигурността ѝ, при война, той следва заповедите и препоръките на специален пратеник на Военното министерство или на самия император. Тогава се определят 6 важни застави: Дзюйонгуан, Даомагуан, Дзъдзингуан, Янмънгуан, Ниуугуан и Пиентоугуан. Тези застави са много важни за отбраната на столицата Пекин и югоизточните райони на империята. Армията на династия Дзин за по-сигурно залива портите на заставата Дзюйонгуан с течен метал и така буквално ги заварява. Самата застава е единственото място, откъдето може да се премине през стръмната планина. Но шпионите на Чингиз хан откриват тайна пътека, по която минават през нощта и така безпрепятствено проникват до столицата Джунду (днешен Пекин).

Великата стена се оказва превземаема и с помощта на огнестрелни оръжия. Още през династия Тан, с изобретяването на барута, започват да се правят топове, които са способни да пробият стената, откъдето да се промъкнат нападателите.

Великата китайска стена, 1907

Строителни материали и техники[редактиране | edit source]

Основните материали за изграждането на стената са пръст, камъни, дърво и керемиди. За нуждите на строителството в планините се отварят каменни кариери, откъдето се взимат цели блокове. На Льосовото плато се използва предимно пръст, а в пустинята – тръни и пясък. Тухлите и дървото се използват за по-важните участъци. Структурата на стената е замислена много добре, тя следва особеностите на терена и минава през стратегическите точки, за да може да се осигури ефикасна отбрана и победа срещу нападателите. Основната и част са високи стени, издигнати върху планински била. По нея има хиляди застави, наблюдателници, площадки за даване на знаци с огън и дим. Тя има зъбци на всеки 2 м, което улеснява стрелбата по нападателите. На равни разстояния се издигат наблюдателниците и площадките. Те от своя страна играят важна роля в опазването на столицата. При приближаваща опасност войниците започват да си препредават знаци с дим, които могат за много кратко време да достигнат до столицата и от там да започне изпращането на помощ. Покрай стената са построени фортове, където живеят войниците и се съхраняват провизии. Горната част на стената е облицована с 3-4 слоя тухли, които са така добре слепени с вар, че е невъзможно между тях да поникне трева. Върху стената, широка 4,5 м, могат да преминат едновременно 5 коня или 10 души. Отгоре е направена и канализация, за да може да се оттича дъждовната вода чрез капчуци в земята.

Най-голямото гробище в света[редактиране | edit source]

Великата китайска стена се приема и за символ на тиранията, тъй като за нейното строителство са привикани на ангария стотици хиляди хора – майстори, затворници, войници и селяни, като много от тях умират по време на строежа. Освен това, когато Цин Шъхуан издава заповедта за изгаряне на всички книги, с изключение на аналите на неговата династия, по медицина и фармацевтика, се доуточнява, че който не изпълни заповедта до 30 дена след влизането и в сила, ще бъде изпратен да работи на стената с обръсната глава, желязна верига на врата и йероглифи, изписани на лицето му, за период от 4 години. Строителството на защитните стени и особено това на Великата стена на Цин Шъхуан неизменно поражда недоволството на опозицията, която упреква императорите в жестокост и тиранство, тъй като това изцежда големи финансови средства и човешки ресурси. Този колосален труд се извършва в епоха без машини с цената на непосилен труд. Чън Лин от династия Хан пише, че това е време, когато по-добре да родиш момиче, отколкото момче. У Лунхан от Сун пише, че Стената е толкова висока, защото е стъпила на човешки кости и толкова дълбока, защото е напоена с кръвта им.

Затова понякога се казва, че Великата стена е "най-голямото гробище в света", тъй като там, според някои историци, са намерили смъртта си 10 милиона души. Това, от своя страна, подтиква народа да създаде множество истории и легенди, свързани с нея.

Съсредоточаването на работна сила в строителството на стената отслабва земеделското производство. В същото време, наказателният закон е много строг и всичко това поражда силно недоволство у народа. Когато се изчерпва търпението му, народът въстава една година след смъртта на император Цин Шъхуан. Това въстание е първото и най-жестоко селско въстание в китайската история и довежда до свалянето на династия Цин. Поради това у следващите поколения споменът за Цин Шъхуан е по-скоро като за жесток тиранин.

Наследството[редактиране | edit source]

Chinese Wall.JPG

Сега общата дължина на всички участъци е към 6000-6500 км, като стената на места може да достигне на ширина до 10 м, а на височина 15 м, като в по-отдалечените части на страната тя представлява просто по-големи земни валове. Изчислено е, че общо са използвани приблизително около 180 млн. м3 пръст и 60 млн. м3 други строителни материали. Ако този материал се използва за построяването на стена с дебелина 1 м и височина 5 м, то тя ще обиколи цялата Земя един път и нещо. Снимките от сателит показват, че сега участъци с обща дължина около 1000 км са разрушени изцяло или са погребани под земята.

Видимост от Космоса[редактиране | edit source]

Хората смятат, че стената е единственото творение, създадено от човешка ръка, което може да се разпознае от Луната с просто око. Това мнение съществува години наред, подобно на градска легенда, като понякога е записвано дори в учебници. Реално погледнато обаче, ако това беше вярно, човек би могъл да забележи и всяка по голяма магистрала.

В действителност това, което може да се забележи е сянката на стената от околоземна орбита, т.е. от височина по-малко от 500км (което е 0,1% от разстоянието до Луната). Необходима е много добра видимост, когато Слънцето е ниско, а резултатът не е по-различен от този при много други обекти, създадени от човека.

Галерия[редактиране | edit source]