Пустиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Номади приготвят своя обяд в пустинята Тар.
Оазисът Бахария в Египет.

Пустиня (на езици като френски и английски идва от латински desertum, означаващо ненаселено място, на български от пуст[1], означаващо също безлюдно място) в географията е област, територия с много сух или много студен климат, където растителността липсва или е много оскъдна. Валежите са рядкост и малко по количество. Животинските видове са ограничен брой и повечето от тях са се пригодили към нощен начин на живот заради високите температури през деня.

Пустините заемат около една трета от земната повърхност или около 50 милиона квадратни километра. Пустинни и полупустинни зони се намират в 53 страни по света. Арабите наричат пустинята море без вода.

Основният фактор за формирането им е ерозията, дължаща се на ветрове, вода и слънчева радиация. Тук обикновено се отлагат минерали, а в по-ниските райони се образуват различни соли. Пустините са идеално място за презервиране на различни артефакти и фосили поради сухия климат и отдалечеността от населени места. Повечето от тях са образувани на геоложки платформи и заемат древни участъци от сушата. Тези в Азия, Африка и Австралия са на височина от 200 до 600 метра над морското равнище, а тези в Централна Африка и Северна Америка — на около 1000 метра над морското ниво. Една голяма част от пустините на Земята са заобиколени от планини или поне граничат с тях. Минералните и други отлагания са нееднородни и различни взависимост от геоложкия строеж на територията и природните явления и процеси.

Общи характеристики[редактиране | edit source]

Температура[редактиране | edit source]

С изключение на полярните зони, пустините се намират между 15° и 40° паралел в северното или южното полукълбо. Една от най-важните характеристики на пустините е температурата. Тя достига 45°С - 50°С през лятото и до 0°С през зимата. В студените, снежни пустини минималните температури достигат -30°С. Водата прихваща и задържа инфрачервеното излъчване от слънцето и от земята, но сухият пустинен въздух е неспособен да сложи преграда пред излъчването през деня или да задържи тази топлина през нощта. По тази причина повечето от слънчевата топлина през деня достига до земята и я нагрява, но веднага щом слънцето се скрие пустинята изстива, защото цялата топлина се излъчва обратно в атмосферата.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Растителност в пустинята Баха Калифорния

Погрешно се счита, че пустините са много бедни на животински видове. Една от причините за подобни твърдения е че през деня повечето от тях остават скрити, за да контролират температурата на тялото си или да се предпазят от дехидратация. Те са еволюирали така, че са се адаптирали към нощен живот, толериране на горещината и липса на вода. Типични за пустините са койоти, гущери, змии, зайци.[2]

Най-често срещаните растения са кактусите. Те дори са станали символ на пустинята. Някои от тях достигат огромни размери, могат да живеят до 200 години и служат за дом на много видове птици. Много от тях задържат вода в стеблото, корените или листата. Повечето от тях са се адаптирали към сухия и горещ климат, както и към солеността на почвата. Други видове растения, които могат да се видят в пустините са от семейство слънчогледови.

Валежи[редактиране | edit source]

Пустините имат сух климат. Индексът за сухота взима предвид валежите (P) и изпарението (T)[3]:

I=\frac{P}{T+10}\,.

Когато I<10\, се счита, че климатът е много сух.

Дъждове падат в пустините. Пустинните бури са често явление. В Сахара например рекордът е 44мм за 3 часа. Понякога те могат да предизвикат наводнения и поради липсата на растителност, тези наводнения могат да бъдат много опасни. Реки като Нил, Хуанхъ, Колорадо текат през пустини. Пустините могат също така да имат подводни реки и извори, разположени в близост до повърхността или на голяма дълбочина. Понякога след дъждове се образуват езера, които са плитки, временни и солени.

Образуване и разпространение на пустините[редактиране | edit source]

В основата на формирането, съществуването и развитието на пустините е неравномерното разпределение на топлината и влагата свързано с географската зоналност на планетата. Зоналното разпределение на температурите и атмосферното налягане обуславят спецификата на циркулацията на въздушните маси в атмосферата и формирането на ветровете. Пасатите преобладават в екваториално-тропическите ширини. Те определят устойчива стратификация на атмосферата и възпрепятстват вертикалното движение на въздушните потоци. По този начин не се образуват облаци и количеството на дъждовете е изключително малко. От друга страна липсващите облаци са и причина за повишен приток на слънчева радиация, която допълнително намалява влагата във въздуха и го прави изключително сух.

В умерения пояс условия за възникване на пустини има във вътрешноконтиненталните райони. Такива са Централна Азия където количеството на дъждовете не превишава 200 mm годишно. Въздухът се характеризира с голяма сухост и висока температура (до +40°C и повече) и силна запрашеност. Рядко проникващите въздушни маси с циклони от океаните и Арктика бързо се загряват и изсушават.

Именно характерът на общата циркулация на атмосферата заедно с местните географски особености създават климатична обстановка, която се формира на север и юг от екватора в ивицата между 15° и 45° географска широчина, зоната на пустините. Към тези фактори на места допълнително може да се включи и влиянието на хладните океански течения преминаващи в тропическите ширини. Такива са Перуанско течение, Калифорнийско течение, Бенгелско течение, Канарско течение, Западно Австралийско течение. Прохладните наситени с влага въздушни маси над тях създават температурни инверсии и водят до образуване на гъсти мъгли в близост до континенталното крайбрежие.

Видове пустини (Класификация)[редактиране | edit source]

Най-големите пустини
Пустиня Площ (км²)
1. Антарктида (Антарктида) 13 829 430
2. Арктика (Арктика) 13 700 000
3. Сахара (Африка) 9 100 000
4. Обща област от
Нефуд, Дахна и Руб ел-Хали (Азия)
2 330 000
5. Гоби (Азия) 1 295 000
6. Калахари (Африка) 900 000
7. Патагонска пустиня (Южна Америка) 670 000
8. Виктория (Австралия) 647 000
9. Сирийска пустиня (Азия) 520 000
10. Пустиня от големия басейн (Северна Америка) 492 000
11. Пустиня Чиуауа (Северна Америка) 450 000
12. Голяма пясъчна пустиня (Австралия) 400 000
13. Каракум (Азия) 350 000
14. Колорадо (Северна Америка) 337 000
15. Сонора (Северна Америка) 310 000
16. Къзълкум (Азия) 300 000
17. Такламакан (Азия) 270 000
18. Тар (Азия) 200 000
19. Гибсън (Австралия) 155 000
20. Симпсън (Австралия) 145 000

През 1961 Певърил Мегз разделя пустинните региони на Земята в три отделни категории в зависимост от количеството валежи. Това е сравнително широко използвана система и според нея екстремално сухите области са тези в които може да има поне 12 месеца без валежи, сухите области са тази с годишни валежи по-малко от 250 mm и полусухите области са тези с валежи между 250 и 500 mm. Сухите и екстремално сухите области се класифицират като пустини, а полусухите се разглеждат като степи [4].

Пустините биват пясъчни, глинести, каменни или снежни взависимост от характера на почвата и състава. Снежните пустини се намират най-често в полярните области или най-високите планини. Пясъчните се наричат още бахарни, а глинестите-такири.

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. В българския език думата се употребява като синоним на безлюдно, усамотено място. Така например Иван Вазов озаглавява пътеписа си, посветен на планината Рила "Великата Рилска пустиня". В още по-тесен смисъл понятието е свързано с местата, където християнските отшелници са извършвали своя т.нар "монашески подвиг"
  2. Al-kahtani, M.A. и др. Kidney mass and relative medullary thickness of rodents in relation to habitat, body size, and phylogeny. // Physiological and Biochemical Zoology 77 (3). 2004. DOI:10.1086/420941. с. 346–365.
  3. Deserti,Italy:Mondadori, 2001. ISBN 1-55297-669-6
  4. What is a desert?. // Pubs.usgs.gov. Посетен на 2010-10-16.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]