Либийска пустиня

Либийска пустиня ‏الصحراء الليبية
Площ	1 100 000 км²
Надморска височина	200 m
Температура	макс. достигната — + 58 градуса по Целзий
Валежи	0 — 5 mm
Държави	Либия, Судан и Египет
Природни залежи	нефт

Либийската пустиня е названието на северния и източния дял от Сахара.

Тя е разположена на запад от р. Нил в Египет, и се простира до западните части на Либия. В северозападен Судан граничи с Нубийската пустиня. Приблизително 1 100 km дълга и 1 000 km широка, Либийската пустиня е покрита от пясъчни ергове, планини и скалисти равнини. На територията ѝ съществуват 8 депресии, от които 7 са оазиси (Сива, Харга, Дахла, Бахария, Фарафра в Египет; Ал-Джагбуб и Куфра в Либия). В депресията Катара водите са солени, и затова тя не се счита за оазис.

Либийската пустиня е най-сухата част от Сахара — валежите рядко превишават 5 mm на година, а в югозападните части на Либия валежи няма в продължение на 2—3 години. Въздухът е толкова сух, че дори след поглъщане на вода, гърлото изсъхва за секунди. Най-високата точка е платото Гилф Кебир, издигащо се на около 1 100 метра надморска височина в югозападния ъгъл на Египет. В северната си част платото е разделено от три уади (сухи речни корита). В Либийската пустиня, на територията на Либия, са разположени три пясъчни морета — Голямо, Каланшо и Ребиана.

Либийската пустиня е изключително слабо населена, обитателите ѝ са най-вече бербери и други северноафрикански номади, както и населението на оазисите.

През Втората световна война тук действа Далекобойната пустинна група на британската армия.

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.