Патагонска пустиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поглед върху Патагонската пустиня от космоса

Патагонската пустиня (на испански: Desierto de Patagonia) e най-голямата пустиня в Южна Америка и седма в света по своята площ. Включва област от около 673 000 km2, разположена главно на територията на Аржентина и малка част от Чили. На запад граничи с Андите, а на изток с Атлантическия океан.

География и климат[редактиране | edit source]

Патагонската пустиня представлява голяма континентална маса разположена върху 40-тия паралел и може да се характеризира като студена пустиня. Температурите рядко надминават 120C, а средната годишна температура е 30C. Зимата продължава около седем месеца, а лятото — три. Скрежта не е необикновено явление, но поради крайно сухият климат сняг почти отсъства. Основната причина за сухия климат е наличието на естествена планинска преграда на запад от Патагонската пустина. Така именно планинската верига на Андите спира влажните течения от Тихия океан и по този начин благоприятства за формирането на пустиня на едва 200 km от океана [1]. Студеното Фолкландско течение по бреговете на Атлантическия океан е причина за захлаждането на климата в Патагонската пустиня и допринася за естествената и неприветливост.

Преди формирането на Андите, областта най-вероятно е била покрита с гори с умерен климат. При самото образуване на планинската верига огромно количество вулканичен прах се изсипва от многобройните вулкани върху областта и допринася за фосилизирането на дърветата. Останки от вкаменени дървета могат да се открият почти навсякъде в Патагонската пустиня [2]. В пустинята основният пейзаж включва каменисти равнини и плата, песъкливи каньони и глинести наслаги [3]. Областта около пустинята е значително по-разнообразна — има редица реки, езера и дренажни корита, които се пълнят с води от топенето на снеговете от Андите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. McDonald, James E. Climatology of Arid Lands
  2. PBS. Central Steppes
  3. BBC. Paian