Атлантически океан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Атлантическия океан

Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан. Разположен е между Северна и Южна Америка на запад, Европа и Африка на изток. Свързан е с Тихия океан на югозапад, Индийския океан на югоизток и Северния ледовит океан на север.

Атлантическият океан се е образувал при отдалечаване на литосферните плочи преди 180 милиона години. В продължение на много векове той е бил отправна точка на европейските изследователи. Днес той продължава да бъде важна транспортна връзка за страните, които имат излаз на него и заема важна геополитическа роля

Съдържание

Географско положение, големина и брегове[редактиране]

Атлантическият океан заема приблизително 22% от повърхността на Земята. Площта му, заедно с тези на оградните морета, е 92 млн. km².

Океанът има формата на буквата S — стеснява се при Екватора и се разширява на север и на юг от него. От север на юг дължината му е 15 000 km. Широчината му е сравнително малка и варира от 2 848 km между Бразилия и Сиера Леоне до над 6400 km на юг. Средната дълбочина на Атлантическия океан, с принадлежащите му морета, е 3339 m, а без тях 3926 m. Най-дълбоката точка е в падината Пуерто Рико — 8605 m.

Атлантическият океан граничи на запад със Северна и Южна Америка. Той се свързва със Северния ледовит океан през Датския пролив, Гренландско море, Норвежко море и Баренцово море. На изток, границите на океана са бреговете на Европа, Гибралтарският проток и Африка. В югоизточната си част Атлантическият океан се слива с Индийския като за граница е определен меридиана на 20° източна дължина, който свързва Иглен нос с Антарктида. На юг Атлантическият океан граничи с Южния океан с граница 60° ю.ш. или според част от научните среди в света, които не приемат Южния океан за отделен, южната граница на Атлантическия океан са бреговете на Антарктида. Атлантическият океан е свързан с Тихия в югозападната си част през протока Дрейк, а в западната с Панамския канал.

Освен упоменатите водни басейни, други големи в близост до Атлантическия океан са Карибско море, Мексиканският залив, Северният ледовит океан, Средиземно море, Черно море, Северно море, Балтийско море и Келтско море.

Бреговата линия на Атлантическия океан е най-силно разчленена в северната част (крайбрежието на Северна Америка и Европа) и значително по-слабо — в южната част (крайбрежието на Южна Америка и Африка). Разчленеността на бреговете влияе върху климатичните особености и върху стопанската усвоеност на крайбрежните територии.

Образуване и подводен релеф[редактиране]

Релефна карта на дъното на Атлантическия океан
Релефна карта на дъното на Атлантическия океан

Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва магма. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен океански хребет). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на вулканични острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и вулканска пепел с дебелина 1000 m.

Свойства на океанската вода[редактиране]

Климатът варира от екваториален до умерен (в най-северните и най-южните части). Средногодишната температурата на водата на 60° с.ш. е 7-8°С, а на 60° ю.ш. е 1°С. Причина за тази голяма разлика е топлото течение Гълфстрийм. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25-26°С. Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34-37‰. Вълните са най-високи около нос Хорн, понякога достигат 15-20 m. Най-високият прилив в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива Фънди — 18 m. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.

Флора и фауна[редактиране]

В Атлантическия океан са известни около 200 000 вида растения и животни: много водорасли, морска трева; радиоларии, медузи, ракообразни, летящи риби, акули, морски костенурки, риба меч, херинга, треска и др.

Икономика[редактиране]

Атлантическият океан е интензивно проучван от още от най-ранната история от жителите на селищата по бреговете му. Викингите, португалците и испанците са най-известните му изследователи, като Христофор Колумб е първият, който успява да го прекоси. След Колумб, европейските проучвания бързо се ускоряват и се установяват много нови търговски пътища. В резултат, Атлантическият океан се превръща в основна транспортна артерия между Европа и Америка.

Океанът също допринася значително за икономическото развитие в крайбрежните страни. Освен, че предлага лесно достъпни търговски пътища, Атлантическият океан има петролни залежи, изобилие от утаечни скали, както и най-богатите ресурси на риболов в света. Той предлага около 2/3 от световния улов на риба, като той е най-интензивен в североизточната част на океана — Баренцово, Норвежко, Северно и Балтийско море. Други райони с интензивен риболов са северозападната част на океана по бреговете на Нюфаундленд, край бреговете на Гренландия, полуостров Лабрадор и Нова Скотия, в западната част на океана — Карибско море, Мексиканския залив, както и близо до югозападния бряг на Африка. Нефт се добива главно в шелфа на Мексиканския залив, Карибско море и Северно море.

Някои от основните пристанища са Хамбург, Ротердам, Лондон, Санкт Петербург; Ню Йорк, Буенос Айрес; Дакар, Кейптаун и др.

Атлантическият океан притежава също гъста мрежа от подводни комуникационни кабели с обща дължина над 200 000 километра, включително 16 трансатлантически, които свързват Европа с Америка. Първият подводен кабел между Европа и Северна Америка е поставен през 1866 г., а през 1882 г. друг кабел свързва Европа с Южна Америка.

Произход и история на името[редактиране]

Най-старото известно споменаване на "Атлантик" е в историята на Херодот около 450 г. пр. н. е. (на гръцки: Ἀτλαντὶς θάλασσα: Море на Атлас).

Името Атлантически идва от титанът Атлас, който, според древно-гръцката митология трябвало да крепи небето на запад, в близост до Гибралтарския проток (виж също: Атласките планини). За древните гърци, терминът най вече описвал морето разположено отвъд Гибралтар, за разлика от Средиземно море. Гърците вярвали, че този океан е огромна река, която опасва света. Възможно е и името да идва от атлантите — народ, който обитавал атлантическото крайбрежие на северна Африка и мароканските атласки планини и който Херодот описва в една от своите книги.

Друго древно традиционно име е Етиопски океан, произлизащо от Етиопия, чието име някога се използвала като синоним за цяла Африка. Преди европейците да открият други океани, терминът „Океан“ е бил синоним на водите отвъд Гибралтарския проток.

Държави и територии[редактиране]

Излаз на Атлантическия океан и неговите периферни морета имат 96 суверенни държави и зависими територии (в курсив):

п • б • р
Океани
п • б • р
Региони в света

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атлантически_океан&oldid=5659602“.