Осло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Град
Осло
на норвежки: Oslo
Oslo city in 10 images.jpg
Флаг Герб
Флаг
Герб
Държава Норвегия
Регион Източна Норвегия
Фюлке Осло
Координати 59°54′40″ с. ш. 10°45′10″ и. д. / 59.911111° с. ш. 10.752778° и. д.
Кмет Фабиан Станг
Първо упоменаване 1147
Предходни имена Асло, Християния, Кристияния
Площ 454 km²
Население 605 005 души (2011)
Плътност 1320 д./km²
Часова зона UTC+1
Телефонен код +47 22
Сайт http://www.oslo.kommune.no/
((no)) ((en))

Осло (Норвегия)
Red pog.png
Осло

Осло (на норвежки Oslo OsloУшлу, също и Услу), наричан между 1624 и 1925 също Кристияния (Kristiania), е едновременно град, фюлке и столица на Норвегия.

Осло води началото си от около 1000 година и е столица от 1314 година. Градът става община на 3 януари 1838 г. През 1842 г. той е отделен административно от провинцията чрез фюлке Акешхус (Akershus), която става част от него на 1 януари 1948 г.

Към 1 април 2011 Осло има население от 605 005 души. [1] Градската област заедно със свързаните с Осло населени места обхваща голяма територия с общо население 906 681 души (към 1 януари 2011). [2]

По своята площ от 454 км² Осло е една от най-големите столици в света.[3]

Центърът на града е разположен в края на едноименния фиорд Ослофиорд, откъдето той се разраства и образува сравнително ясна U-образна форма.

От общата площ на града 115 км2 са достроени, а 7 км2 са земеделски.

От 1901 г. в Осло се връчва Нобеловата награда за мир.

Име[редактиране | edit source]

Върху значението на името Осло се спори. Сигурно е, че е дошло от старонорвежки език и се предполага, че е било името на голяма ферма, създадена от първите заселници.

През Средновековието името на града е „Ásló“ и по-късно „Ósló“. По-ранният правопис на думата предполага, че компонентът "„ás“ означава или билото на планината Екеберг южно от града („ås“ в днешния норвежки), или „бог“ (на старонорвежки áss) и още „божественост“. Следователно най-честите интерпретации на името са „ливадата при билото“ или „ливадата на боговете“. И двете са възможни.

Други филолози и историци смятат, че основателят на града крал Харалд Хардроде (1015–1066) му е дал името Осло за спомен на своите жени. Предположенията включват Ослава – любовница на краля от унгарски произход; Елисавета Ярославна – дъщерята на руския княз Ярослав Мъдри, която е била известно време и жена на крал Харалд; Мирослава (по-народному Ослава) – българска принцеса, голямата младежка любов на Харалд; или гръцката принцеса Ослова. [4]

След тридневен пожар, който унищожава голяма част от средновековния град, през 1624 г. кралят на Датско-норвежката уния Кристиан IV нарича града на свое име – Кристияния. По негово нареждане градът е застроен по-близо до крепостта Акершус на реката Акершелва. Известна е историята, в която Кристиан IV посочил с пръст къде трябва да бъде разположен възстановеният от пожара град.

През 1814 Норвегия се откъсва от съюза с Дания, а през 1905 – и със Швеция (вж. Шведско-норвежка уния). За първи път самостоятелно управляваната Норвегия желае да ознаменува самостоятелността си като изтрие следите от миналото и създаде свой език с норвежки имена на градове и местности, силно повлияни дотогава от датския правопис и произношение. Оживените дебати продължават дори през най-тежките военни години. Граждани и организации предлагат старото име на града да бъде върнато, но общинското управление и населението на Осло като цяло е отрицателно настроено към това.

Въпреки това, норвежкият парламент набързо възвръща старото име на Осло със закон от 11 юли 1924 г., в навечерието на плануваното честване на 300-годишнината на Кристияния. Законът влиза в сила от 1 януари 1925 г. Привържениците на промяната смятат, че тя е била добър начин да бъдат изтрити следите от „времето на датчаните“. Сред противниците е и писателката Сигрид Унсет. Тя пише, че би се срамувала от опита да бъде изтрит спомена за града, който е оказал най-голямо влияние в живота на страната, и че е неприемливо да бъде прието името на неговия предходник – градът от другата страна на реката. [5] Други смятат, че промяната на името е комунистическа спекулация, която целяла да омаловажи влиянието на монархията и факта, че Кристияния е християнски град с християнско население. [6] .

История[редактиране | edit source]

Кристиания през 1814, гледана от Екеберг

Според записките, намерени от това време, Осло е създаден през 1048 г. от крал Харалд III. Скорошни археологични открития доказват, че на мястото на града е имало християнски погребения от преди 1000 години. Поради това през 2000 година се празнува хилядолетието на Осло.

Музеят за скулптура и театър на Ханскен, пред който е е издигнат паметник на Кристиан VI, сочеш с пръст "Тук ще бъде разположен Осло"
Дворът на крепостта Акешхус днес

През 1299 крал Хокон V Магнюсон (1299-1319), който дотогава управлявал областта и имал седалище в Осло, премества столицата от Берген в Осло. Той започва строежа на крепостта Акешхус, която по-късно става кралска резиденция. Хокон V Магнюсон разгръща голямо строителство и по него време градът удвоява населението си до около 3500 жители.

Един век по-късно Норвегия става по-слабата част от съюза с Дания. [7] След като резиденцията на краля е в Копенхаген, статутът на Осло като главен град запада и той става провинциален административен център.

Осло е бил опожаряван няколко пъти. Голям пожар изпепелява града през 1624 г., по времето на управлението на краля на Дания и Норвегия Кристиан IV, когато вече градът е бил твърде утвърден търговски и културен център [7]. Кристиан IV посещава много пъти подвластната му Норвегия, грижи се за икономическите ѝ интереси, създава норвежка армия и множество градове. След пожара Кристиан IV нарежда да препостроят града на ново място – по брега на Акешелва, извън градските стени, в близост до крепостта Акешхус и му дава името Кристиания. Частта на града, построена през 1624 г., сега носи името Квадратура(на норвежки: Kvadraturen), заради оригиналния си устройствен план. На това място днес е издигнат паметник, изобразяващ ръката на владетеля.[8]

През 1811 г. е открит Университетът на Осло по подобие на Хумболтовия университет в Берлин [9] и допринася за развитието на норвежката култура, наука и народностно самоопределение.

През 1814 г. Кристияния отново става истинска столица, когато съюзът с Дания се разпада.

Много от забележителностите в Осло са строени през XVIII век, в това число Кралския дворец (1825-1848), Стортингет (Парламентът) (1861-1866), Университетът и Националният театър. През този период тук живеят някои от световно известните норвежци, сред които Хенрик Ибсен, Кнут Хамсун, който получава Нобелова награда за литература. През 1850 г. Кристиания поглъща Берген и става най-гъстонаселеният град в Норвегия. От 1877 държавната администрация започва да изписва името на града с „К“ - Kristiania, вместо повлияното от датския правопис Christiania.

Централната роля на Осло в политическия, културния и икономически живот на Норвегия продължава да бъде източник на дискусии и фикции. Няколко опита за децентрализация през 20 век не успяват да променят това. Разрастването на градския пейзаж и на града довежда до депопулация на провинцията и по-масово заселване в столицата. Конструкцията на високи сгради в центъра събуждат скептицизъм сред местните жители. Пресметнато е, обаче, че на града ще се нуждае от още около 20 000 допълнителни жилища до края на 2020 г. Това създава спор за това дали да се строй високо или просто да се разширява града и да заема нови незастроени територии.

През 1996 и 2010 г. Осло е домакин на песенния конкурс „Евровизия“.

През 2011 г. в Осло са убити осем души по време на терористично нападение, най-смъртоносното нападение в Норвегия след Втората световна война.[10]

Географско положение[редактиране | edit source]

Пример за зеленината на Осло

Осло е разположен в южната част на Норвегия. Заема дъговидния северен бряг на Ослофиорд. Фиордът почти разполовява полуостров Несоден. На юг, през теснините на Ослофиорд градът осъществява връзка с протока Скагерак, а оттам и със Северно море. От южната страна на Осло е морето, а от северната градът е обграден от зелени хълмове и Скандинавските планини. Бреговата ивица е силно разчленена. В границите му има 40 острова, най-голям от които е Малмоя.

Две трети от територията на града е защитена и представлява паркове, гори, хълмове и езера. [11]

Природни условия[редактиране | edit source]

Релефът е равнинно-хълмист. Най-високата точка на територията на Осло е Киркебергет – 629 m.

Градът е богат на водни ресурси. Има 343 езера, сред които с размерите си се откроява Маридалсванет. То е и основен източник на питейна вода за голяма част от града. Въпреки че населението на града е относително малко в сравнение с останалите европейски столици, той заема необикновено голяма площ. Две трети от територията му е защитена заради намиращите се там паркове, гори, хълмове и езера. Тези зелени площи допринасят за чистият въздух и зеления вид на града.

Климат[редактиране | edit source]

Осло се намира умерено-океанската климатична зона. При този тип климат се наблюдава голяма влажност, големи температурни амплитуди и умерени средногодишни температури.

Лятото е прохладно или дори топло с най-висока средна дневна температура в месеците от юни до август от 20-21 °C. Септември има сравнително същите температури, но в края на месеца застудява. Най-високата температура измерена досега е 35 °С. Това става на 21 юли 1901. Топлинни вълни нахлуват в страната няколко пъти всяко лято. Това повишава температурите и те често достигат 30-31 °С. Ослофиорд има много обществени плажове, които са много посещавани през летните месеци. Температурата на водата е около 20 °С, а понякога достига до 23-24 °С.

Климатограма на Осло

Зимата е студена и влажна. Температурите могат да паднат до -30 °С, а и повече, когато атмосферното налягане е по-високо и небето е чисто. Почти всяка зима се образува лед, който прави възможни риболова в лед и ледените пързалки на повърхността на морето. Минусови температури се наблюдават от ноември до март, а най-студеният месец е януари. Най-ниската температура е измерена през февруари 1871 година и е била -27,9 °С. Често се наблюдават и обилни снеговалежи. Дебелината на снежната покривка е средно около 25 cm и се задържа за около 30 дни от годината.

Вероятно поради глобалното затопляне се наблюдава тенденция за постепенното увеличаване на температурите в Осло. През годините между 2000 и 2010 снегът в Осло се задържа само за ден-два.

Средното количество на валежите е 763 mm като понякога зимата е по-суха от лятото.

Средни месечни температури
Месец Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември
Средни високи температури в °C (°F) -1.8 (29) -0.9 (30) 3.5 (38) 9.1 (49) 15.8 (60) 20.4 (69) 21.5 (71) 20.1 (68) 15.1 (59) 9.3 (49) 3.2 (38) -0.5 (31)
Средни ниски температури в °C (°F) -6.8 (20) -6.8 (20) -3.3 (26) 0.8 (33) 6.5 (44) 10.6 (51) 12.2 (54) 11.3 (52) 7.5 (46) 3.8 (39) -1.5 (29) -5.6 (22)


Население[редактиране | edit source]

Градът има 605 005 жители през април 2011 г. [1]

Населението на „Голямо Осло“ се увеличава с около 1 500 души на година, което го прави един от най-бързо растящите градове в Европа.

Конурбацията му се простира в двете фюлкета Осло и Акешхус, на които е главен административен център. Нейното население е 839 423 души (януари 2007). [12]

19,6% от населението на Осло се състои от имигранти, които идват от неевропейски страни. Най-голяма е групата на пакистанците. Други големи имигрантски групи представляват преселници от бившата Югославия, Виетнам, Филипините, Турция, Ирак и Мароко. Населението на Осло се увеличава с 2% всяка година (около 17% през последните 15 години). Увеличението на населението се дължи (по равно) на раждаемостта и на многото имигранти, заселващи се в страната.

Население в миналото (към 1 януари)[13]
Година 1801 1825 1855 1875 1900 1925 1951 1960 1970 1980 1990 2000 2002 2006 2011
Население 9 500 15 400 31 700 76 900 277 900 255 700 434 360 471 500 487 360 454 872 458 364 507 467 529 407 538 411 599 230

Българи в Осло[редактиране | edit source]

В Осло има Българо-норвежко дружество  [14] и българско училище.

Българската православна община "Св. св. Кирил и Методий" е създадена през 1993 година. Православни богослужения се извършват в храма "Свето Благовещение“ в Осло. [15]

Политика и управление[редактиране | edit source]

Рейерингсквартале (Regjeringskvartalet)
Стуртинге (Stortinget)

Осло е столица на Кралство Норвегия и седалище на норвежкото правителство. Повечето от управленските учреждения, включително и това на министър-председателя, са разположени в Рейерингсквартале (Regjeringskvartalet), намиращ се близо до Парламента — Стуртинге (Stortinget).

Образувайки община и област в Норвегия, Осло излъчва 17 члена на парламента.

За разлика от повечето норвежки общини от 1986 г. в Осло има собствена парламентарна система. Върховната власт в столицата принадлежи на градския съвет (Bystyret), който в момента се състои от 59 представители избирани на всеки четири години. Градският съвет има пет отдела: Здравеопазване и социални грижи, Образование и култура, Градско развитие, Транспорт и екология, Финанси.

След местните избори през 2003 г. управлението на града е в ръцете на коалиция на Работническата партия. Подкрепяна от християндемократите и либералите, коалицията има мнозинство и в градския съвет. Това мнозинство се запазва и след изборите от 10 септември 2007 г.

На местните избори през 2007 г. най-много мандати в централното политическо управление на града получава Работническата партия (18 мандата), следвана от Дясната партия (16), Партията на прогреса (9), Социалистическата лява партия (6), Лявата партия (5), Червената изборна коалиция (3) и Християнската народна партия (2 мандата).[16]

Кметът на Осло е глава и най-високопоставен представител на града. В миналото длъжността е била най-силната в Осло. След налагането на парламентаризма обаче кметът има по-скоро церемониална роля в управлението. Сегашният кмет на Осло е Фабиан Станг (Fabian Stang).

Икономика[редактиране | edit source]

Градът е най-големият промишлен център в Норвегия, даващ 20% от общата промишлена продукция. Водещи отрасли са корабостроенето, металообработването, приборостроенето, електротехническата, химическата, текстилната, полиграфическата и дървообработващата промишленост.[17] Той е важен център на морската търговия в Европа и е дом на около 980 компании и 8 500 работодатели в морския сектор, сред които са и някои от най-големите корабни компании. [18] Градското пристанище е най-голямото товарно пристанище в страната, което превозва и пътници. Близо 6000 кораба влизат в дока на Осло годишно с общите 6 милиона тона товари и над 5 милиона пътници.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Осло през 2006 г. е общо 268 047 милиарда норвежки крони, които съставляват 17% от общия БВП на Норвегия. [19] През 1995 БВП на града е 165 915 милиарда крони. Столицата има един от най-високите БВП в Европа. Ако Норвегия беше членка на Европейския съюз, столицата ѝ щеше да е четвърта в това отношение. Водят я Лондон, Брюксел и Люксембург.

Осло е един от най-скъпите градове в света. През 2006 и 2007 г., той е на десето място в тази категория[20][21]. Въпреки това, в Осло цените за жилища са много ниски в сравнение с други добре развити държави. В същото време цените за вещи и услуги са едни от най-високите в глобален мащаб.

Транспорт[редактиране | edit source]

Въздушен[редактиране | edit source]

Осло е обслужвано от три летища:

  • Летище „Осло“, Гардермоен
  • Летище „Зандфиорд“, Торп
  • Летище „Моос“, Риге

Морски[редактиране | edit source]

Ежедневни превози до Кил (Германия), Копенхаген (Дания), Фредерикшавн (Дания) и Несоден.

Ежедневни маршрути се правят от и за островите разпръснати около Осло.

Сухопътен[редактиране | edit source]

Достъпът до центъра на града се заплаща на едно от деветнадесетте отредени за целта места. 20 норвежки крони е цената за достъп до всички заградени с кордон зони по всяко време на деня за една седмица. Има възможност и да се заплати за целия сезон. [22]

Железопътен[редактиране | edit source]

Сентралстатсьон е главната железопътна станция в Осло. От там има влакови връзки до: Тронхейм, Берген, Ставангер, Стокхолм (Швеция) Гьотеборг (Швеция) , Копенхаген (Дания). През 2004 железопътният транспорт в Норвегия е оценен като третият най-точен (идващ навреме) в Европа[23] През първите месеци на 2005 точността е 92,9%, но когато метеорологичните условия са лоши и има снеговалеж и виелици, се получават закъснения или отлагания на пътуването по някои маршрути.

Градски[редактиране | edit source]

Трамвай в Осло
Автобус в Осло

Системата на градският транспорт в Осло е управлявана предимно от общинската фирма за транспорт Осло Спурвайер (Oslo Sporveier). Тя се грижи за метрото, трамваите, автобусите и фериботите. Областните железопътни линии се управляват от железопътния концерн NSB.

Градският транспорт в Осло работи с билети и карти. Един нормален билет позволява свободно пътуване за време от един час с прекачванията. Билетите се използват и във влакове, ако маршрутът влиза в същата зона. През 2004 година с градския транспорт са направени 160 милиона пътувания, 85% от които — чрез Осло Спурвайер, а другите 15% - от частни превозни средства[24].

Метрото (норв. T-bane) свързва западната и източната част на града и има шест линии. На някои места те са под земята, на други-надземни. В централната си част всички линии се движат по едно трасе под самия център над града. Линиите се идентифицират чрез номера — от 1 до 6. Трамваите също имат номера 11-13 и 17-19. Автобусната мрежа има над 50 линии.

Планиране на пътуване в Осло с преходите, с разписания, карта и детайлно описание на маршрутите (с кола и обществен транспорт), става най-лесно на Reiseplanleggeren, Trafikanten.no.

Спорт[редактиране | edit source]

Стадион „Улевол“

Осло е бил домакин на Зимните олимпийски игри през 1952 г. С изключение на спускането от програмата на алпийските ските, преминало в Норефел, всички дисциплини се провеждат в границите на града. Церемониите по откриването и закриването на игрите се провеждат на стадион Бислет, който се използва и за бързото пързаляне с кънки.

В Осло се провеждат турнири по лека атлетика, включително от Диамантената лига и предшестващият я турнир — Златната лига от 1996 г. [25][26]

Комплексът за Северни дисциплини „Холменколен“ е домакин на множество спортни събития преди и след Олимпиадата от 1952 г. в това число на няколко Световни първенства по биатлон [27] и ски северни дисциплини (през 1930, 1966, 1982 и 2011 г. [28]).

През летните месеци пристанището става домакин на множество морски спортове, включително голяма регата по плаване, която привлича около 1 000 лодки всяка година.

Футбол[редактиране | edit source]

Градът има два популярни футболни отбора. Техните имена са Волеренга Фотбал и ФК Люн. През сезон 2005 г., отборите са били съответно на първо и на трето място. Третият футболен отбор от Осло, който в миналото е бил шампион на страната е Шайд Фотбал. Други футболни тимове, състезаващи се в третото ниво на норвежкия футбол са КФУМ-Камератене, Манглерю Стар, ФК Осло Сити и ФК Фриг.

Хокей[редактиране | edit source]

Градът се представлява и от два отбора по хокей на лед.

Стадиони[редактиране | edit source]

Улевол е стадионът на Норвежкия национален отбор по футбол. Построен през 1926 г., той е най-големият футболен стадион в Норвегия. "Волеренга Фотбал" и ФК "Люн" също използват стадиона.

Холменколен[редактиране | edit source]

Величествената шанца за ски скокове Холменколен, близо до столицата Осло, е най-старата в света. Тук се провежда традиционният норвежки ски фестивал през месец март. Тук всяка година по традиция се провеждат и състезанията по биатлон. Норвегия е една от световните сили в този спорт.

Медии[редактиране | edit source]

В Осло се публикуват вестниците Афтенпостен, Верденс Ганг (VG), Дагбладет, Дагсависен, Моргенбладет и др. Офисът на националната телевизия NRK е разположен в града. Централата на TVNorge (Телевизия Норвегия) също се намира в Осло, а ТВ2 (намираща се в Берген) и ТВ3 (намираща се в Лондон) имат клонове в града. Съществуват и много специализирани издания на други малки медийни компании.

Забележителности[редактиране | edit source]

Музеят на викингите
Кметството

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Осло
Починали в Осло

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Съглашения за сътрудничество са подписани със следните градове[31]:

Осло има дългогодишна традиция да праща коледно дръвче (Коледна елха) на градовете Вашингтон, Лондон, Ротердам, Антверпен и Рейкявик.[31] [32] От 1947 година Осло изпраща 20-25 - метрово дърво, което е между 50 и 100-годишно, във Великобритания. Това е израз на благодарност за помощта на кралството към Норвегия през Втората Световна война. През декември 2007 г. лампичките на дървото са запалени за 61-ви път от кметовете на Осло и Уестминстър. На тазгодишната церемония се обръща специално внимание на екологичните проблеми и глобалното затопляне.[33] [34]

Квартали на Осло[редактиране | edit source]

Квартали Жители[35] Площ Номер на квартала
Ална 45 114 13,7 km² 12
Берке 26 229 7,7 km² 9
Фрогнер 47 618 8,3 km² 5
Старо Осло 39 500 7,5 km² 1
Груруд 25 461 8,2 km² 10
Грюнерльока 42 129 4,8 km² 2
Норе Акер 43 843 13,6 km² 8
Норстран 44 802 16,9 km² 14
Сагене 32 394 3,1 km² 3
Санкт Хансхауген 30 144 3,6 km² 4
Стовнер 29 351 8,2 km² 11
Сьонре Норстран 34 980 18,4 km² 15
Улерн 28 898 9,4 km² 6
Вестре Акер 42 042 16,6 km² 7
Йостеншьо 44 399 12,2 km² 13

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б ((no)) Tabell 1 Folkemengde 1. april 2011 og endringene i 1. kvartal 2011. Akershus og Oslo
  2. Tabell 1 Tettsteder. Folkemengde og areal, etter kommune. 1.januar 2011
  3. Adventure Guide Scandinavia: Sweden, Norway, & Denmark, Henrik Berezin, 279
  4. Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås
  5. "OSLO LEVE!" - Om navneendringen fra Kristiania til Oslo Av Bård Alsvik
  6. Namneskiftet Kristiania–Oslo – nokre folkeetymologiske forsøk på å forklåra namnet Oslo av Åse Wetås („Anti-bolsjevik“, Aftenposten 2. mai 1924)
  7. а б ((no))История на град Осло
  8. Blikk - infoavis om byens utvikling
  9. Berlinere interessert i Oslo
  10. Полицията рязко намали броя на жертвите в Норвегия. // Дневник.бг, 25 юли 2011. Посетен на 19 февруари 2012.
  11. а б в г Мекият север на Осло, статия в Дневник.БГ от 25 септември 2008 г.
  12. Table 1 Urban settlements. Population and area, by municipality. 1 January 2007, препратката е недостижима към 30 юни 2012 г.. // www.ssb.no. Посетен на 2008-04-01.
  13. Table 0301 0301 Oslo. Population 1 January and population changes during the year. 1951-. // www.ssb.no. Посетен на 2008-04-01.
  14. Българо-норвежко дружество, от сайта bgnor.org, посетен на 17 август 2013 г.
  15. Българска православна община в Норвегия "Св. св. Кирил и Методий", от сайта pravoslavieto.com, посетен на 17 август 2013 г.
  16. Valgoppgjør for Oslo kommune 2007
  17. Дойков, Васил, А. Дерменджиев. 2000. Европа — стопанска география. Парнас, Русе, ISBN 954-8560-43-7, стр. 107
  18. За икономиката на Осло
  19. Регионални изчисления, 2005
  20. Sahadi, Jeanne. World's most expensive cities. // CNN, 19 юни 2007. Посетен на 10 юли 2008 г..
  21. Sahadi, Jeanne. World's most expensive cities. // CNN, 26 юни 2006. Посетен на 10 юли 2008.
  22. UK Commision for Intergrated Transport
  23. ((no))NSB på tredjeplass i Europa:I 2004 var NSB det tredje mest punktlige nasjonale togselskapet i Europa., NSB — Norges Statsbaner Норвежки държавни железвици
  24. "Факти от Юни 2005"
  25. Диамантената лига в атлетиката залага на звездите и бонусите, статия в Дневник.БГ от 3 март 2009 г.
  26. ИААФ намали състезанията в "Златната лига", статия в Дневник.БГ от 28 ноември 2001, Веселин Караиванов
  27. Данни за всички проведени състезания по биатлон, от сайта на Международния съюз по биатлон, посетен на 19 февруари 2012 г.
  28. Данни за всички проведени състезания по ски, от сайта на ФИС, посетен на 19 февруари 2012 г.
  29. Ботаническата градина, на английски
  30. Уеб страница на музея
  31. а б Партньорство с други градове
  32. Oslo tree is London-bound — Aftenposten.no. // www.aftenposten.no. Посетен на 2008-04-01.
  33. Trafalgar Square. // www.london.gov.uk. Посетен на 2008-04-01.
  34. Christmas tree recycling. // www.westminster.gov.uk. Посетен на 2008-04-01.
  35. ((no))Befolkningen etter bydel, kjønn og aldersgrupper 1.1.2008. Utviklings- og kompetanseetaten, Oslo kommune — Население според квартал, пол и възрастова група, 1.I.2008, Осло община, посетено на 12. april 2008

Външни препратки[редактиране | edit source]