Харалд III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Харалд III
крал на Норвегия
Роден: 1015
Норвегия
Починал: 25 септември 1066
Англия

Харалд III Сигурдсон, наричан и Харалд Хардроде (на норвежки Harald III или Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.

Биография[редактиране | edit source]

Паметник на Харалд III

Харалд Сигурдсон е роден през 1015. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II, син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030, когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031 те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри.

Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия. При войната срещу Цар Петър Делян, в която Византия повторно успява да установи господството си в 1041г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при Острово, a старата Самуилова столица Преспа е съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столицта Осло викинга Харалд Хардрад, описан в една сага като „разорител на българите“ [1]. В началото на 40-те години Харалд се връща в Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.

През 1045 Харалд Сигурдсон се връща в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062, когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.

През 1066 Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите.

Харалд III е наследен от синовете си Магнус II и Улаф III.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001
  • Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York.
  • Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
  • Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000-1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I крал на Норвегия (1046 – 1066) Магнус II
Олаф III