Руал Амундсен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Руал Амундсен (на норвежки Roald Amundsen, срещан и като Роалд Амундсен) е норвежки полярен изследовател. Роден е на 16 юли 1872 г. в село Борге, намиращо се в околностите на град Фредрикста. Починал на 18 юни 1928 г. От 1890 до 1892 учи в медицинския факултет в университета на град Христиания, днес Осло. От 1894 до 1899 плава като матрос и щурман на различни кораби. За първи път минава по Северозападния проход от Гренландия до Аляска.
След покоряването на Северозападния проход Амундсен планувал експедиция до северния полюс. След като северния полюс бива достигнат през 1909 от Фредерик Кук, и впоследствие от Робърт Пиъри той променя плановете си. Когато отпътувал с не безизвестния кораб "Фрам" (Напред), използван по-рано от Нансен за преодоляване на 85 градуса северна ширина, само трима души знаели за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на "Фрам" Торвалд Нилсен. Амундсен се страхувал че Нансен ще откаже употребата на "Фрам", а освен това вероятно искал да запази намеренията си в тайна от Робърт Фолкън Скот, че ще му бъде конкурент в покоряването на южния полюс.
На 14 януари 1911 експедицята достига източния бряг на ледника Рос Айс и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който бил наречен "Фрамхайм" (Домът на Фрам). Китовият залив се намирал с 96 км по-близо до южния полюс от нос Евънс където английската екпседиция ръководена от Скот построила своя базов лагер. Китовият залив по настоящем не съществува тъй като тази част от ледника се откъснала през 2000 година от Антарктида и отплувала в свободна вода.
Макар да имал преимущество с построяване на базов лагер по-близо до южния полюс, Амундсен трябвало да се пребори с предизвикателвото да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерявал да използва пътя открит от Ърнест Шакълтън през 1908, преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.
Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на легри с провизии, на 80, 81 и 82 градуса южна ширина, а самия преход до полюса смятали да осъщетвят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет.
На 8 септември 1911 настъпва затопляне което довело Амундсен до извода, че пролетта е започнала и екип от 8 души започва преход към южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко до под -50 градуса. На 12 септември решават да достигнат до лагера на 80 градуса южна ширина, да оставят носените провизии след което всички да се завърнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията достига лагера на 80 градуса и след оставянето на провизиите последвало максимално бързо изтегляне към базовия лагер.
Последният ден на прехода обратно към базовия лагер бил изключително тежък. Амундсен взел най-добрата налична шейна и побързал да се прибере в базовия лагер оставяйки спътниците си без средства за придвижване. Ветеранът Хялмар Йохансен няколко часа носил на гръб колегата си Преструд в условя на антарктична буря, по стръмен терен и единствено физическата сила и опитът на Йохансен и късметът им помогнали да се доберат живи до базовия лагер. В базовия лагер Йохансен публично обвинил Амундсен, че ги е изоставил заедно с Преструд в резултат на което Амундсен го отстранил от екипа който щял да атакува южния полюс. В последствие Амундсен накарал всички от експедицията да се подпишат че няма да дават никаква информация за експедицията, оставяйки неговата версия и книгата която той написал като основен източник на информация. Освен това той не позволил на Йохансен да пристигне в Норвегия заедно с останалите от екипажа като го принудил да слезе преди останалите. Йохансен не получил никакво признание за приноса си към експедицията и скоро след това се самоубил. Трябвало да минат 90 години преди Фредрик Хялмар Йохансен да бъде реабилитиран и признат за един от 3-мата най-значими норвежки полярни изследователи.
На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с провизии на 80 градуса южна ширина, и на 3 ноември - лагера на 82 градуса ю.ш. На 15 ноември стигнат до 85 градуса ю.ш. и спират да починат за един ден. Намирали се в основата на транс-антарктичната планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започват на 17 ноември и то продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато където 24 от кучетата биват заклани, костите биват дадени на останлите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, а останалото месо складират за връщането си. Времето било бурно и групата престоява 3 дни в очакване на подобрение, но накрая се отказва да чака повече и на 25 ноември продължава прехода. Бурното време затруднявало силно придвижването. Стигат 87 градуса ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88 градуса и 23' ю.ш. което било най-южната ширина достигана до този момент. Намирали се на 180 км от южния полюс.
На 14 декември 1911 петимата заедно с впряг от 16 кучета, стигат до южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо в което описвали постижението си в случай че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално. Английската преса обаче му отправя обвинения, че е отговорен за трагичната участ на Скот.
В действителност експедицията на Скот е била добре подготвена и е включвала опитни изследователи. По пътя обратно към базовия лагер обаче, тя е подложена на необичайно ниски температури и постоянно бурно време. За отбелязване е, че толкова тежки метеорологични условия в прериода от 1985 година, през която започват редовни метеорологични наблюдения на този район, до днес е имало само веднъж. При подготовката си за експедицията Скот е взел под внимание своя опит в Антарктика както и опита на Шакълтън през 1903 и 1907 г., а освен това метеорологът на експедицията проучва подробно времето в този район в продължение на две години в периода от 1910 до 1912 г. Нито един от тези източници не подсказва възможността от настъпването на подобни ектремни условия. Изключително тежките метеорологични условия направили напускането на палатката невъзможно и така екипът на Скот не успял да достигне последния, разположен най-близо до полюса, лагер с храна и гориво. Година по-рано, когато експедицията строяла този лагер отново неблагоприятните метеорологични условия ги принудили да построят лагера на 79° 29' ю.ш. което е с 36 мили на север от първоначално планирания лагер на 80 градуса ю.ш., а Скот загива само на 11 мили южно от това депо, т.е. ако този лагер, съдържащ 1 тон с провизии, бе построен според първоначалния план експедицията щеше да го достигне.
След експедицията до южния полюс Амундсен започва подготовка за покоряването на Северния полюс със самолет. Първата световна война променя плановете му и той решава да се посвети на преминаването на североизточния морски път с кораб. През лятото на 1918 г. експедицията му тръгва от Норвегия с кораба «Мод» и през 1920 стига Беринговия пролив. През 1926 г. възглавява първия трансарктически полет с дирижабъла «Норвегия» по маршрут: Шпицберген - Северния полюс - Аляска. През 1928 г. при опит да открие италианската експедиция на Умберто Нобиле, прятърпяла катастрофа в Северния ледовит океан на дирижабъла «Италия», Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета "Латам" и загива в Баренцево море.
