Руал Амундсен
Вижте пояснителната страница за други значения на Амундсен.
|
||||||||||
Ру̀ал А̀мундсен (на норвежки: Roald Amundsen, [ˈɾuːɑl ˈɑmʉnsən]; срещан и като Роалд Амундсен) е норвежки полярен изследовател. Той ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс. Амундсен става и първият човек, посетил както Южния, така и Северния полюс.[1][2]
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Руал Амундсен е роден на 16 юли 1872 година във фамилия на капитани и собственици на кораби в Борге, днес част от Фредрикста. Четвърти син в семейството, майка му решава да го отклони от семейния занаят и го подтиква да учи за лекар.[3] От 1890 до 1892 година, когато майка му умира, той учи в медицинския факултет в университета на град Кристиания, днес Осло. От 1894 година плава като матрос и щурман на различни кораби. Вдъхновен от неуспешната експедиция на Джон Франклин и успешния опит на Фритьоф Нансен да пресече Гренландия през 1888 година, Амундсен решава да се посвети на изследователска дейност.
Полярни експедиции [редактиране]
Белгийска антарктическа експедиция 1897-1899 [редактиране]
През 1897-1899 участва в белгийската антарктическа експедиция на Адриен Жерлаш дьо Гомери на кораба „Белгия“.
Поради неопитността на Адриен Жерлаш дьо Гомери времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато и корабът е впримчен в ледена хватка в море Белинсхаузен и започва незапланувано зимуване. Поради недостиг на продукти започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Фредерик Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират). На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Жерлаш и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.
Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 ледът почва да се троши и Фредерик Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.
Северозападният проход 1903-1906 [редактиране]
От 1903 до 1906 извършва първото плаване през Северозападния проход на кораба „Йоа“ (47 т).
През пролетта на 1903 отплава от Норвегия. На 20 август навлиза в протока Ланкастър, а след това плава на запад през протока Бароу. На остров Бичи () извършва магнитни изследвания. На около 96º з.д. завива на юг и преминава през протоците Пил и Франклин и достига до северната част на остров Кинг Уилям (нос Феликс ). Заобикаля от изток Кинг Уилям през протока Джеймс Рос. Зимува в залива Йоа Хейвен (), като по време на зимуването точно определя тогавашното положение на Северния магнитен полюс. През лятото на 1904 корабът не успява да се освободи от ледения плен и се налага второ зимуване. През есента на 1904 с лодка изследва протока Симпсън и се убеждава, че „Йоа“ при благоприятни ледови условия може свободно да премине през най-тясната част на протока.
На 13 август 1905 корабът се освобождава от ледовете и Амундсен продължава на запад през протока Симпсън, залива Куин Мод, протока Диз, залива Коронейшън, протока Долфин енд Юнион и залива Амундсен до остров Хершел (), където се провежда трето зимуване. През зимата на 1905-1906 на ски извършва тримесечен поход със ски и кучешки впрягове на юг до Клондайк, а след това още два месеца за връщане на кораба.
През август 1906 „Йоа“ се освобождава от ледовете и през Беринговия проток. На 31 август 1906 г. корабът достига град Ноум, а през октомври — Сан Франциско, където е подарен на града и бива изложен в Голдън Гейт Парк до 1972 г., когато се завръща в Осло. [4]
Южният полюс 16 декември 1911 [редактиране]
Основна статия: След покоряването на Северозападния проход Амундсен планува експедиция до Северния полюс. След като Северния полюс бива достигнат през 1909 от Фредерик Кук, и впоследствие от Робърт Пири, той променя плановете си. Когато отпътува с кораба „Фрам“, използван по-рано от Фритьоф Нансен за преодоляване на 85° с.ш., само трима души знаят за истинската цел на експедицията: Амундсен, брат му Леон и капитана на „Фрам“ Торвалд Нилсен. Амундсен се опасява, че Нансен ще откаже употребата на „Фрам“, а освен това вероятно иска да запази в тайна от Робърт Скот, че ще стане негов конкурент в покоряването на Южния полюс.
На 14 януари 1911 експедицията достига северния бряг на шелфовия ледник Рос и в Китовия залив разтоварва провизии и построява базов лагер, който е наречен „Фрамхайм“ (Домът на Фрам). Китовият залив се намира с 96 км по-близо до Южния полюс от нос Евънс където английската експедиция, ръководена от Скот, построява своя базов лагер. Макар да има преимущество с построяване на базов лагер по-близо до Южния полюс, Амундсен трябва да се пребори с предизвикателството да открие път през абсолютно непознат терен, докато Скот възнамерява да използва пътя, открит от Ърнест Шакълтън през 1908, преминаващ по ледника Биърдмор и достигащ до антарктичното плато.
Настъпващата зима Амундсен и хората му прекарват в построяване на лагери с провизии, на 80°, 81° и 82° ю.ш., а самия преход до полюса смятат да осъществят след като започне затопляне по време на антарктичната пролет. На 8 септември 1911 настъпва затопляне и Амундсен решава, че пролетта е започнала, след което с екип от 8 души започва преход към Южния полюс. Скоро обаче температурите падат рязко до под -50°С. На 12 септември решават да достигнат до лагера на 80° ю.ш., да оставят носените провизии, след което всички да се завърнат обратно в базовия лагер и да изчакат по-добро време. На 15 септември експедицията достига лагера на 80° ю.ш. и след оставянето на провизиите последва максимално бързо изтегляне към базовия лагер.
На 19 октомври започва повторен щурм, в който участват само петима души. Взимат 4 шейни с 52 кучета. На 23 октомври стигнат до лагера с провизии на 80° ю.ш., и на 3 ноември – лагера на 82° ю.ш. На 15 ноември стигат до 85° ю.ш. и спират да починат за един ден. Намират се в основата на трансантарктическата планинска верига. Изкачването към антарктичното плато започва на 17 ноември и продължава 4 дни. На 21 ноември експедицията стига до полярното плато където 24 от кучетата са заклани, костите са дадени на останалите кучета за храна, а хората изяждат част от кучешкото месо, като складират остатъка за връщането си. Времето е бурно и групата престоява 3 дни в очакване на подобрение, но накрая се отказват да чакат повече и на 25 ноември продължават прехода. Бурното време затруднява силно придвижването. Стигат 87° ю.ш. на 4 декември. На 7 декември стигат до 88° 23' ю.ш., което е най-южната ширина, достигана до този момент. Намират се на 180 км от Южния полюс.
На 14 декември 1911 петимата заедно с впряг от 16 кучета, стигат до Южния полюс. Там те оставят малка палатка и писмо, в което описват постижението си в случай че не успеят да се приберат до Фрамхайм. Амундсен изпреварва с цял месец английската експедиция на Робърт Скот, който намира смъртта си по обратния път на 11 мили от спасителния лагер с провизии. След покоряването на Южния полюс Амундсен е посрещнат в родината си триумфално.
Последни години [редактиране]
След експедицията до Южния полюс Амундсен започва подготовка за покоряването на Северния полюс със самолет. Първата световна война променя плановете му и той решава да се посвети на преминаването на Североизточния морски път с кораб.
През лятото на 1918 експедицията му тръгва от Норвегия с кораба „Мод“ и през 1920 г. достига Беринговия проток.
На 22 май 1925 със самолет достига до 87° 43' с.ш.
През 1926 възглавява първия трансарктически полет с дирижабъла „Норвегия“ по маршрут: Шпицберген - Северния полюс - Аляска.
През 1928 при опит да открие италианската експедиция на Умберто Нобиле, претърпяла катастрофа в Северния ледовит океан на дирижабъла „Италия“, Амундсен излита на 18 юни на хидросамолета „Латам“, но изчезва безследно в Баренцево море.
Памет [редактиране]
Неговото име носят заливи в море Бофорт и Индийския океан, ледник и станция в Антарктида и море в Тихия океан.
Бележки [редактиране]
- ↑ Roald Amundsen and the 1925 North Pole Expedition
- ↑ Roald Amundsen
- ↑ Thomas, Henry и др. Living Adventures in Science. Ayer Publishing, 1972. ISBN 0836925734. с. 196–201.
- ↑ Качо, Хавиер. Амундсен–Скот: дуел на Антарктида. София, Сиела Норма АД, 2011. ISBN 9789542810193. с. 60–61.
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 9-11. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 423-426. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 47-49, 81-89. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2576521/
